Решение № 774 от 23.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Варна, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20233100500582 по описа за 2023 година

Производството е по Гл. XX от ГПК, образувано по въззивната жалба вх.№ 8890/22.12.2022г. на МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД ЕИК 000090019, представляванo от д-р К.П. - Изп. директор, чрез адв.д-р О. Т.-К. от ВАК, срещу решението на ВРС-16с-в № 3631/23.11.2022г по гр.д.№ 5906/2021г, с което е осъдено юридическото лице да заплати на Ц. А. М. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Св.К." ***, сумата от 3886,82лв, представляваща обезщетение за причинени вреди вследствие погрешно издадено ЕР № 1435/15.06.2020г, с което ищцата неправомерно е била лишена от чужда помощ и е била принудена да заплаща за личен асистент и чужда помощ за 7 месеца по 555,26лв месечно за периода от 1.06.2020г до 31.12.2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба 21.04.2021г, до окончателното изплащане, на осн.чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Счита постановеното решение за неправилно поради фактическа неизясненост, необоснованост и наличие на процесуални нарушения, като излага следните доводи:

Без да били налице обективни данни, ВРС приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдение на ищцата за наличие на неправомерно действие на експертите на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД. ТЕЛК не се е произнесла незаконосъобразно по необходимостта от чужда помощ, доколкото ЕР е съобразено с медицинската документация и Наредбата за медицинската експертиза. ЕР било взето в рамките, предвидени 1 от законодателя и съобразно състоянието на лицето, без да има императивни условия в НМЕ, нито конкретна методика за прилагане на отправните точки, подобно на тази, според която се определя процентът на инвалидизация.

Определените 100% неработоспособност по основното заболяване и неговия симптомокомплекс към момента на освидетелстване, 40% за състоянието след ИМИ в ЛСМА с десностранна централна латентна хемипареза и 10% за намалена зрителна острота, не били самостоятелни основания за определяне на чужда помощ. Освидетелстващият състав е оценил работоспособността на ищцата по документи, като изложените в тях данни не са водели до предположение за липса на възможност лицето да се обслужва самостоятелно, от което следва, че един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД липсвал - нямало нарушена правна норма, респ. липсва противоправно поведение.

Излага, че въпреки възраженията за преклудиране правото за представяне на доказателства, РС приел като доказателства документи, доказващи, че, освен основното възнаграждение по граждански договор на Р.

А., били заплащани и необходимите суми за осигуровки. Тези документи, както и всички представени, били изготвени за нуждите на настоящото производство и не би следвало да се считат за годни доказателства.

3а неправомерни счита и действията на съда, даващи предимство на една от страните в процеса, като в първото по делото с.з. ищцовата страна, след като ясно заявила, че нямало да сочи повече доказателства и да прави доказателствени искания, била „подканена" от РС да иска призоваване на свидетели, с чиито показания да бъде доказано реалното изпълнение на гражданския договор.

Поради изложеното моли за постановяване на решение за отмяна решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго за отхвърлянето на предявения иск.

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Въззивна жалба е подадена и от ТЛП ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве"АД ЕИК 200299615, представлявано от Живко Колев и Бисер Иванов в качеството им на изпълнителни директори, чрез юрк. М.Д., против същото решение, с което МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД е осъдена да заплати на ищцата Ц. Ал.М. горепосочените суми, като го счита за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводст вените правила и необоснованост. Моли за неговата отмяна и постановяване на друго за отхвърляне на предявените искове.

В евентуалност, ако съдът счете същото за правилно, моли за намаляване размера на присъденото обезщетение, ведно с произтичащите от това последици за разноски и лихви.

Излага подробни съображения: ВРС приел, че са налице всички предпоставки за уважаването на иска по чл.49 ЗЗД, без да е изследвал кои 2 елементи от фактическия състав на отговорността са пълно и главно доказани от ищцата и кои не. Не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, достоверността на свидетелските показания, както и евентуалната заинтересованост на свидетелите.

Тъй като ищцата основава своите искания на твърденията за претърпени вреди в резултат виновно, противоправно действие или бездействие на ответника или негови служители, тя трябвало да установи, че ответникът или неговите служители са осъществили противоправното действие или бездействие, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението им и вредите. Такова доказване за противоправно поведение на служител на ответника не било проведено. Не ставало ясно кое било твърдяното противоправно действие или бездействие на ответника и неговите служители, доколкото липсва конкретност на фактите относно деликтното поведение на съответното лице - служител на МБАЛ “Св. Анна" АД, което да е станало причина за ангажиране безвиновната отговорност на лечебното заведение. Ищцата не е ангажирала и доказателства, сочещи на такова действие и/или бездействие на конкретен служител от ТЕЛК.

Не се доказали необходимите обстоятелства, които да очертаят конкретното поведение на конкретно лице-пряк причинител на вредата-каква работа му е била възложена, в кръга на служебните си задължения ли е действало, дали са налице негови действия или бездействия, в какво точно се изразява виновното му поведение като пряк причинител на вредата.

Не се доказала противоправността в поведението на изпълнителя на възложената работа - дали не е изпълнил или е нарушил свои конкретни задължения, произтичащи от закона, дали е налице недобросъвестност при изпълнение на служебните му задължения, дали е налице хипотезата на бездействие. Единствено било представено решение на НЕЛК от 14.10.2020г, от чийто текст не било видно да е налице противоправност на поведението на който и да е от членовете на ТЕЛК. Всички тези обстоятелства, част от фактическия състав и ангажирането на безвиновната отговорност на работодателя по чл.49 ЗЗД не били обсъдени в обжалваното решение.

ВРС не е изложил мотиви, от които да става ясно защо е приел, че е налице противоправност в поведението на служителите на ТЕЛК към МБАЛ“Св. Анна-Варна" АД и кое е било дължимото поведение. Затова счита същото за необосновано.

В показанията си свид.Й. в о.с.з., проведено на 7.09.2022г ясно посочила, че ищцата можела да се оправя сама вкъщи, но съдът ценил показанията единствено на Р. А., която е майка на ищцата и неин личен асистент. Затова счита, че показанията на Р.А. следвало да бъдат преценени съобразно чл.172 ГПК. В тази връзка липсвали мотиви от страна на съда защо дава вяра на същите спрямо останалия събран материал по делото. В мотивите си, съдът е възпроизвел дословно текста от разпита на майката на ищцата в о.с.з., проведено на 7.09.2022г и затова счита, че съдебният акт не съдържал 3 никаква собствена преценка и обсъждане на събрания доказателствен материал, нито отговор на направените от ответника и ТЛП доводи и възражения.

Липсва произнасяне от страна на ВРС по възражението, направено от МБАЛ “Св.Анна-Варна" АД, а и от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД относно нищожността на гражданския договор, сключен на 01.06.2020г /което е цели 14 дни преди решението на ТЕЛК от 15.06.2020г/ и договора за заем от 1.06.2020г.

Счита за безспорно установено, че по отношение на посочения граждански договор налице била абсолютна симулация, на осн.чл.26 ал.2 предл.5 ЗЗД и затова същият бил нищожен и не пораждал правно действие.

Това се отнасяло и за представения Договор за заем от 1.06.2020г и анекса към него. Индиция за това е и обстоятелството, че двата договора били сключени преди датата на ЕР на ТЕЛК от 15.06.2020г.

Въз основа на представените от ищцата съобщение от НАП изх. № 0300И1081168/20.04.2022г и платежен документ от 27.04.2022г се установява единство, че от страна на А. били внесени данъци и приходи към централния бюджет в размер на 714лв, след като била подала данъчна декларация на 20.04.2022г за периода 2020г.Инцидентно, след като съдът уважил доказателственото искане за изискване от ТД на НАП-Варна информация относно декларираните от А. доходи за процесния период 15.06.2020г1.01.2021г, със ССчЕ било установено, че тези суми дори не били дължими.

В о.с.з., проведено на 7.09.2022г самата А. казала, че била платила тези суми, защото адвокатът й така й бил казал да направи.

Не ставало ясно и дали Р. А., която е майка на ищцата, не е изпълнявала нравствен дълг да се грижи за своята дъщеря или в действителност имало воля за сключване на договор, по силата на който ищцата в качеството си на дъщеря да е заплащала на майка си за нейните грижи.

Не ставало ясно и дали такава воля е имало при сключването на договора за заем от 1.06.2020г доколкото същият бил сключен между майката и дъщерята и дали дъщерята не е изпълнявала нравствен дълг.

В условие на евентуалност, в случай че се приеме за доказан фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, моли да се има предвид, че Ц. М. в действителност е останала без личен асистент за периода от 15.06.2020г до 14.10.2020г, поради което обезщетението би следвало да е само за 4 месеца, а не за претендираните 7 месеца.

В тази връзка и евентуално дължимата лихва следва да бъде за пократък период от време - 4 месеца.

Поради всичко изложено моли за отмяната решението на ВРС като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост, като бъде постановено друго за отхвърляне изцяло предявения иск заедно със законните 4 последици, вкл. и присъждане на претендираната законна лихва и сторените разноски.

В евентуалност моли за намаляване размерът на присъденото обезщетение, ведно с произтичащите от това последици, касаещи размера на законната лихва и размера на дължимите разноски.

В депозирания в срока по чл. 263 ГПК писмен отговор от Ц. А. М. , чрез адв.Св.А. от ВАК, се изразява общо становище за неоснователност и по двете жалби - на ответника по иска и на ТЛП.

В случая се касаело за нанесени щети на ищцата, която е тежко болна на хемодиализа, с инсулт и полусляпа, на която погрешно било отнето правото на чужда помощ и в резултат на грешката на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД била принудена да заплаща за чужда помощ, която й се полагала по закон. Така била увредена с долупосочените суми за 7 месеца, докато с решението на НЕЛК било възстановяване правото й на чужда помощ.

Съображенията са следните: ВРС правилно е приел, че са налице всички предпоставки за уважаването на иска, доколкото в хода на първоинстанционното производство бил пълно и главно доказан фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Правилно бил определен размерът и характерът на нанесените вреди. Ищцата е доказала своите претенции за претърпени вреди като резултат от противоправното действие и/или бездействие от служители на ответника, а именно: отмененото от НЕЛК решение на ТЕЛК; разходни документи и ССчЕ, неоспорена от страните и др. приети по делото медицински документи. Бездействието на служителите на ответника, членовете на ТЕЛК относно корекция на погрешното им решение и необжалването от тях на решението на НЕЛК, показвало тяхното мълчаливо съгласие, че били сгрешили и приемали, както решението на НЕЛК, така и последиците от него. Отговорността при подобни случаи е за дружествотоработодател, регистрирало, организирало и назначило персонала на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД, представлявано от д-р Кр. П. – изп.директор . Правело впечатление, че ответниците изобщо не оспорвали и не коментирали медицинската грешка, допусната от служителите от ТЕЛК на работодателя при определяне на „чуждата помощ" на ищцата, а се оспорвало как ищцата била осигурила средствата, с които била заплатила за чуждата помощ и личността на личния асистент и свидетел Р. А.. Естествено било, когато човек е в нужда, да иска помощ и средства от близките си, както била направила ищцата, а всички показания на свид. Р. А. се потвърждавали от документните и гласните доказателства по делото. Затова било нормално съдът да кредитира показанията на майката на ищцата и неин личен асистент, тъй като съответствали напълно на останалите доказателства, а и тя била пряк свидетел на случилото се с Ц. М.. В показанията си свидетелите са потвърдили, че М. трябвало да ходи през ден на хемодиализа, на прегледи при лекари и изследвания, била полусляпа, с инсулт и не можела да излиза сама 5 от дома си, да пазарува, да пресича улици, да се самообслужва и да взема лекарствата си. Правилно съдът не кредитирал общите фрази, произнесени от свидетелката-неспециалист, че ищцата можела да се оправя сама вкъщи, което противоречало и на становището, посочено в решението на HEЛK. Във връзка с възражението на ответниците относно периода на оставането на ищцата без чужда помощ - за 4 месеца, а не за 7 месеца, по този въпрос имало заключение от ССчЕ, неоспорено от страните, от което се установявало, че на ищцата се дължали суми за 7 месеца. Моли за оставянето без уважение подадените жалби и за потвърждаване решението на ВРС в обжалваната част, с която е осъдена ответната страна, при участието на ТЛП, да заплати посочените суми. Моли за присъждане сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.