Решение № 366 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Стоицев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Ю. Ст. Л. Н. П. К. Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20221100600915 по описа за 2022 година

Производството по делото е с правно основание Глава ХХI от НПК /чл.313-340/”Въззивно производство”.

Постъпила е Въззивна Жалба/ВЖ/от частния тъжител Б. Н. Б. срещу Разпореждане на съдията-докладчик от 13.09.2021 г. на съдията-докладчик от СРС,НО,116 - ти състав по НЧХД№ 11472/21 г. с което е било прекратено наказателното производство на основание чл.247а,ал.2,т.2,вр.чл.250,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.5,т.2,вр.чл.81,ал.1 от НПК.

В тази ВЖ ч.тъжител изразява общото си недоволство срещу обжалвания първоинстанционен акт,намирайки че последният е незаконосъобразен,неправилен,като се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на разглеждането му в първата инстанция.Визират се още в началото на ВЖ впечатленията на ч.тъж. че в атакуваното Разпореждане СРС приема ,че в Тъжбата не са изложени фактически обстоятелства, които по същество не съдържат в себе си нито „приписване на престъпление“ спрямо личността му ,нито можели да се отъждествят като „позорящи го“ обстоятелства.По-нататък се твърди още че описаните в Тъжбата твърдения са позорящи за ч.тъж. ,тъй като му се приписват срещи с чужди граждани/от държави , с които Република България/ не е в добри отношения понастоящем , както и се твнърдят нарушения на задълженията на ч.тъж. като посланик в Ливан,при това такива нарушения които засягат сигурността на българското посолство и застрашавали живота и здравето на персонала на последното.След като ч.тъж. не е извършвал тези твърдяни действия , то твърденията са за позорни обстоятелства.Твърдението ,че излиза като „евтин посланик“ съдържа в себе си ,че на ч.тъж. е приписано престъплението „подкуп“.Твърдението ,че ч.тъж. е премахнал гриф за сигурност „Строго секретно“ от определени документи ,води до извод ,че му е приписано престъпление по Глава 12 от НК,без да е уточнено от кои документи ч.тъж. е премахнал този гриф да сигурност.На последно място ,сочи се ч.тъж. да се е интересувал от кадровата политика на ДАР/Държавна агенция „Разузнаване“/,която е държавна тайна и всеки опит за разкриването й се субсумира под състава на чл.357,ал.1 от НК.Всичките тези изрази са съобщени на неизвестен по 1 делото кръг лица.Неправилно СРС е обвързал тези изрази с обстоятелството ,че не е издаден нов допуск на ч.тъж. до КИ/класифицирана информация/, което е различна процедура.

В хода на образуваното въззивно производство , в срока и по реда на чл.320,ал.4 от НПК повереник на ч.тъж. депозира на 12.07.2022 г. Допълнение на ВЖ , в която се съдържат допълнителни писмени изложения.Поддържат се аргументите в самата ВЖ , като се иска отмяна на обжалваното Разпореждане за прекратяване на наказателното производство.В последното се сочи инкриминираните изрази да не са нито клеветнически , нито позорящи , а представляват лична оценка на действията и поведението на ч.тъж.Б..Според СРС субективното отношение на едно лице към дадени изрази не може да бъде годен предмет на престъплението клевета, тъй като не може да бъде проверено чрез способите за събиране и проверка на доказателства.Цитирането на Решението на ЕСПЧ по делото „Л. срещу Австрия“ е сторено коректно ,но изводите по това дело са ирелевантни спрямо настоящия казус , тъй като там се е провело наказателно производство така че да се отсеят фактите от мненията.В цитираното дело австрийски журналист Л. е публикувал две статии ,в които е ползвал определени изрази спрямо тогавашния федерален канцлер на Австрия, който тогава е бил политическа публична фигура.В настоящия случай подс. не е журналист , а ч.тъж. не е политическа публична личност.Според СРС в контекста на написаното в Тъжбата ,всъщност подс. пресъздавал своя собствен прочит на инкриминираните в Тъжбата изрази, които някой друг е направил.Поради което това не било клевета,доколкото не се излагат факти а предположения и субективни оценки. Прието е още,че в сезиращия съда документ ч.тъж. не излага твърдения , които могат да се отъждествят с приписване на престъпления или позорящи обстоятелства. Всъщност СРС е счел ,че в дейността на съдията-докладчик се включва преценка дали изразите , инкриминирани в Тъжбата , съдържат факти , които могат да се субсумират под даден престъпен състав или не се съдържат такива.Последното се явява една „предварителна оценка“ на изложените твърденията на ч.тъж , за да се гарантира че в СЗ ще се допускат само обвинения , които обективно могат да ангажират отговорността на подсъдимито лице.Поради горното в атакуваното Разпореждане е прието ,че такава предварителна оценка е в правомощията на съдията-докладчик и ако отговорът е отрицателен, тоест че не се съдържат данни за съставомерно деяние,то може да се прекрати производството ,поради липса на тъжба съгласно чл.250,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.5,т.2 от НПК.В мотивационната част на атакувания съд.акт е посочено ,че когато в Тъжбата не е описано съставомерно деяние , тя не отговаря на чл.81 от НПК и затова съдията-докладчик може да прекрати наказателното производство на основание чл.247А,,ал.2,т.2,вр.чл.250,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.5,т.2,вр.чл.81,ал.1 от НПК.Също така , според СРС отмяната на правомощието на правомощието на съда по чл.250,ал.1,т.2 от НПК/чрез ЗИДНПК,бр.63 от 2017 г. в сила от 05.11.2017 г./не дерогира и правомощието на съда да прекрати наказ.производство , доколкото това правомощие по чл.250,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.5,т.2 от НПК включва и преценка дали описаното в тъжбата съставлява престъпление.Всъщност СРС приема ,че нередовната Жалба поради липса на описано в нея престъпление от ЧХ или каквото и да е друго престъпление , всъщност директно води до прекратяването на наказателното производство.Изложено е ,че щом е подадена нередовна Тъжба по чл.81 от НПК и доколкото не са намерени за налични проц.способи за преодоляване на тази нередовност, то са налице пред оставките за прекратяване на самото наказателно производство.Преди всичко следва да се отбележи ,че обикновено в такива случаи се дават указания в какво се изразява нередовността, посочва се какво следва да се отстрани и се дава срок за това.Такива писмени указания,разпореждания и резолюции съдът не е дал.На следващо място , повереникът смята ,че с отмяната на чл.250,ал.1,т.2 от НПК ,действащото в момента правомощие на съдията-докладчик п о чл.250,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.5,т.2 от НПК не включва правото на преценка дали описаното в тъжбата представлява престъпление.Въпреки разнородната практика на различни състави ,изолирани са тези случаи,в които е застъпено виждането на съдията-докладчик от СРС в обжалваното Разпореждане.В повечето случаи е застъпено обратното становище, като повереникът цитира редица въззивни съд.актове на СГС в тази посока/съответна на неговото становище/.Преаблодаващият брой съдебни състави са приемали основателно ,че това дали описаното в тъжбата е престъпление или не , следва да се установи с краен съдебен акт по същество и след проведено състезателно съдебно производство.Преценявайки предварително дали дадени изрази са престъпление или не,СРС се е произнесъл по същество и така е заявил вече своето вътрешно убеждение,без да изследва посочените в Тъжбата факти и обстоятелства.Без да е дал възможност на ч.тъж. да уточни волята си чрез напътстващи указания какво да коригира в Тъжбата,съдията – докладчик не е имал правото в този предварителен стадий от процеса да 2 изразява вътрушното си убеждение с тези изразни средства.Само в едно състезателно производство ч.тъж. би могъл да посочи и съдът да изиска онези документи ,за които важи особен ред в ЗЗКИ и НПК.На етапа , в който се намира производството по делото няма как въпроса за обективната съставомерност или несъставомерност да се решава ,тъй като няма как да се спазят принципите на обективност , всестранност и пълнота на разследването.Ако в рамките на редовен процес не се установи да е извършено престъпление или то да е извършено виновно ,може да се постанови присъда с оглед чл.304 от НПК, но в настоящия случай ,при предварително заявено вътрешно убеждение не е възможно това да стане в съответствие с процесуалните правила от независим и безпристрастен съд.Поради горното се иска отмяна на обжалваното Разпореждане и връщане на делото на друг състав от СРС.

След докладването на ВЖ и приемането на писмените доказателства , при липсата на доказателствени искания , съдът намери за изяснена фактическата обстановка и обяви за приключено събирането на доказателствата.Бе даден ход на делото по същество.

Частният тъжител по същество пледира за отмяна на обжалваното Разпореждане, като поддържа подробните доводи и аргументи във ВЖ и Допълнението.Неправилно СРС намира ,че поради направената преценка за нередовна Тъжба,поради несъответствие с чл.81 от НПК е било прекратено цялото наказателно производство.Шом съдията-докладчик е намерил ,че не са изяснени обстоятелствата на престъплението е следвало да даде императивни за изпълнение указания и при тяхното евентуално неизпълнение,чак тогава да прекрати наказ. производство.Т.а разпореждане или каквото и да е друго писмено указание не е дадено на ч.тъж., което е нарушение на проц. правила.Неправилно СРС е преценил законодателната промяна от 2017 г. на чл.250,ал.1 от НПК , тъй като не счел ,че нормата на чл.81,ал.1 от НПК му дава възможност да прекрати наказателното производство поради липса на извършено престъпление още в началото на процеса.В преобладащите схващания на СРС и СГС се приема ,че това следва да става с крайния съдебен акт , след проведен наказателен процес.Следователно, нормативната промяна следва да се тълкува стеснително.Само в това производство ч.тъжител би могъл да изиска и представи доказателства ,представляващи КИ/класифицирана информация/, а чрез обжалваното Разпореждане е лишен от тази възможност.Повереникът заявява ,че изрично е помолен да заяви на въззивния съд ,че всъщност се чумства лишен от правосъдие в СРС.Поради горното се поддържа искането за отмяна на Разпореждането и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Защитникът на подсъдимия по същество намира ,че обжалваното Разпореждане е правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено от СГС.Същевременно защитникът не оспорва практиката ,на която се позовава повереникът на ч.тъж. в неговата пледоария.От друга страна обаче намира,че всеки случай е конкретен и СРС се е произнесъл в съответствие със своите правомощия.Преценена е била конкретиката на казуса,конкретиката на фактите , основанията ,визирани от частния тъжител и накрая съдът се е произнесъл на плоскостта на етапа, на който се е намирало делото , смята още защитникът.Не би следвало съдът да бъде ограничаван докрай ,така че да се налага да разглежда наказателни производства/НЧХД/ при очевидно несъстоятелни обстоятелства в дадена Тъжба, като привежда за пример хипотеза ,че ако ч.тъжител заведе Тъжба срещу подсъдим за убийството си/а ч.тъж. е очевидно жив/,то явно сме изправени пред абсурдна ситуация,тъй като каквото и да се направи това деяние ще е завинаги обективно несъставомерно.Дали съдът е следвало да даде указания на ч.тъжител, защитата е на мнение че ,за да застане на

„крайното разбиране“ ,че никакви указания не са нужни особено при основополагащи недостатъци.Така че невинаги се дължат указания на страната,смята още защитата и точно такъв е настоящия случай.Относно документите с класифицирана информация,евентуално съдържащи позоряща го информация,щом тези документи са с гриф за сигурност ,те няма как да достигнат до широк кръг лица,тъй като не може да им се даде каквато и да е публичност.Това са етапни документи и са част от правно регламентирана процедура.Защитата намира ,че дори след нормативното изменение на чл.250 от НПК съдиятадокладчик „окончателно и изцяло“ от правомощията си да прекратява наказ. производство при „очевидни основания“ за това.Всъщност ,предвид твърденията на ч.тъж. че бил лишен от възможността в едно състезателно производство да доказва тезата си ,всъщност установява /скпоред защитата/ че тези документи поради тяхната засекретеност , не станали достояние на широк кръг лица , което не сочи да е налице обективна страна на престъпление „клевета“.