Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3360 от 09.09.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13075/2021
Вид
Решение № 3360
Подписан
09.09.2022
Състав
ЯНА ВАСИЛЕВА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 179, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал.1, т. 3, б. "в" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179 · Закон за движението по пътищата
  • Чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3360 гр. София, 09.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНД при участието на секретаря ДВН като разгледа докладваното от ЯНД Административно наказателно дело № 20211110213075 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Г. Н. Т., ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-017406/24.08.2021г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания, както следва „глоба“ в размер на 200,00 лева и „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от прави да управлява МПС“ за срок от един месец.

Подадена е жалба лично от лицето, в която се твърди, че същата никога не е била участник в ПТП и не е нарушавала правилата за движение по пътищата, поради което и не е съгласна с обжалвания акт. Иска от съда да го отмени.

В съдебното заседание, редовно призована жалбоподателката Г. Т., се явява лично. Поддържа жалбата като продължава да твърди, че в такова ПТП не е била участник. Сочи, че живее в този район, но ползва посочения маршрут много рядко. Изтъква, че само тя управлява процесния автомобил.

1

Не си спомня дали е била в България на посочената дата, доколкото живее преимуществено в чужбина. Отново иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – Началник група към отдел „Пътна полиция“, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.06.2021г. жалбоподателката Г. Н. Т. управлявала в гр. София, по бул. „Тодор Александров“ с посока на движение от към площад

„Независимост“ собствения си лек автомобил марка 11111. Около 17:10 часа на кръстовището с бул. „Княгиня Мария Луиза“ се отклонила за завой наляво от средното платно за движение и реализирала ПТП с попътно движещия се в лявото платно лек автомобил марка 2222. Същата не спряла на мястото на ПТП и продължила по пътя си. Св. Г. уведомил органите на реда на тел. 112.

Установявайки посочените обстоятелства въз основа на декларацията, дадена от св. Г. и декларацията, подадена от жалбоподателя, ЦХЦ на длъжност „мл. автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН серия АВ бл.

№ 221065/04.08.2021г. В същия като свидетели били посочени – АСС и ЕЗП – присъствали единствено при съставяне на АУАН. Същият бил връчен на жалбоподателя на същата дата – 04.08.2021г. и подписан от нея с възражение, че не е съгласна с посоченото в акта. Други възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.

Въз основа на съставения акт на 24.08.2021г било издадено наказателно постановление (НП) № 21-4332-017406/24.08.2021г. от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.

53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания, както следва „глоба“ в размер на 200,00 лева и „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от прави да управлява МПС“ за срок от един месец.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля Ц. Г. Г., декларациите на св. Г. и жалбоподателката, протокол за ПТП № 1782580, рег. № 6253/22.06.2021г., 2 докладна, справка – картон за водача Г. Т., заповед № 8121К13318/23.10.2019г., заповед № 81213-515/14.05.2018г.

Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. В този смисъл основното доказателствено средство се явяват показанията на свид. Ц. Г.. Същият е бил участник и непосредствен свидетел на настъпилото на процесната дата, час и място съприкосновение между лек автомобил марка 11111 и лек автомобил марка 2222.

От гледна точка на съдържанието им, показанията на свидетеля съответстват и на останалите събрани по делото доказателства, а причинените по лек автомобил марка 2222 увреждания за непосредствено възприети от пристигналите на място полицейски служители и описани в протокола за ПТП. Следва да бъде дадено доверие на всички, приобщени от съда по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. Във връзка с изложените от жалбоподателката твърдения, следва да се посочи, че същата не е ангажирала, каквито и да е доказателства, за да ги подкрепи.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно 3 постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно нарушение.

Съдът намира, че макар и лаконично, описанието на нарушението по чл.

25, ал. 1 от ЗДвП както в АУАН, така и в НП е достатъчно конкретно и е съобразено с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,.... преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“

От писмените и гласните доказателства по делото несъмнено се установява, че жалбоподателката е предприел маневра по навлизане в съседното (ляво) пътно платно, като се е отклонила от средното такова, в което се е движела за завой наляво. Това жалбоподателката е сторила, без да пропусне движещият се попътно лек автомобил марка 2222, управляван от св.

Г. в лявата пътна лента. Като е предприела маневрата, без да съобрази, че по този начин отнема предимството на движещия се в лявата пътна лента автомобил и че ще застраши безопасността на минаващия покрай нея автомобил, жалбоподателката е нарушила правилата за движение по пътищата, с което е станала причина за реализираното ПТП.

Чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда административно наказание за водач, който не спази предписанието на пътните знаци и правилата за предимство, за заобикаляне и други, с което създаде непосредствена опасност за движението. Но в конкретния случай тази опасност е реализирана и поведението на жалбоподателката се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. С оглед настъпилите по-тежки общественоопасни последици, правилно деянието е квалифицирано по ал. 2 на чл. 179 ЗДвП.

4

Тази разпоредба след изменението през 2017 г. предвижда санкция в абсолютен размер от 200 лева за водач, който причини ПТП вследствие на допуснато нарушение по ал. 1 на същия текст.

В тази връзка съдът намира наложената на жалбоподателя глоба в размер на 200 лева за правилно индивидуализирана, в предвидения от закона размер.

От субективна страна, нарушението на чл. 25, ал. 1 ЗДвП е извършено от жалбоподателя при форма на вина небрежност, тъй като тя не е съзнавала общественоопасния характер на деянието и на последиците, че отклонявайки автомобила си вляво и навлизайки в съседната пътна лента ще застраши безопасността на друг участник в движението. Като правоспособен водач на МПС обаче тя е бил длъжен да се огледа и прецени цялата пътна обстановка, преди да предприеме желаната маневра.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не само е застрашило, но е и увредило обществените отношения и същото се явява типично за този вид нарушения.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в тази му част следва да бъде потвърдено в цялост, като правилно и законосъобразно.

Съобразявайки събраните по делото доказателства съдът счита, че жалбоподателката Г. Т. не е осъществила от субективна страна състава на второто от вменените и административни нарушения - това по чл. 123, ал.1, т.

3, б. „в“ ЗДвП.

От обективна страна се установи, че в конкретния случай е настъпило ПТП между лек автомобил марка 2222 и лек автомобил марка 11111, управляван от жалбоподателката, която при престрояване в лява лента за завой на ляво не е пропуснала попътно движещия се до нея лек автомобил и се е случило съприкосновение между превозните средства. От настъпилото ПТП са причинени единствено имуществени вреди, като в случая не е било налице съгласие между участниците в ПТП по отношение на тях, доколкото жалбоподателката Т. изобщо не е спряла да изчака, а е напуснал самоволно местопроизшествието. Обратно на извършеното от нея, жалбоподателката е следвало да не напуска местопроизшествието, да сигнализира органите на ОПП-СДВР и да изчака тяхното идване до изясняване на случая. При това положение съдът намира, че със своето действие (напускане на 5 местопроизшествието), респ. бездействие (неуведомяване на органите на ОПП-СДВР) жалбоподателката Т. е осъществил от обективна страна състава на вмененото и административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.

От субективна страна обаче по делото не се установява въобще жалбоподателката да е разбрала за настъпилото ПТП. Последно изключва умисъла, т. е. възможността същата да е съзнавала, че в резултат на маневрата с управляваното от нея МПС е настъпило ПТП с процесния лек автомобил, че би могъл да възникне спор със собственика му, както и че има задължение да не напуснала местопроизшествието без да уведоми органите на МВР. Още по-малко да е целяла точно този резултат.

Предвид посоченото, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено в частта, касаеща извършеното нарушение по чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, поради субективната му несъставомерност.

Разноски не се претендирани от страните, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление

(НП)

№

21-4332017406/24.08.2021г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в частта, в която на Г. Н. Т., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административни наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от прави да управлява МПС“ за срок от един месец.

ПОТВЪРДЖАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332017406/24.08.2021г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в частта, в която на Г. Н. Т., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева.