Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 23.10.2020, Районен съд - Кула

Съд
Районен съд - Кула
Дело
67/2020
Подписан
23.10.2020
В сила
13.08.2021

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ , том , стр.

Гр.

Кула 23.10.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд Кула, втори състав в открито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Дияна Дамянова –

Цанкова със секретаря Петя Сименова и с участието на прокурора ........, като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова, гражданско дело № 67 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М.Г.Н., ЕГН ********** *** против И. П. Н., ЕГН ********** *** за прекратяване на брака между страните, сключен на 01.08.. в гр. Д., чрез развод, по вина на ответника, поради дълбоко и непоправимо разстройство, за предоставяне на родителските права върху малолетното им, родено от брака, дете – И.Н., ЕГН ********** на ищцата, местоживеенето на детето да бъде определено да бъде при нея, да бъде осъден ответника да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., да бъде определен режим на лични отношения на детето с бащата, ответник в настоящото производство, както и за фамилното име на ищцата след прекратяване на брака.

Твърди се в молбата, че от начало бракът вървял добре, но в последствие с ответника постоянно се карали, защото той си внушил, че ищцата има връзка с най-добрия му приятел. Твърди също, че от сключването на брака до месец април 2019 год. живеели заедно в Република Чехия, като детето им се родило там, ищцата работела и поддържала домакинството, но през месец април 2019 год. положението станало нетърпимо, като ответникът постоянно ù вдигал скандали и започнал да посяга да я бие. И тъй като тя не искала детето да става свидетел на тези постоянни скандали и насилие срещу нея се прибрала с детето в България, където живее в апартамент, собственост на „Жилфонд” ЕООД и плаща месечен наем в размер на около 90 лева, полага грижи и за двете си деца от предходен брак, които на са 12 години и на 17 години. Твърди също, че работи в „Старт” АД гр. Д. и получава около 750 лева месечно и 100 лева купони за храна, няма движимо и недвижимо имущество, от което да реализира доходи.

Излага твърдения, че ответникът получава месечно около 2100 -2200 лева заплата в Чехия, но от момента на раздялата им до сега не е плащал издръжка за детето им. Посочва, че настъпилата между тях разделност е довела до пълното им отчуждаване, като разстройството в брака им се задълбочило и се прекъснали всякакви връзки, а бракът им съществува само формално.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адв. Й.Д. ***, със съдебен адрес:*** Княз Александър Дондуков – Корсаков“ № 5, вх. В, ап. 25 и насрещен иск за прекратяване на брака между страните, чрез развод, по вина на ищцата, поради дълбоко и непоправимо разстройство, иск за предоставяне на родителските права върху малолетното им дете на него, за определяне на местоживеенето му при него, за определяне на режим на лични контакти на детето с майката, след развода и за осъждане на майката да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 160 лв., който иск е приет от съда за съвместно разглеждане с Определение от 22.06.2020г. Ответникът не оспорва иска за развод поради дълбоко и непоправимо разс­тройство на брака, тъй като твърди, че брачната връзка е изчерпана от съ­държание и между страните съществуват непреодолими противоре­чия. Не оспорва твърдението на ищцата, че са сключили граждански брак на 01.08.2016 г. и от брака имат дъщеря - И.Н., родена на *** г. в Република Чехия, както и че от сключването на брака им до месец април 2019 г. са живеели заедно в Република Чехия, след което оттогава до настоящия момент живеят разделени, а бракът им е проста формалност. Твърди, че отношенията помежду им винаги са били много добри, базиращи се на взаимно уважение, отдаденост и грижи за семейството, като съвсем естест­вено са съществували разногласия между тях, които са били в рамките на нормалното, като и двамата са се грижили за дома и семейството, поради което е останал неприятно изненадан, учуден и силно разочарован от факта, че ищцата, заедно с дъщеря им, без да го уведоми, съвсем тайно е купила билет и се е върнала в България. Посочва също, че когато е разбрал, че си е заминала с дъщеря им, започнал да я търси с непрестанни телефонни обаждания и съобщения, които останали без отговор. Оспорва изцяло твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, че е упражня­вал психически и физически тормоз върху нея, продиктуван от болес­тна ревност, следейки я и ревнувайки я от най-близкия си приятел, както и твърденията, че не се интересува от дъщеря си и че се е дезинтересовал от родителските си задължения. Твърди, че откакто ищцата прекратила съвместното им съжителтсво, тя не му позволява по никакъв начин да осъществя контакт с дъщеря си, не може да я вида и дори да разбера как е, какво е здравословното ù състояние, като многократни­те му опити да осъществя контакт с ищцата и съответно с три го­дишната си дъщеря са били неуспешни.

Твърди, че с оглед посоченото, ищцата не би могла да бъде пример за поведение на дъщеря им, нито да я отглежда и възпитава.

Ищцата/майката/ по първоначалния иск е изпратила отговор по чл. 131 ГПК на насрещния иск, с който оспорва твърденията на ищеца/бащата/ по него, а именно: оспорва твърдението тайно да е купила билет и да се върнала в България, като твърди, че лично бащата я е изпратил на автогарата, като посочва, че това нейно действие е продиктувано от упражняваното върху нея от бащата физическо и психическо насилие, свидетел на което не е искала да става детето. Оспорва твърденията на бащата да е откъснала детето от него, като твърди, че по никакъв начин не е възпрепятствала контактите му с него, като твърди, че бащата само 3-4 пъти е търсил контакт с детето по „ Месинджър” , като посочва, че не е се е интересувал как е то и не му е предоставял издръжка. Посочва, че претенцията на бащата за предоставяне на родителските права на него и плащане от нейна страна на издръжка на детето са неоснователни. Излага твърдения, че осигурила всичко необходимо за отглеждане на детето им, като в отглеждането на детето е подпомагана от родителите си, както и от пълнолетното си дете, което не е общо с бащата.

Съдът, преценявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от

Удостоверението за сключен граждански брак № ……..., издадено въз основа на Акт №……...., че страните са сключили граждански брак на 01.08.., като съпругата е приела фамилията Н., каквото е било ù моминското и фамилно име. От брака си страните имат родено едно дете – И.Н., ЕГН **********, видно от Удостоверение за раждане ……., издадено въз основа на Акт за раждане № …….., съставен в гр. Д..

Видно от представеното от ищцата и прието по делото удостоверение от фирма „ Старт” АД гр. София, ищцата е получила доходи от посоченото дружество за периода от 08.2019г. до м. 07.2020г. включително в общ размер на 9543,28 лв. От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Д., от разпита на свидетелката К. Д.

Н. – майка на ищцата, както и от изслушването на ищцата се установява, че страните са във фактическа раздяла от месец април 2019г. , което обстоятелство не се оспорва и от ответника, като до тогава са съжителствали заедно в Република Чехия, а от месец април 2019г. до настоящия момент са разделени, като тя, заедно с детето И.Николаева и двете си деца от предишен брак живее в гр. Д., в апартамент, предоставен от „ Жилфонд”, за който заплаща месечен наем от 80 лв., като детето посещава детска градина. Установява се също, че през посочения период грижи за детето е полагала майката, подпомагана от нейните родители, а бащата не е оказвал дори и финансова подкрепа. От социалния доклад се установява, че детето и майката са в много силна емоционална връзка, като майката е осигурила много добри условия за живот и са задоволени потребностите на детето.

От разпита на свидетелката К. Д. Н. се установява също, че още преди раздялата, отношенията между страните не са били много добри, като, с оглед обстоятелството, че страните са живеели в Република Чехия, а свидетелката К. Н. в България, последната няма преки наблюдения върху отношенията им, а за тях е разбирала от споделеното от ищцата. След прибирането си в България през м. 04.2019г. ищцата е споделила с нея, че ответникът не желае да се прибира в България, не желае да полага грижи за двете деца на ищцата от предходен брак и я обвинява, че има връзка с техния кум, за което кумът също е споделял със съпруга на свидетелката, че ответникът има неоснователни подозрения в тази връзка. Свидетелката

К. Н. свидетелства също, че през лятото на 2019г. ищцата, заедно с детето И.са ходили при ответника за около месец в Република Чехия, за да се грижи за него, тъй като той е бил с влошено здравословно състояние и се е нуждаел от грижи, но след това отново се е прибрала с детето в България и е споделила, че скандалите не спират, дори няколко дни преди да се приберат ги е бил изгонил на улицата и се е наложило да отседнат при кумовете им за няколко дни.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Както е посочил Върховния съд, дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност, уважение, доверие и взаимопомощ, а това състояние би било непоправимо, ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз - т.2 ППВС №10/71г. Страните не спорят, че отношенията между тях не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се отдалечили и отчуждили един от друг. Те са се дезитнересирали един от друг и на практика почти са прекъснали отношенията помежду си. С оглед на това съдът намира, че брачната връзка между тях е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Бракът между страните не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание съдът да приеме, че съществува формално и без възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите и функциите на брака. От процесуалното поведение на страните съдът също прави извода, че в конкретния случай е налице нежелание и на двамата съпрузи да поддържа такава връзка, което им поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, ищцата е направила такова искане в исковата молба, каквото искане е направено и от ответника с насрещния иск за развод, производството, по който обаче е прекретено на основание чл. 321, ал.1 ГПК. В случая не се събраха, категорични доказателства, че вина за разстройството на брака има ответника. Разпитаната по искане на ищцата свидетелка, която е майка на ищцата, сочи за укоримо поведение на ответника – предизвикване на скандали и безпочвени обвинения, но същата не е била пряк свидетел на същото, а това обстоятелство ù е станало известно от разказа на нейната дъщеря – ищцата в производството, с оглед, на което съдът приема, че не може да приеме, като безспорно установено, че вина за разстройството н абрака има ответника. Както се установи по делото, страните са живеели в чужбина и свидетелката Н. не е имала пряко наблюдение на отношенията между тях. По делото не бяха ангажирани други доказателства в тази връзка.