Решение № 22 от 14.04.2022, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20211880100532 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Управителя Р. И. М. — Т., чрез пълномощника адв. Д.П. от АК ..., срещу В. К. В., ЕГН **********, с адрес:

.....

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 86, вр. с чл. 84, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, които се предявяват от кредитора след подадено от длъжника възражение и в това производство по същество се установява дали вземанията съществуват.

Ищецът твърди, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Българска пощенска банка“ АД), ЕИК 000694749 – кредитор и ответника – кредитополучател е сключен Договор за 1 потребителски кредит № FL459154 от 16.09.2008 г., по силата на който банката е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 5 000 лева, като сумата е преведена по сметка в банката на името на кредитополучателя. Твърди се още, че последният се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора, като съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 3,70 пункта, а дължимите лихви са начислявани от датата на усвояване на кредита по договора. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е 17.21% процента. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, е следвало да се заплащат ежемесечно на 16-то число на месеца, като крайния срок на погасяване на кредита е до 16.09.2018 г. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне в уговорения срок, е в размер, посочен в погасителния план, като ответникът се е задължил да погася задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които 119 вноски по 81,28 лева и една изравнителна в размер на 81,68 лева. Твърди се, че вземането на кредитора е станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора - 16.09.2018 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията непогасената главница е в размер на 4 935,78 лева и дължимите лихви.

Твърди се още, че по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. и приложенията към него банката е прехвърлила на ищеца вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор, като длъжникът е уведомен от цедента, чрез пълномощник, за извършената цесия с изпратено до него уведомление, както и с връчването на същото като приложение към исковата молба.

Иска се от съда, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че В. К. В. дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 369/2021 г. на Районен съд Своге, а именно: 3 000 лева – главница, частично от общо дължима главница в размер на 4 935,78 лева, ведно със законна лихва 2 върху нея от 22.06.2021 г. , до окончателното изплащане на сумата и 773,33 лева – обезщетение за забава в размера на законната лихва за претендираната главница за периода от 15.08.2018 г. до 22.06.2021 г. Претендират се разноски за исковото и за заповедното производство.

На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, като с писмено становище подробно аргументира тезите си, а ответникът – се явява, като поддържа възражението си за изтекла погасителна давност за претендираните в производството вземания, обективирано във възражението му по чл. 414 от ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства, неоспорени от страните.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 369/2021 г. на Районен съд Своге се установява, че въз основа на подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД заявление е издадена Заповед № 54 от 22.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В. К. В. да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 3 000 лева – главница, частично от общо дължима главница в размер на 4 935,78 лева по Договор за потребителски кредит № FL459154 от 16.09.2008 г., ведно със законна лихва върху нея от 22.06.2021 г. , до изплащане на вземането и сумата от 773,33 лева – обезщетение за забава в размера на законната лихва за претендираната главница за периода от 15.08.2018 г. до 22.06.2021 г., както и сумата от 75,47 лева разноски по делото за заплатена държавна такса.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е оспорил заповедта за изпълнение, поради което с Определение от 16.07.2021 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Съобщението с указания за възможността

3 за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 02.08.2021 г., като същият е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със сила на пресъдено нещо.

Между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕИК 000694749 – кредитор и ответника – кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № FL459154 от 16.09.2008 г. По силата на този договор, от кредитора е предоставена на ответната страна сума в размер на 5 000 лева за текущи нужди (чл. 1 от договора). Уговорено е, че кредитът се усвоява по посочената в договора банкова сметка (IBAN) ... (чл. 2 от договора), като кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата с банков превод, извършен на 16.09.2008 г., видно от представеното с исковата молба бордеро. В чл. 3 от договора е постигнато съгласие редовната главница по кредита да се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от сбора на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 3,70 пункта.

Към датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент е в размер на 11,50%, а годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е 17.21% процента. Така, общата дължима сума от кредитополучателя, при параметрите, залегнали в договора към датата на неговото сключване е в размер на 9 754 лева, съгласно погасителния план към договора, като ответникът се е задължил да погасява задължението си на 120 анюитетни вноски, от които 119 вноски по 81,28 лева и една изравнителна в размер на 81,68 лева. Съгласно чл. 4 от договора, погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, е следвало да се заплащат ежемесечно на 16-то число на месеца. Крайният срок на погасяване на кредита е до 16.09.2018 г., съобразно уговорката в чл. 6 от договора.

Процесният договор за кредит е подписан на ответника, който изрично заявява в откритото съдебно заседание, че не оспорва сключването на договора и получаването на сумите по него. С превеждане на сумата от кредитора, по посочената от ответника банкова сметка, за кредитополучателя е възникнало насрещно задължение да погасява уговорените месечни вноски съгласно уговорените условията и срокове.

4

От страна на ответника не са представени доказателства за извършени плащания по договора за връщане на предоставената му сума. Ищецът в исковата молба признава неизгоден за него факт, че от страна на ответника са извършени погасявания на част от месечните вноски, което съдът следва да съобрази. След преустановяване на плащанията непогасената главница е в размер на 4 935,78 лева.

Размерът на законната лихва за периода от 16.09.2018 г. (крайният срок за погасяване на кредита) до 22.06.2021 г. върху главницата от 3 000 лева, възлиза на 842,57 лева, изчислен с калкулатора за изчисляване на законна лихва на интернет-страницата на Национална агенция за приходите.

По делото са ангажирани доказателства, че на 18.01.2016 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът е продал на цесионера вземания към свои длъжници. В потвърждение за сключената цесия, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани съгласно горепосочения договор за прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към потвърждението за извършената цесия, съдържащо списък на вземанията, в който е списък е включено и процесното вземане срещу ответника.

По силата на писмени пълномощни цедентът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е овластил както Адвокатско дружество „....“, така и цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (а и други лица) с редица права, между които и с правото да уведомяват съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички длъжници за сключения между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД договор.

Към исковата молба са приложени два броя уведомления до ответника за извършеното прехвърляне на вземанията, предмет на настоящото производство, подписани от адв. Ж.Д. – управител на Адвокатско дружество „....“ – едното в качеството му на пълномощник на цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, а другото в качеството му на пълномощник на цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са напълно 5 непротиворечиви и взаимно се допълват.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове, то ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковите му претенции в т.ч. наличието на сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание (договор за потребителски кредит), явяващ се основание на поетото от ответника задължение; предоставяне на сумата по кредита на ответника; уговорения начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на падеж на вземанията; наличието на сключен валиден договор за цесия, прехвърляне вземането на ищеца по договора за цесия и уведомяване на длъжника за извършената такава; по отношение на претенцията за лихва за забава ищецът носи тежестта да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ответника в качеството на кредитополучател и „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД) в качеството на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № FL459154 от 16.09.2008 г., по силата на който ответникът е получил по посочената по-горе банкова сметка сумата в размер на 5 000 лева за текущи нужди, която е следвало да върне, ведно с договорената възнаградителна лихва в срок до 16.09.2018 г. След преустановяване на плащанията от ответника непогасената главница е в размер на 4 935,78 лева.

Съдът намира, че договорът за цесия е валидно сключен между кредитора по процесния договор за кредит „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – цесионер, както и че по делото по безспорен начин е установено, че процесното вземане, ясно индивидуализирано в Приложение № 1 към потвърждението за извършената цесия, е прехвърлено на ищеца, който е титуляр на вземането.