Решение № 396 от 24.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Благоевград, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л. Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Л. Масева Въззивно гражданско дело № 20231200501132 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 64092/19.07.2021 г. е подадена от Д. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес ********* чрез адв. Г. Б., против Решение № 8252/01.07.2021 г., постановено по гр.д. № 174/2018 г. по описа на РС – Г.Д., в частта, в която районният съд е допуснал до делба складово помещение с площ от 11.93 кв.м., складово помещение с площ от 10.48 кв.м. и антре към тях с площ от 8.13 кв.м., находящи се в жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 98 кв.м., построена в ПИ с идентификатор ***, с адрес ********* при дялове от 1/6 идеална част за Л. Й. Б., 1/3 идеална част за Д. Б. Ц., 1/6 идеална част за Б. Й. Ц., 1/6 идеална част за Р. В. Ц. и 1/6 идеална част за П. В. Ц., и при дялове за идеалните части от сградата съответно от 8/12 идеални части за Д. Ц. и по 1/12 идеална част за останалите съделители.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното решение е неправилно в обжалваната му част и постановено при нарушение на процесуалните правила.

Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.

Препис от въззивната жалба е връчен на останалите съделители в делбеното производство, като в установения от закона срок не е подаден отговор.

В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, жалбоподателката, редовно призована, се представлява от процесуален представител.

В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.

1

Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

С атакуваното решение РС е допуснал извършването на съдебна делба между съсобствениците Л. Й. Б., ЕГН ********** от гр.С., Д. Б. Ц., ЕГН ********** от *********, Б. Й. Ц., ЕГН ********** от гр.С., Р. В. Ц., ЕГН ********** от гр.С. и П. В. Ц.,********** от гр.С. на следния недвижим имот: Приземен етаж, състоящ се от бивш търговски обект със застроена площ от 21.33 квадратни метра, фурна със площ от 28.60 квадратни метра, складово помещение с площ от 11.93 квадратни метра, складово помещение с площ от 10.48 квадратни метра и антре към тях с площ от 8.13 квадратни метра, находящ се в жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 98 квадратни метра, построена в Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 343 кв. м., с адм.адрес *********, при съседи: ПИ с идентификатор ***; ***;

***;*** и ***, който по предходен план представлява

УПИ IV /четири/ в квартал 75 /седемдесет и пети/, образуван от имот 2367 /две хиляди триста шестдесет и седем/ по Подробен устройствен план на гр. Г.Д., ЕККАТЕ: 17395, община Г.Д., одобрен със заповед на Общински съвет, с площ 341 /триста четиридесет и един/ кв.м., при съседи: УПИ XXII от квартал 3000; УПИ III от квартал 75; УПИ II от квартал 75; УПИ VII от квартал 75; УПИ V от квартал 75, при дялове от 1/6 (една шеста) идеална част за Л. Й. Б., 1/3 (една трета) идеална част за Д. Б. Ц., 1/6 (една шеста) идеална част за Б.

Й. Ц., 1/6 (една шеста) идеална част за Р. В. Ц. и 1/6 (една шеста) идеална част за П. В. Ц. и при дялове за идеалните части от сградата съответно от 8/12 (осем дванадесети) идеални части за Д. Б. Ц. и по 1/12 (една дванадесета) идеална част за останалите съделители.

Със същото решение е отхвърлен иска за допускане на съдебна делба между Л. Й. Б., ЕГН ********** от гр.С., Д. Б. Ц., ЕГН ********** от *********, Б. Й. Ц., ЕГН ********** от гр.С., Р. В. Ц., ЕГН ********** от гр.С. и П. В. Ц., ********** от гр.С. на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 343 кв.м., с адм.адрес *********, при съседи: ПИ с идентификатор ***; ***;

***; *** и ***, който по предходен план представлява

УПИ IV /четири/ в квартал 75 /седемдесет и пети/, образуван от имот 2367 /две хиляди триста шестдесет и седем/ по Подробен устройствен план на гр. Г.Д., ЕККАТЕ: 17395, община Г.Д., одобрен със заповед на Общински съвет, с площ 341 /триста четиридесет и един/ кв.м., при съседи: УПИ XXII от квартал 3000; УПИ III от квартал 75; УПИ II от квартал 75; УПИ VII от квартал 75; УПИ V от квартал 75, като неоснователен. Отхвърлен е и иска за 2 допускане на съдебна делба между Л. Й. Б., ЕГН ********** от гр.С., Д. Б. Ц., ЕГН ********** от *********, Б. Й. Ц., ЕГН ********** от гр.С., Р. В. Ц., ЕГН ********** от гр.С. и П. В. Ц., ********** от гр.С. на следния недвижим имот: Втори жилищен етаж от жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 98 квадратни метра, построена в Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 343 кв. м., с адм.адрес *********, при съседи: ПИ с идентификатор ***; ***;

***; ***и ***, като неоснователен.

Съдът намира, че решението е валидно и допустимо в атакуваната част, касаеща подялба на приземния етаж.

Относно правилността на първоинстанционното решение в тази му атакувана част, въззивната инстанция намира следното:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,в рамките,поставени от въззивната жалба,настоящия съдебен състав,след преценка на събраните доказателства, намира,че обжалваното решение в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Жалбоподателят обжалва първоинстанционното решение с въззивна жалба,съдържаща оплакване за неправилност и незаконосъобразност,каквато жалба е допустима,като изискването на чл.260,т.3 от ГПК има пряка връзка с ограничения характер на въззивното обжалване съобразно чл.269,пр.2 от ГПК,доколкото посочената в жалбата порочност на решението определя обхвата на дейността на въззивната инстанция.

Съгласно посочената правна норма задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се отнася за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение правилността на акта съдът е ограничен от посочените в жалбата основания,с изключение на случаите,когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и правилността само на посочените негови фактически констатации.

Основното оплакване във ВЖ касае това, че двете складови помещения в поземления имот, предмет на настоящото производство, са различни от складовите помещения прехвърлени на жалбоподателката с нот. акт от 1975 година и че решението е недопустимо в частта му, с която се допускат до делба общите част от сградата.

Не се спори в производството, че жалбоподателката е придобила на основание прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, материализирано в Нотариален акт за продажба на недвижим имот по чл. 15 от ЗСГ, срещу задължение за издръжка и гледане № 34, том VI, дело № 1967 от 01.09.1975г. по описа на Районен съд Г.Д. правото на собственост върху дворно място, представляващо парцел IV (четвърти), пл. № 1869 (хиляда осемстотин шестдесет и девет) в квартал 75 (седемдесет и пет) по плана на град Г.Д., заедно със сайванта и втория жилищен етаж от двуетажната къща, построени върху описания парцел, който има 3 застроена и незастроена площ от около 345 (триста четиридесет и пет) квадратни мета, при съседи: улица, К. Я., Ст.Вр., М.С. и В.К. В нотариалния акт е посочено изрично, че собствеността върху втория етаж се прехвърля без дюкянското помещение и склада.

Затова, в обхвата на приземния жилищен етаж, се включват и складовите помещения, находящи се над фурната на приземния етаж, ведно с антрето към тях. Същите са изрично и общо изключени от обема права, които се прехвърлят на Д. Ц. с нотариален акт № 34, t.VI, дело № 1967/01.09.1975 г. на Районен съд, гр. Г.Д.. А съгласно заключението на вещото лице, приобщено в развилото се първоинстанционно производство, те се намират над фурната, която е с височина около 70 см. и са под пода на втория, жилищен етаж. От друга страна, покрития двор под пристройка, описан в заключението на вещото лице не е част от приземния етаж, а такова не е и стълбището, което както се установи, обслужва и втория етаж, поради което представлява обща част на жилищната сграда. Заключението на в.л. е прието без оспорвания и забележки, възприето е от страните в процеса, като пълно и компетентно изготвено. Така, вещото лице установява, че приземния етаж на жилищната сграда, изградена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Г.Д., УПИ IV от кв.75, образуван от ПИ 2367 по ПУЛ на гр. Г.Д., одобрен с Решение №285 от 24.11.2009 година на ОС Г.Д. е със застроета площ от 104.87 m2. и се състои от: 1. Вход и стълбища, устроени на коти + 0.00 м, + 1.18 м и + 2.35 м с полезна застроена площ от 23.13 кв.м.; 2.

Помещение, представляващо част от бивш търговски обект, отделен от входа и стълбищата с дървена преграда, със светла височина Н = 2.90 м и полезна застроена площ от 21.33 кв.м.;

3. Фурна с полезна застроена площ от 28,60 кв.м.; 4. Покрит двор под пристройката, изградена откъм югозападната фасада на сградата с полезна застроена площ от 8.97 m2.

Между тавана на фурната и пода на жилищния етаж, на кота + 2.35 м са изградени две складови помещения със светла височина Н = 1.65 м и с полезни площи от 11.93 кв.м. и 10.48 кв.м. Приложени са и архитектурни заснемания на обектите. Твърдяното във ВЖ различие между складовите помещения и това, че те не се включват в приземния етаж, а са принадлежност към втория жилищен, остава недоказано в процеса. Такова различие в обектите и тяхната принадлежност не се установява от събрания доказателствен материал, в т.ч. и от експертното заключение. От друга страна тези помещения, като част от приземния етаж са останали наследствени такива.

Възражението на Д. Ц. за придобиване по давност на складовите помещения в приземния етаж е неоснователно доколкото не е доказано в нейна полза да е изтекла придобивна давност върху складовите помещения относно наследствените части на останалите сънаследници, като разпитаните пред РС в тази връзки свидетели не установяват Ц. да е отблъсквала владението на останалите сънаследници с конкретни действия и по начин да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло.

С оглед горното РС обосновано е счел за доказани предпоставките от фактическият състав на предявения иск за делба, допускайки до делба процесния приземен етаж. Изложените в 4 тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй като са основани на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за неправилност на съдебното решение, в тази му част, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на този резултат.

Обсъждането на останалите доводи е безпредметно, в предвид съвпадението в крайните изводи на двете инстанции. В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК препраща и към мотивите на РС, в частта им касаеща допускането на делба на приземния етаж.