Решение № 753 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110122073 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод на искова молба вх. № ........... г. на Е. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ............ срещу „............“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. ..........., с която са предявени за разглеждане обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване на недействителността на Договор за потребителски кредит от разстояние № ...... г., евентуално чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за потребителски кредит от разстояние № ...... г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

В исковата молба се твърди, че на 11.05.2024 г., между „............“ ЕООД – като заемодател, и Е. С. Х. – като заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 488195, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 1 200,00 лева, при насрещно задължение на заемополучателя да му върне сума в общ размер на 1 338,60 лева, в срок от 180 дни от сключване на договора. В договора били уговорени годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 48,44 %, и годишен лихвен процент /ГЛП/ за кредита в размер на 40,15 %.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с гарант.

В чл. 3, ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1, заемополучателят дължи заплащане на заемодателя на неустойка. На посоченото основание на заемополучателя е била начислен неустойка в размер на 478,80 лева и така общата сума, която следвало да върне, станала 1 817,40 лева. Навеждат се правни съображения, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на предвидената в закона форма. Посочва се, че договорът за кредит е нищожен поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно – ГПР. В тази връзка се сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Ищецът счита, че 1 посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, който в случая бил над максимално установения праг, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Излага аргументи, че клаузата на чл. 3, ал. 2, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради липса на предмет, доколкото заемателят е бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си, евентуално с нея ответникът заобикаля закона, както и, че е неравноправна. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции и е неясно какви точно вреди на кредитора би покрила. Излага, че по съществото си тя е скрита възнаградителна лихва, поради което посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че спорът относно действителността на процесния договор за кредит е разрешен по окончателен за страните начин с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61624/2024 г. по описа на СРС, 179 състав.

Оспорва наличието на правен интерес от предявените установителни искове, тъй като по отношение на ищеца не са претендирани суми по чл. 3, ал. 2 от договора, която клауза е счетена за неравноправна след проверка от КЗП и е премахната от договорите за кредит със страна „............“ ЕООД. Счита, че посочената клауза представлява несъществена част от съдържанието на договора за кредит и по аргумент от чл. 26, ал. 4 ЗЗД нейната недействителност не влече недействителност на целия договор. Поддържа, че уговорения между страните размер на ГЛП не противоречи на добрите нрави, позовавайки се на съдебна практика в този смисъл. Моли за прекратяване на производството, евентуално – за отхвърляне на исковете. Възразява срещу присъждането на разноски в полза на ищцовата страна. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен на хартиен носител документ, наименуван „Договор за предоставяне на кредит № ...... г.“ (л. 6-11), без положени саморъчни подписи за страните, но неоспорен в срока по чл. 131 ГПК, съгласно който „............“ ЕООД – като кредитор, се е задължил да предостави на Е. С. Х. – като потребител, сумата в размер на 1 200,00 лева срещу насрещното задължение на потребителя да я върне при следните условия: вид на ползвания кредит: потребителски кредит по продукт „Бърз на вноски“; размер на всяка погасителна вноска в лева; брой вноски и дати на плащане на всяка от погасителните вноски: посочени в погасителния план по чл. 4, ал. 3; срок на кредита: 180 дни; освен връщане на отпуснатата сума по договора за кредит, потребителят дължи и заплащане на възнаградителна/договорна лихва върху главницата; договорната лихва е дължима при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора- 0,11 %; общо дължима сума 1 338,60 лева; общо дължима сума при непредставяне на обезпечение – 1 817,40 лева.

Съгласно чл. 2, т. 5 годишният процент на разходите по кредита (ГПР) е 48,44 % като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Посочено е, че методиката на изчисление на ГПР е законово уредена като се намира в ЗПК, Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от него, въведен с изменение на ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за кредитните институции, обн. с ДВ, бр. 41 от 2018 г. в сила от 01.07.2018 г., както и че единственият показател, включващ се при изчисление на ГПР е възнаградителната 2 лихва по т. 3. Уточнено е, че размерът на ГПР е изчислен от съответен софтуер, като при изчисление на размера на ГПР е спазена посочената законово регламентирана формула.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят се задължава в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 2/ две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „............“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.

В чл. 3, ал. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 478,80 лева. Неустойката се заплаща от потребителя разсрочено, заедно с погасителните вноски, като в погасителния план, обективиран в договора за кредит /чл. 4, ал. 3, т. 2/ е посочено, че се дължи неустойка при заплащане на първите шест вноски всяка в размер на по 79,80 лева.

По делото е изискано и приложено за послужване заповедно дело № 61624/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 179 състав, от материалите по което се установява следното:

На 17.10.2024 г. „............“ ЕООД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. С. Х., ЕГН **********, за следните суми: 1./ 1 000,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № ...... г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 132,00 лева, представляваща договорна лихва за период от 11.05.2024 г. – 08.10.2024 г. Претендират се и разноски в заповедното производство. Към заявлението е приложен екземпляр от Договор за предоставяне на кредит № ...... г., чието съдържание е идентично с приложения по настоящото дело екземпляр от същия договор (л. 6), както и екземпляр от Общите условия към договорите за предоставяне на кредит от „............“ ЕООД.

С разпореждане от 23.10.2024 г. по ч. гр. д. № 61624/2024 г. на СРС, 179 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски.

Препис от заповедта по чл. 410 ГПК е връчен лично на длъжника на 26.11.2024 г.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът не е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане от 08.01.2025 г. заповедният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение. Видно от отбелязване, извършено на гърба на заповедта по чл. 410 ГПК, на 09.01.2025 г. е бил издаден изпълнителен лист, който е бил получен от представител на заявителя на 28.01.2025 г.

По делото е представена и приета молба вх. № ........ г. по деловодната система на ЧСИ ..... с рег. № ........ на КЧСИ (л. 34), с която „............“ ЕООД е отправило искане към съдебния изпълнител за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 61624/2024 г. на СРС, 179 състав.

Представено по делото е и извлечение от банкова сметка (л. 35), удостоверяващо получено от „............“ ЕООД плащане в размер на сумата от 293,83 лева по ИД № 56/2025 г.

3 по описа на ЧСИ ..... с рег. № ........ на КЧСИ, с пояснение Е. С. Х..

По делото е представено и прието Писмо № Ц-03-9131/04.11.2024 г. (л. 29-31), с което Комисия за защита на потребителите е уведомила „............“ ЕООД, че във връзка с решение на КЗП, т. 36 от Протокол № 37/04.11.2024 г. информира дружеството, че въз основа на извършен анализ за наличие на неравноправни клаузи в типовите договори на дружеството, е било установено, че текстът на чл. 3, ал. 2 от същите представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1, във вр. ал., 2, т. 20 ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитор и потребителя, води до неоправдано високи финансови задължения за потребителя и снема от търговеца отговорността за неизпълнение на възложените му по закон задължения. Съгласно писмото дружеството следва в 14-дневен срок от датата на получаване на писмото да отстрани неравноправните клаузи от съдържанието на всички договори, както и да уведоми потребителите по подходящ начин за направените промени, и да предостави на КЗП екземпляри от коригираните договори.

По делото е приета разпечатка от интернет сайт minizaem.bg от 20.11.2024 г. (л.