Решение № 2895 от 11.08.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 2895 11.08.2020 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4003 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Бактрейд”

ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.

„Кукленско шосе” № 3, представлявано от *** Я.Д., чрез пълномощник адв. О.Д., е предявил против „ЗММ Асеновград” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Асеновград, ул. „Свети Димитър” №

2, представлявано от *** Д.Т., иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 4 237, 92 лева- главница, представляваща цена на продадени стоки по фактура №

**********/ 15.03.2019 г. и сумата от 424, 97 лева- лихва за забава за периода 15.03.2019 г.- 09.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 12.03.2020 г. до окончателното й плащане.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

В исковата молба се твърди, че страните се намирали в търговски отношения по покупко-продажба на стоки, по който повод се издала фактура № **********/ 15.03.2019 г. за сумата от 7 537, 92 лева с ДДС, сумата по която била продадена с протокол. Фактурата била надлежно осчетоводена от ищеца и служела като доказателство за сключен между страните договор. След издаването й ответникът изплатил на два пъти сумата от общо 3 300 лева. Страните си разменили и счетоводни документи за потвърждение на остатъчното салдо по фактурата. До момента, въпреки настъпилия падеж, нямало плащане на пълната цена, макар и до длъжника да била изпратена покана по имейл. С оглед забавата, се претендирала и мораторна лихва в размер на 424, 97 лева за периода 15.03.2019 г.- 09.03.2020 г. В този смисъл се моли за осъждане на ответника да заплати търсените суми, ведно със законната лихва.

Претендират се и разноски, както и разноските по допуснатото предварително обезпечение на иска.

В първото съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от процесната фактура и приемо-предавателния протокол към нея, извлечение от банкова сметка ***, потвърждение на салда, покана за изпълнение и удостоверение от ЧСИ за разноските по делото.

Приложено е и частно гр. дело № 3845/

2020 г. на ПРС, III гр. с-в, по което е допуснато предварително обезпечение на иска.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен на *** на ответника на 21.05.2020 г., като страната е била редовно призована за първото по делото заседание на адреса си на управление, чрез получена там призовка на 01.07.2020 г. В изпратеното до ответника съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 219, 51 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 826 лева, които следва да се присъдят в полза на страната.

Наред с това, на основание т. 5 от ТР № 6/

2012 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски в обезпечителното производство, доколкото настоящият процес е образуван в указания от съда срок по допуснато обезпечение на бъдещ иск. В обезпечителното производство по частно гр. дело № 3845/ 2020 г. на ПРС, III гр. с-в, молителят е внесъл държавна такса от 45 лева- за образуване на делото и за издаване на обезпечителната заповед, както и е заплатил на пълномощника си сумата от 670 лева- за адвокатско възнаграждение, които разноски му се дължат с оглед крайния изход от спора. Основателно е и искането за присъждане на разноски пред ЧСИ *********, рег. № ***, по изп. дело № ********, за заплатени такси към ЧСИ от 85, 50 лева и адвокатски хонорар от 460 лева, за които разноски е налице удостоверение от ЧСИ за размера им и същите са направени във връзка с издаденото обезпечение на иска.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ЗММ

Асеновград” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Асеновград, ул. „Свети Димитър” №

2, представлявано от *** Д.Т., да заплати на „Бактрейд” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Кукленско шосе” № 3, представлявано от *** Я.Д., следните суми: сумата от 4 237, 92 (четири хиляди двеста тридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) лева- главница, представляваща цена на продадени стоки по фактура №

**********/ 15.03.2019 г. и сумата от 424, 97 (четиристотин двадесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки) лева- лихва за забава за периода 15.03.2019 г.- 09.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 12.03.2020 г. до окончателното й плащане, както и направените разноски по настоящото дело, както следва: сумата в размер на 219, 51 (двеста и деветнадесет лева и петдесет и една стотинки) лева-държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 826 (осемстотин двадесет и шест) лева, направените разноски в производството по частно гр. дело № 3845/ 2020 г. на ПРС, III гр. с-в, за допускане на обезпечение на бъдещия иск: държавна такса в размер на 45 (четиридесет и пет) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 670 (шестстотин и седемдесет) лева, както и разноските по изпълнително дело № ********, по описа на ЧСИ *********, рег. №

***: такси по Тарифата в общ размер на 85, 50 (осемдесет и пет лева и петдесет стотинки) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 460 (четиристотин и шестдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

СЪДИЯ : /п/

Вярно с оригинала.

АД