Определение № 1487 от 12.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1487 гр. Благоевград, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно гражданско дело № 20251200501282 по опИ. за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 6182/11.8.2025 г., подадена от С. И.

Ю., ЕГН **********, с адрес с.**, чрез адв.П. и въззивна жалба с вх.№ 6944/11.09.2025 г., подадена от адв.Арнаудова в качеството й на процесуален представител на А. Ш. Ю., ЕГН **********, с адрес с.**, насочени срещу решение № 293/18.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 1709/2024 г. по опИ. на РС-Г.Д..

С жалбата на С. И. Ю. се обжалва решението 1/ в частта, в която съдът е предоставил упражняването на родителските прА. на родените от брака на страните деца Ф. С. Ю., ЕГН **********, С. С. Ю., ЕГН **********, и Ш. С.

Ю., ЕГН **********, на майката А. Ю. и е определено местоживеенето им при майката, 2/ в частта, в която е определен режим на лични контакти между бащата и децата, 3/ в частта, в която бащата е осъден да заплаща издръжка на всяко от децата си в размер на по 280.00 лв. месечно, както и 4/ в частта, в която са отхвърлени исковете на С. Ю. за предоставяне на него упражняването на родителските прА. върху деца и осъждане на майката А. Ю. да заплаща издръжка.

Във въззивната жалба на С. Ю. се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в обжалваното му част.

Изразява се становище, че съдът макар да е достигнал до правилни фактически изводи относно действителните морални качества на всяка от страните по делото, признА.йки изцяло вина на ищцата за разстройството на брака, както и за наличието на морална устойчивост на ответника по делото, 1 вкл. е направил и констатации по отношение връзката му с децата, в противоречие с това е предоставил родителските прА. на майката.

Оспорват се изводите на съда, че решА.ш факт е това, че децата са живяли при ищцата около година, откакто тя е напуснала заедно с тях семейството.

Според ответника, РС не е оценил събраните по делото доказателства относно неговия родителски капацитет, както и обстоятелството, че пребивА.нето на децата при ищцата през тази една година не се дължи на негова родителска незаинтересованост и безотговорност, а на напускането на семейството от ищцата и укриването й, вкл. и лишА.йки децата от срещи с баща им. Излагат се съображения, че ищцата е взела деца с помощта на лице, която тя е познА.ла само от контактите си с него в интернет пространството, като ги е отвела далеч от дома им, поставяйки ги в опасност с оглед липсата на сигурност в каква среда ще попаднат. В този смисъл се сочи и че децата са отделени от семейната, родствената, приятелската и обществена среда, която са имали от раждането си. Поведението на ищцата се квалифицира като отвличане на децата.

Ответникът твърди, че съдът не е взе предвид подбудите на ищцата за напускане на семейството, които са неморални, както и неговите качества като родител, вкл. морални качества, финансови и материални възможности.

Прави се оплакване, че РС не е взел предвид, че населеното място, в което се намира домът на ответника и където живее постоянно е добре устроено от социална, здравна, образователна, спортна и икономическа гледна точка, предоставящо ведно с близкият до него град Г.Д. широки и разнообразни възможности за добро образование, спорт, развитие, обучение и реализация на децата.

Според ответника, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е допуснал съществени нарушения при преценка на обстоятелствата п о чл.59, ал.4 от СК, а именно - интересът на децата. Поддържа се, че са нарушени и основни принципи, от които съдът се ръководи при предоставяне на родителски прА., а именно наличието на вина за прекратяване на брака на единия от съпрузите, пренебрегване на по-добрите условия, които бащата може да осигури на децата си, възпрепятстване от майката на контактите на децата с баща им; възможността на бащата да осигури сигурна и стабилна среда за децата си в морален, материален, битов и социален план.

С оглед на това от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Г.Д. в обжалваните му части, като вместо него постанови друго, с което предостави упражняването на родителските прА. на ответника, да определи местоживеенето им при него, да определи режим на лични контакти между децата и майка им и да осъди ищцата да заплаща издръжка на децата си.

В срока за отговор на жалбата, такъв е постъпил от ищцата А. Ю.. С отговора се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Ищцата твърди, че е неоснователен изводът на първоинстанционния 2 съд, че тя има вина за дълбокото и непоправило разстройство на брака й със С. Ю.. Обяснява, че е била многократно и в присъствие на децата й подложена от ответника на дългогодишен психически и физически тормоз, което е и причината,довела до решението й да напусне семейното жилище и да се премести да живее при св.Х..

Сочи се, че ищцата с ангажираните гласни доказателства е установила, че е била бита от съпруга си, дори и по време на бременноста си, оставяна е била сама да се справя с три породени деца, е малка възрастова разлика между тях, като ответникът не й е помагал изобщо в отглеждането им – физически и инансово, нито пък неговите или нейните родители. С оглед на това се аргументира становище, че напускането на семейството й с С. Ю. и установяването на отношения със св.Х. не е морално укоримо, още повече, че въпреки оказания й тормоз, тя не е изоставила децата си.

Според ищцата, именно след преместването си при св.Х., на децата е осигурена по-спокойна среда, още повече, че дори и в случаите, в които ответникът е бил в семейният им дом, той не е полагал никакви грижи за семейството си, не е обгрижвал децата си, не им е обръщал нужното внимание, а напротив, отделял се е сам на горният етаж, където е угаждал на прищявките си, без да се съобразява с децата и жена си.

По тези съображения си оспорва искането на ответника за предоставяне на него родителските прА.. Освен това във връзка с изтъкнатите от него подобри материални и финансови възможности, се сочи, че през периода на фактическа раздяла между страните от една година, бащата не е изявил желание да изпрати и един лев за децата си, а лични срещи с тях е осъществил едва четири пъти.

В отговора на въззивната жалба се обосновА. извод, че майката е попригодния родител да полага грижи за децата си, като в тази насока се прави подробен анализ на социално-битовите условия, при които децата се отглеждат в с.Надежден. Отбелязва се, че голямото дете посещА. училище, а по-малките две – детска градина.

При произнасянето относно упражняването на родителските прА., от съда се иска да съобрази посочените в ППВС № 1 по гр. д. № 3/74 г., критерии, като се аргументира становище, че в конкретния случай майката е тази, която напълно ги покрива и правилно първоинстанционният съд е предоставил упражняването на прА.та върху трите деца на страните на нея.

Акцентира се върху това, че от самото раждане на децата, до настоящия момент, единствено майката се е грижила за тяхното отглеждане и възпитание, като тя притежА. и всички родителски качества, за да отгледа и възпита децата. Иска се съдът да вземе предвид тяхната ниска възраст - на 6, 4 и 3 години, при която имат нужда от своята майка, с която никога не са се разделяли.

От въззивния съд се иска да остави без уважение въззивната жалба на С.

Ю. като потвърди решението на РС-Г.Д. в обжалваните му части.

3

Прави се доказателствено искане за приемане на писмени доказателства.

С въззивната жалба на А. Ю. се обжалва решението на РС-Г.Д. в частта, в ко я т о първоинстанционният съд е приел, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните е нейна, тъй като тя е напуснала семейното жилище в началото на м.08.2024 г. и отишла да живее с друг мъж.

Сочи се, че не е взето предвид, че ответникът е упражнявал психически и физически тормоз спрямо ищцата, вкл. по време на бременността й и пред д е ц а т а . Обяснява се, че поради консервативността на своите родители, ищцата не е била приета да се върне в бащиния си дом, заедно е децата, поради което след установяване на отношения със св.Х., тя заедно с децата е отишла да живее в неговия дом, където е създала и по-спокойна и сигурна среда за своите деца.

По отношение на ответника се обяснява, че същият през повечето време е бил на работа в чужбина, но не е пращал никакви средства за семейството си, при което ищцата е била принудена да се справя единствено е парите от майчинството. В същото време само тя се е грижела за домакинството и фактически обгрижвала децата. Изтъква се, че през времето, когато ответникът е бил в Брезница, той е живеел отделен от ищцата и децата, като често ги е оставял да стоят на студено, тъй като не е слагал дърва в печката.

Освен това, според ищцата, той си е купувал неща за ядене, които е отивал и е ял сам на горният етаж, без да ги сподели с жена си и децата. В тази насока се оспорват мотивите на съда, в частта, в която не е дадена вяра на показанията на свидетелката А., тъй като тя не е виждала лично побой над А.. Сочи се, че този извод на съда не кореспондира е житейската логика, че в голямата си част домашното насилие не се извършва пред свидетели, а вътре в дома на страните, поради което няма как да има преки свидетели на случващото се.

С оглед на това се обосновА. становище, че именно поведението и държанието на ответника е довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните и до решението на ищцата да го напусне и да отиде да живее при св. Х., като към този момент бракът на страните вече е бил дълбоко и непоправимо разстроен, а не е настъпило дълбокото и непоправимо разстройство, защото ищцата се е изнесла с децата. Навеждат се и твърдения, че ищцата е направила опит да прекрати брака си с развод по взаимно съгласие месеци преди да напусне ответника, но последният не е подпИ.л документите.

По така изложените от ищцата съображения, от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Г.Д. по отношение вината за дълбокото е непоправимо разстройство на брака на страните, като вместо него постанови друго, с което да приеме, че вината е на ответника.

Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции.

С искане за приемане като писмени доказателства се представят документи към виззвната жалба. Иска се ангажиране на гласни доказателства 4 чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане, задължА.не на трети лица да представят намиращи се при тях документи.

В срока за отговор на въззивната жалба на А. Ю., такъв е постъпил от страна на С. Ю.. С отговора се оспорва жалбата.

Ответникът оспорва изложените от ищцата твърдения за упражнен от негова страна психически и физически тормоз, като обръща внимание, че районният съд подробно е анализирал доказателствата в тази насока и мотивирал съдебния си акт. По отношение показанията на св.А., на които се позовА. ищцата, се обръща внимание, че същата е заявила пред съда, че за семейните отношения между страните, същата знае от разказаното й от ищцата, и че не е пряк техен наблюдател, поради което и показанията, дадени по делото не са от преки нейни наблюдения, а са изцяло косвени. Отделно от това, според ответника, между ищцата и св.А. са налице близки отношения и кръвна/родствена/ връзка, които я определят като заинтересована и пристрастна към изхода на спора.

Като допълнителене аргумент се сочи, че ако ищцата действително е била подложена на тормоз от страна на ответника, което е направило живеенето и с него нетърпимо, то тогА. защо същата не е поискала прилагането по отношение на нея и децата, някоя от съществуващите в правния мир форми на защита, като например настаняване в защитено жилище от Дирекция социално подпомагане, или искане за защита от домашно насилие, и спешна защита от органите на реда.

Освен това, ответникът подчертА., че той през по-голямата част от годината се е намирал в чужбина, при което не е бил в състояние да упражнява тормоз над ищцата.

Разпечатката съдържа 45 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/530d592e-c83d-4c07-95d0-3dfb62ecb497