Решение № 760 от 20.04.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 494/2021
- Вид
- Решение № 760
- Подписан
- 20.04.2021
- В сила
- 27.02.2023
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Светлана Кирилова Цанкова, Даниела Христова
Други актове по делото
- Разпореждане № 2217 от 24.06.2021 · Светлана Кирилова Цанкова
- Разпореждане № 2530 от 13.07.2021 · Светлана Кирилова Цанкова
- Разпореждане № 3248 от 31.08.2021 · Светлана Кирилова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 104 · Семеен кодекс
- чл. 27 · Семеен кодекс
- чл. 54 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 760 гр. Варна , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Юлия Р. Бажлекова
Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. И. като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100500494 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от С. Р. К., ЕГН ********** срещу решение № 261369/23.11.2020 год постановено по гр.д. 17470/2017 год по описа на ВРС
Твърди се, че обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения във въззивната жалба - липсва изрично изразена воля на завещателя завещанието да произведе действие и след развода, а не чрез конклудентни действия. Липсват доказателства от които да се приеме извода,че завещателят е дал дъгласие завещанието да произведе действие след развода между страните. Не следва да се кредитират показанията на разпитаната по делото свидетелка С.,която е заинтересована от изхода на спора. Претендира се отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока 1 по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени са искове от С. Р. К., ЕГН ********** против И. Р. Г., ЕГН
**********: с правно основание чл. 108 от ЗС, за приемане за установено, че ищцата е собственик на ЖИЛИЩНА СГРАДА (еднофамилна) с идентификатор ***, по КК и КР на гр.Варна, със застроена площ по кадастрална схема от 39 кв.м, а по документ за собственост от 53 кв.м., /описано подробно / , ведно с прилежащото избено помещение с площ от 11,55 кв.м., както и ½ ид. части от избен коридор, придобит на основание . Договор за доброволна делба от 29.01.2009г., сключен между Р. Г. Г. и Р. Т. Г. и наследствено правоприемство от Р. Г. Г. и евентуално- давностно владение, осъществявано от Р. Г. Г. като добросъвестен владелец и наследствено правоприемство, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху същия недвижим имот с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, предявени в условията на евентуалност за приемане за установено, че ищцата Е собственик на 40,90 % идеални части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с площ по кадастрална схема от 290 кв.м., а по предходен документ за собственост от 276 кв.м., с номер по документ за собственост - УПИ V-16, w кв.284-А, девети подрайон, по регулационния план на гр.Варна, идентичен с ПИ 16, в кв.284 по KP-Варна / при описани съседи/ , от които:
А. 36,35 % ид. части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Варна, придобити по силата на договор за доброволна делба сключен между Р. Г. Г. и Р. Т.
Г. и наследствено правоприемство от Р. Г. Г., а в условията на евентуалност давностно владение, осъществявано от Р. Г. Г. като добросъвестен владелец. и наследствено правоприемство
Б. 4,55% ид. части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Варна, придобити въз основа на договор за издръжка и гледане /Нот.акт 72/1989г./, развален частично до размера на 2/3 ид.части от прехвърлените имоти с Решение от 11.05.2000г. по гр.дело 2363/1999 на ВРС, както и наследствено правоприемство и в условията на евентуалност давностно владение, осъществявано от Р. Г. Г. като недобросъвестен владелец и наследствено правоприемство
2 с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, предявени в условията на евентуалност за приемане за установено, че ищцата Е собственик на 1/6 ид. части от построената в горното дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА (еднофамилна) с идентификатор ***, по КК и КР на гр. Варна, със застроена площ по кадастрална схема от 47 кв.м, а по предходни документи с площ от 53,85 кв.м.,/ подробно описана,вкл и за съседи, ведно с прилежащото избено помещение с площ от 12,40 кв.м., както и ½ ид. части от избен коридор, придобити на основание договор за издръжка и гледане/ Нот. акт 72 /1989г., развален частично до размера на 2/3 ид.части , както и наследствено правоприемство от Р. Г.
Г. и в условията на евентуалност давностно владение, осъществявано от Р. Г. Г. като недобросъвестен владелец и наследствено правоприемство от Р. Г. Г.
Моли и да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ Е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който се оспорва иска като недопустим по отношение на жилищните сгради /доколкото са нередовни/, а по отношение на идеалните части от поземления имот са неоснователни.
Оспорва изцяло твърдяното от ищцата придобивно основание - наследствено правоприемство от Р. Г. Р., б.ж. на гр.Варна.Единствен, посочен от него, по надлежния ред /чрез завещание/, негов универсален наследник е Р. Т. И. /бивша Г./, която се е разпоредила с придобитото имущество.Прехвърленият имот не съответства на имота с ид.
*** по КК и КР на гр.Варна.Оспорва твърдения от ищцата оригинерен придобивен способ за Ради Радев - същият, след края на лятото на 1998г. не е упражнявал, нито лично, нито чрез трето лице, фактическа власт върху поземления имот и жилищата в него.Дори Р. Г. Г. да беше придобил по давност посочените имоти, то всичко, притежавано от него, след неговата смърт е станало собственост на Р. Т. И. /бивша Г./ по силата на завещанието ,което не е загубило действието си. Р. Г. е могъл да оттегли, отмени или измени саморъчното си завещание, направено в полза на Р. Т., но не го е направил.
Напротив- потвърждавал е, че завещанието, което е направил в полза на Р. Т. си остава Фактът, че Р. Г. повече от 14 години след прекратяването на брака си не е оттеглил завещанието, , въпреки развода , представлява конклудентно действие, по смисъла на закона и на установената съдебна практика, с което същият потвърждава действието на завещанието.
Твърди се, че както към датата на одобряване на кадастралната карта за района, в който се намират процесиите поземлен имот и жилища, така и към датата на смъртта на наследодателя на страните - 15.12.2014г., е налице несъответствие между фактическото застрояване и отразените в кадастралната карта постройки в имота. Оспорва се, че претендираните сгради по КККР отговарят на сградите, върху които се претендира право на собственост.
3
В условията на евентуалност, в случай, че не се установи правото на собственост на ответницата въз основа на прехвърлителните сделки, се твърди, че същата е придобила правото на собственост върху процесните имоти , въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, като към владението си присъединява и владението, осъществявано от Р. Т. Г. от лятото на 1998г. за жилище с проектен ид.№ *** и прилежащата му идеална част от поземления имот по договора за доброволна делба и от 2002г. за жилището с проектен номер *** и прилежащата му част от поземления имот, предмет на алеаторния договор, в неразвалената му част, до датата на връчване на исковата молба по настоящото дело на ответницата.
Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна :
Предявените по делото искове намират основанието си в разпоредбите на чл.
108 от ЗС и чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Не е спорно по делото,а това се установява и от събраните по делото доказателства, че Р. Т. И. и Р. Г. Г. / съответно майка и баща/ на страните по делото / са сключили брак на 21.08.1966г, като бракът е прекратен с развод, с решение постановено по гр.д.1261/2000г. на ВРС, влязло в сила на 13.05.2001 г.
Установено е от представените по делото доказателства, че със саморъчно завещание от 1997г. Р. Г. Г. / б.ж на гр.Варна,починал на 04.12.2014г./ завещава на съпругата си Р. Т. И. цялото си имущество. Завещанието е оставено за съхранение в нотариална кантора и е обявено на 12.12.2014г. Наследници на Р. Г. Р. по закон са С. Р. К. и И. Р. Г.. И. Р. Г. е направила отказ от наследството на Р. Г. Г. на 01.07.2015г., като след отказа единствена наследница остава ищцата по делото С. Р. К.
На 17.07.2015г. с Нот. акт 99/2015 г, майката на страните Р. И., е прехвърлила на ответницата И. Р. Г. собствеността върху имоти, като се е легитимирала със завещанието, направено от Р. Г. в нейна полза, по времето на техния брак.
Основен спорен въпрос в настоящето производство е въпросът дали завещанието, направено от Р. Г. Г. в полза на съпругата му Р. Т. И. по време на техния брак, е запазило своето действие или не, доколкото разпоредбата на чл. 104 от СК /отм./ постановява отпадане на завещателните разпореждания между съпрузите след прекратяване на брака и породила ли е сделката,обективирана в нот.акт 99/2015 год вещно прехвърлителния ефект .
4
Настоящият въззивен състав приема становището , че е приложима нормата от СК, към датата на на прекратяване на брака между страните /13.05.2001/ тъй като към този момент,съгласно чл. 104 от СК /отм./, нормата води до същите правни последици автоматично отпадане на действието на завещанието с влизане в сила на развода , независимо че от датата на откриване на наследството проявяват действието си проявяват действието си актовете за разпореждане за след смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.104 от СК е материално правна норма и урежда отношенията между страните към момента на прекратяване на брака. Тя е диспозитивна правна норма. Няма пречки бившите съпрузи да предвидят нещо друго или да уредят взаимоотношенията си по друг начин – нормата се задейства, само в случай,че съпрузите не са уговорили нещо друго., за разлика от Императивни правни норми, които не допускат отклонение от предписаното правило.При диспозитивните норми законодателят позволява на нормените адресати да преценяват своите интереси и им разрешава да се отклонят от правната норма,ако не уговорят нещо друго ,прилага се правната норма.
Чл. 54 от действащия Семеен кодекс / към момента на откриване на наследството
2014 год/ също предвижда автоматично отпадане на действието на завещанието с влизане в сила на развода,но тази норма не се прилага в отношенията между Р. Г. и Р. И., защото бракът е прекратен преди влизане в сила на СК / 2009 / .
Съгласно чл. 54 СК /от сега действащия от 2009 г.СК / , аналогична на разпоредби, съдържащи се във всички предходни закони, и кодекси, уреждащи отношенията между съпрузите след развода / чл. 41 от Наредбата-закон за брака, чл. 50 от Закона за лицата и семейството, чл. 27 от СК от 1968 г. и чл. 104 от СК от 1985 г. / след развода съпрузите престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпореждания в случая на смърт, направени преди това. Завещанието представлява разпореждане в случай на смърт. То създава изгода за съпруга, в полза на когото е направено именно поради качеството му на съпруг. Поради това,ако съпрузите се разведат, няма основание за запазването му. Изгубването на качеството на наследник на съпруга след развода настъпва автоматично и съдът следва да го съобрази при уреждане на споровете във връзка с наследственото имущество. / В този смисъл е и Определение № 323 от 25.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2016 г., I г. о., ГК/ . Както сочи текста на СК „губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт”. Да губят се автоматично, освен ако не е уговорено нещо друго. При положение, че тези норми са диспозитивни, няма пречки страните да уредят взаимоотношенията си след брака по друг начин – напр. всеки да направят дарение на другия, да си учредят вещно право на порзване, да направят завещание и др. А щом може да се уговори нещо друго, няма пречки това друго да настъпи и по друг начин- чрез изрично изявление или конклудентни действия,стига да не е необходима специална нотариална форма/ нотариален акт/.
Разпечатката съдържа 45 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/530cc408-031d-421d-8290-261eb5cdaa8c