Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5441 от 09.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10470/2023
Вид
Решение № 5441
Подписан
09.10.2024
В сила
07.10.2024
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Виктория Валентинова Грънчарска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5441 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100510470 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу решение № 12667/18.07.2023г., постановено по гр.дело № 66135/2022г. по описа на СРС, 165-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника Университетска болница за активно лечение „А.“ ЕАД, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата 2 160.93 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2020г. до 23.12.2021г., начислена върху платена цена на топлинна енергия за стопански нужди в общ размер 26 147.76 лева за периода от м.06.2019г. до м.07.2020г., доставена в топлоснабден имот на адрес гр. София, ул. ****, административна сграда, аб. № 2134, за което вземане по ч.гр.д. № 43101/2022г. по описа на СРС, 165-и състав на 13.09.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното съдебно решение. Неправилно СРС приел, че ищецът не доказал, че поканил ответника да заплати задълженията – по делото била представена получена от ответника покана с писмо № П-6701/10.6.2022г. Освен това покана не била необходима – гл. I V, чл. 40, ал. 1 ОУ на ищеца за стопански потребители определял срок за заплащане на задълженията до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Моли постановеното 1 първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което установителният му иск за обезщетение за забава бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Университетска болница за активно лечение „А.“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Правилно СРС приел, че лечебното заведение не било получило фактура или покана за плащане. Соченият във въззивната жалба документ № П6701/10.6.2022г. представлявал справка и нямал реквизитите на данъчна фактура, нито на покана за плащане, не съдържал остатъчния размер на задължението. Ето защо покана за плащане не била налице. Намира обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, редакция към исковия период, (сега т. 33в) небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ОУ от 2007г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач при прилагане на същите ОУ. Съгласно чл. 3 ОУ купувач на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде както юридическо, така и физическо лице, което извършва стопанска дейност и използва топлинна енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване (т. 1) , е на издръжка на държавния или на общинския бюджет (т. 2), използва топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си (т. 3). Предвид нормата на чл. 61 ОУ страна по договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имота, в който се ползва топлинна 2 енергия за стопански нужди.

Според чл. 62, ал. 1 ОУ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди купувачът подава заявление по образец и прилага документи удостоверяващи право на собственост, вещно право на ползване, съгласие на собственика и др., след което продавачът сключва договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди с купувача, открива и води партида с абонатен номер – ал. 2 на същия текст.

От представените по делото и неоспорени писмени доказателства: изходящо от ответното дружество заявление до ищеца от 02.05.2017г. за сключване на договор при ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди на адрес гр. София, ул. ****, аб. № 2088, 2090, 2093, 2097, 2099, 2101, 2105, 2134, 2949, 3755, 6892, 6902, и 2103, с код на платеца Ш009700, писмен договор № 34031/Ш009700, сключен при ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за същия адрес, нотариален акт № 24, том II, рег. № 2995, дело № 191/2009г., неоспореното заключение на ССчЕ, а и безспорно между страните, по делото се установява, че през процесния период същите били обвързани от валидна облигация за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключена в законовоустановената от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, за което при ищеца била открита и водена партида с аб. № 2134.

Приложимите към правоотношението ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.

София съдържат специални правила за заплащането на цената на доставената ТЕ и отговорността при неизпълнение на задълженията. Предвид нормата на чл. 40, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. При неизпълнение на в срок на задълженията си да заплаща фактурираните суми за топлинна енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача – чл. 49, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди.

При проверката си в счетоводството вещото лице, изготвило ССчЕ, установило, че ищецът начислявал процесните суми за топлинна енергия по договора с ответника на равни месечни вноски за годишен период, определени като 1/12 част от количеството енергия, ползвано в имота през предходния едногодишен период, умножено по действащата към месеца на фактуриране цена на ТЕ. С издаването на дебитни и кредитни известия към съответните фактури ищецът извършвал изравняването за времето от м. Август на съответната година до м. Юли на следващата година.

3

Видно от съдържанието на неоспорения писмен договор № 34031/Ш009700, ответникът посочил конкретен електронен адрес, на който да получава фактурите. От неоспореното заключение на изслушаната по делото ССчЕ по делото се установява, че ответникът Университетска болница за активно лечение „А.“ ЕАД, за целите на възложената проверка, представил на вещото лице 11 бр. копия от процесните 12 бр. фактури, платежни нареждания за извършен превод по конкретните фактури, опис на погасените с наредените суми фактури. Макар и да не представил на вещото лице копие от фактура № 100002556/31.03.2020г., съобразно представената на вещото лице справка, на 09.11.2021г. ответникът извършил плащане на задължението по тази фактура в размер на сумата 2 369 лева, с посочени при ответника конкретни данни за номера на фактурата, размера на задължението и падеж 30.04.2020г. Ето защо, за разлика от СРС, настоящият съдебен състав приема, че ответникът получил всички посочени от ищеца 12 бр. фактури, което обстоятелство не е оспорено от него в нито един етап от развитието на производството по делото пред първата инстанция.

Възражението в такъв смисъл, въведено едва с отговора на въззивната жалба, като преклудирано, не следва да бъде разглеждано.

Предвид нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно общите правила на чл. 84 ЗЗД, съгласно които когато денят на задължението е определен, какъвто е разглежданият казус, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В конкретния случай задължението на ответника за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия за стопански нужди има срочен характер и като не заплатил цената своевременно ответникът изпаднал в забава, считано от деня след падежа на задължението по всяка от фактурите до извършеното плащане. Ето защо неоснователно е и единственото въведено от ответника с отговора на исковата молба възражение, че поради неговата акцесорност, вземането на ищеца за обезщетение за забава било погасено с плащането на главния дълг.

При определяне размера на дължимото за процесния период обезщетение за забава СГС кредитира вариант 1 на неоспореното заключение на ССчЕ. Кредитираният от съда вариант е по-благоприятният за ответника такъв и отчита счетоводното отразяване при ищеца, което е своеобразно признание за датите на погасяване на задълженията по фактурите, респ. и по-малък размер на дълга за обезщетение за забава. При това положение съдът приема, че дължимият остатък на лихвата за забава за плащането на задълженията по процесните 12 бр. фактури, а именно №№ 101298070, 101824341, 106711067, 107594793, 108171584, 108643214, 109080319, всички от 2019г. и №№ 109517663, 109953074, 1100002556, 1200074351 и 1006131999, всички от 2020г., за заявения по делото периода на забавата от 03.03.2020г. до 4

23.12.2021г., възлиза в размер на 1 906.21 лева, до който размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. За горницата до пълния предявен размер от 2 160.93 лева, като неоснователен, искът следва да бъде отхвърлен от съда.

По горните мотиви обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде отменено в частта, в която СРС отхвърлил иска на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника до размера на сумата 1 906.21 лева, като вместо това искът следва да бъде уважен в същия размер. За горницата над тази сума до пълния предявен размер от 2 160.93 лева, като правилно и законосъобразно, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.

С оглед изхода на спора първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта, в която на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, са присъдени разноски, сторени пред СРС в производството по установителните искове, над сумата 11.79 лева.

Пред СРС ищецът претендира и доказва разноски в размер на сумата 303.22 лева, от които 43.22 лева – заплатена държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 250 лева за експертиза. На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени 267.48 лева – разноски, сторени пред СРС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят разноски по ч.гр.д. № 43101/2022г. по описа на СРС, 165-и състав, в размер на сумата 82.23 лева.

Пред СГС ищецът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 143.22 лева, от които 43.22 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени 126.34 лева – разноски, сторени пред СГС.