Решение № 53 от 12.04.2024, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Брезник, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231710100189 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С Определение № 259 от 05.04.2024 г. постановено по в. гр.д. № 84 по описа на Окръжен съд Перник за 2024 г., делото е върнато за произнасяне по компетентност по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът след като се запозна с данните по делото и прецени същите, намира за установено и доказано следното:

С Решение № 190 от 21.12.2023 г. съдът е отхвърлил предявения иск от „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр.

Перник, ул. „Средец”, № 11, БУЛСТАТ: 823073638, представлявано управителя инж. Б.

И., с който е поискано да бъде признато за установено по отношение на срещу В. С. Б., със съдебен адрес гр. *******, с ЕГН: **********, като неоснователен, поради настъпило плащане в хода на процеса.

С решението съдът е осъдил В. С. Б., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, направени по делото разноски в общ размер от 450 лв.

(четиристотин и петдесет лева).

В чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или измени решението в частта му за разноските. Разпоредбата разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, в която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 от ГПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК – допълване, 1 обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждането на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последици от неизпълнение на това процесуално задължение е въведено със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представянето на списък на разноските. Липсата й води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което в този случай искането е недопустимо.

В разглеждания случай в първоинстанционното исково производство ищецът е релевирал своевременно искане за присъждане на разноски (още в исковата молба), като до приключване на последното съдебно заседание е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който са били включени и такива за заповедното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение с посочен (респ. претендиран) общ размер от 1328.51 лв.

С постановеното решение в тежест на ответника са били възложени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените от ищеца разноски в исковото и заповедно производство в размер на 450 лв.

Настоящият съдебен състав, намира, че доколкото видно от доказателствата по делото плащането на дължимите суми е извършено на 31.07.2023 г. след датата на предявяване на исковата молба – 21.06.2023 г., с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, от което следва, че неоснователността на иска не е била начална, а е настъпила след предявяването му, по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените разноски в настоящото производство. Ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, което е в минималния размер предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или общо 450 лв.

Ето защо развитите в молбата оплаквания са неоснователни, поради което и същата следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, съдът

2

РЕШИ:

Оставя без уважение молбата на В. С. Б., със съдебен адрес гр. *******, с ЕГН:

**********, за изменение на Решение № 190 от 21.12.2023 г., постановено по делото, в частта за разноските КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Перник, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________ 3