Определение № 1024 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1024 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500074 по описа за 2026 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба, подадена от „Кредисимо“ ЕАД против Определение № 13002 от 09.10.2025 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на „Кредисимо“ ЕАД за изменение на Решение № 3519 от 12.07.2025 г., постановено по гр. д. № 9195/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта за разноските, присъдени в полза на адвокат Д. Б. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като присъденото на пълномощника на ищеца възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА бъде намалено от 400 лв. на 200 лв. Счита се, че определеното от съда възнаграждение не е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото, предвид направеното от ответното дружество признание на иска по основание и размер при условията на чл. 237 ГПК, с оглед на което не е било необходимо събирането на доказателства. Сочи се, че по отношение потребителския договор, предмет на настоящото производство, между страните има влязло в сила решение по гр. дело №16699/2023 г. по описа на РС – Пловдив, по което на адвокат Б. отново е било присъдено адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от въззиваемата страна.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което подлежи на разглеждане по същество.

1

Производството по гр. д. № 9195/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано по искова молба на К. В. Й. против „Кредисимо“ ЕАД за връщане на недължимо платена сума в размер на 199,64 лв. по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

С постановеното по делото решение № 3519 от 12.07.2025 г., ответникът „Кредисимо“ ЕАД е осъден да заплати на пълномощника на ищеца - адв. Д. Г.

Б., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за оказана безплатна правна помощ по делото на К. В. Й., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С молба по чл. 248 ГПК „Кредисимо“ ЕАД е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде намалено присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като се е мотивирал с практиката на Съда на Европейския съюз относно адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, а по същество неправилно.

Съгласно актуалната практика на СЕС и ВКС при определяне на размера на адвокатското възнаграждение в хипотеза на осъществена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите, предвидени в Наредба № 1/2004 г., а следва да съобрази единствено действителната фактическа и правна сложност на делото, съответно – положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по делото. Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема на събраните в производството доказателства. В случая делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, тъй като е предявен един иск, чиято цена е сравнително ниска, между страните не е имало спор по фактите, проведено е едно съдебно заседание, събрани са единствено писмени доказателства, като следва да се отчете и натрупаната многобройна съдебна практика по идентични искове, с оглед на което настоящият съдебен състав намира за справедливо и адекватно на положения от адвоката труд по конкретното дело адвокатско възнаграждение в размер на 153,39 евро (300 лв.) По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като се намали присъденото на основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адвокат Д. Б. адвокатско възнаграждение от 400 лв./204,52 евро на 300 лв./153,39 евро 2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13002 от 09.10.2025 г., постановено по гр. д.

№ 9195/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на „Кредисимо“ ЕАД за изменение на постановеното по делото Решение № 3519 от 12.07.2025 г., в частта за разноските, присъдени в полза на адвокат Д. Б. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 3519 от 12.07.2025 г., постановено по гр.д. № 9195/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта за разноските, присъдени в полза на адвокат Д. Б. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, като НАМАЛЯВА присъденото с решение № 3519 от 12.07.2025 г., постановено по гр.д. № 9195/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адвокат Д. Г. Б. от АК – Пловдив с личен № 1100108640 от 204,52 евро/400 лв. на 153,39 евро/300 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3