Решение № 3247 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3247 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100501419 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20146247 от 27.10.2025г., постановено по гр.д. № 18985/2017г. по описа на СРС, 123-ти състав, ответникът М. Х. М. е осъден да заплати на ищеца „Делита Трейд“ ООД сумата от 4206,26 лева – получени в периода от 01.10.2016г. до 13.12.2016г. парични суми от клиенти на „Делита Трейд“ ООД като цена на доставени стоки, за които са издадени общо 42 фактури, и неотчетени в касата на „Делита Трейд“ ООД – по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.03.2017г. до окончателното й изплащане, както и общата сума от 2192,69 лева – направени разноски в първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника М. Х. М. чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не бил обсъдил факта, че видно от представения трудов договор между него и ищцовото дружество, ответникът заемал длъжност „Шофьор, лекотоварен автомобил“ и в пар. III от трудовия договор били изчерпателно посочени трудовите му задължения, които не включвали доставяне на първични счетоводни документи, отчитане на суми, събиране, съхраняване, разходвне или отчитане на парични средства или материални ценности. Не била представена и длъжностна характеристика за длъжността, което също не било обсъдено от СРС. Жалбоподателят не бил уведомяван и не се бил съгласявал да заема отчетническа длъжност, нито му били зачислени като актив процесните стоки. В представените фактури не било отбелязано, че жалбоподателят бил получил сумите в брой при доставка на стоките и в дневните отчети не бил наличен негов подпис.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Делита Трейд“ ООД, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Счита, че жалбоподателят бил извършва;л действия по събиране и отчитане на парични средства по възложение на работодателя му, боравил е със собствени на дружеството средства, но не е отчитал събраните такива по надлежен начин, което се установявало от експертното заключение по съдебно-икономическата експертиза. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правно валидно.

Решението е процесуално недопустимо по следните съображения.

С исковата молба ищецът „Делита Трейд“ ООД е навел твърдения, че ответникът М.

Х. М. бил негов служител по трудов договор № 086 от 05.04.2016г. до прекратяването на трудовото му правоотношение на 06.01.2017г. поради дисциплинарно уволнение. В периода на действие на трудовото правоотношение ответникът, като шофьор на лекотоварен автомобил, имал задължението да доставя хранителни стоки по заявка на клиентите на дружеството, както и съответния първичен счетоводен документ за тях – фактура. Ако плащането било заявено и фактурирано в брой, то задължение на шофьора било да приеме плащането и на другия ден, с дневен отчет, да извърши отчитане на събраните пари в брой на касиера на дружеството. За тази дейност били изработени нарочни вътрешни правила, утвърдени със заповед № 01 от 05.01.2015г. доведени до знанието на шофьорите. Ответникът изпълнявал тези свои задължения в съответствие с вътрешните правила до есента на 2016г., но за периода от 01.10.2016г. до 13.12.2016г. ответникът не отчел на работодателя суми в общ размер на 4206,26 лева, които получил от клиенти на дружеството по издадени и платени в брой фактури, подробно описани в исковата молба. Искането към съда е да осъди ответника да заплати дължимите суми в общ размер на 4206,26 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез особения му представител е оспорил наличието на задължение на ответника да борави с парични средства на работодателя и да отчита същите, както и факта на получаване на паричните средства от клиентите на ищцовото дружество.

Така изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения ясно сочат ангажиране на имуществената отговорност на ответника за липси съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото ищецът изрично заявява, че: 1/ между страните е било налице трудово правоотношение за периода от 05.04.2016г. до 06.01.2017г.; 2/ в рамките на това трудово правоотношение ответникът е имал задължението да доставя стоки и предава фактури на клиентите на работодателя, както и да получава дължимите в полза на работодателя плащания в брой на цените на доставените стоки, и да ги отчита на работодателя на следващия ден; 3/ в периода на действие на трудовото правоотношение ответникът е доставял стоки и фактури, получавал е плащания в брой от клиентите на работодателя, но не е отчитал на последния получените пари, вследствие на което е причинил на работодателя вреда в размер на неотчетените парични средства. По този начин ищецът е изложил твърдения за наличие на всеки от правнорелеватните факти за осъществяване на отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.

С определението от 06.09.2021г. и в първото открито съдебно заседание, проведено на 11.02.2022г., първоинстанционният съд е обявил доклад по делото, с който е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ и не е разпределил доказателствена тежест между страните. Посочената от съда с цифри правна квалификация на предявения иск е сама по себе си вътрешно противоречива, защото искът по чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ е такъв за обезщетение на умишлено причинени вреди от работника на работодателя по време на действие на трудовото правоотношение, а не за 2 връщане на суми, които работникът е получил от работодателя при начална липса на основание, с оглед на което двете норми не се намират във връзка помежду си.

В обжалваното решение първоинстанционният съд отново е посочил, че разглежда иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ, но в действителност е изложил мотиви само относно наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на иск за неоснователно обогатяване, доколкото единственото обсъдено доказателствено средство по делото е приетото експертно заключение по съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на което съдът е приел за установено, че процесните суми са получени от ответника.

Въпреки посочената с цифри правна квалилификация, първоинстанционният съд не е разглеждал фактическия състав на иска по чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ, тъй като не е обсъждал наличието на трудово правоотношение между страните през процесния период, нито противоправното поведение на ответника, произтеклите от него вреди за работодателя, причинно-следствената връзка между тях, нито изискуемата за ангажиране на пълната имуществена отговорност форма на вина – умисъл. С оглед на това с обжалваното решение не са разгледани каквито и да било факти от състава на който и да било иск за реализиране на пълната имуществена отговорност на работника, независимо дали по чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ или по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Доколкото съдът на практика е приел, че е налице хипотеза на престационна кондикция при начална липса на основание, той не е обсъдил и направеното от ответника оспорване на отчетническото му качество, относимо към фактическия състав на реално предявения иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.

Предвид гореизложеното въззивният съд приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл по осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 4206,26 лева, която ответникът е получил от ищеца при начална липса на основание, какъвто иск не е предявен. Съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено изцяло и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по действително предявения осъдителен иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 4206,26 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на събрани от ответника като служител с възложени отчетнически задължения, но неотчетени на ищеца-работодател парични средства в брой от доставки на стоки за периода от 01.10.2016г. до 13.12.2016г. Новото разглеждане следва да започне от етапа по изготвяне на доклад по делото с разпределение на доказателствената тежест между страните.

При новото разглеждане на делото следва да бъде разпределена и отговорността за разноските в настоящото производство съобразно изхода от спора по предявения иск.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20146247 от 27.10.2025г., постановено по гр.д. № 18985/2017г. по описа на СРС, 123-ти състав, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4