Решение № 47 от 04.03.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Монтана, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20211600500363 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260156 от 15.04.2021 г. по гр.дело № 1197/19 г. Районен съд- Лом е осъдил КЗ ЗК „Л.И. ” АД, гр. *, ЕИК: *да заплати на Б. Д. сумата 5 000.00 лв. (пет хиляди лева и 00 ст.), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от 20.01.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска над този размер до предявения такъв 10 000лв.като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

Така постановеното решение е обжалвано от ищеца в частта ,с която исковата претенция е отхвърлена над сумата 5 000 лв. с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е прекомерно занижено с оглед на действително претърпените болки и страдания,като първоинстанционният съд не е отчел и настъпилите след ПТП здравословни и психологически проблеми.Предвид ореизложеното моли съда да отмени решението в атакуваната част, като уважи изцяло исковата претенция,ведно със законните последици.

Въззиваемата страна КЗ ЗК „Л.И. ” АД, гр. *чрез своя представител взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа,че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД,като присъденото обезщетение е съразмерно с претърпените болки и страдания . Предвид гореизложеното моли съда да потвърди решението,като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА .

1

За да постанови атакуваното решение, съдът е приел ,че са изпълнени изискванията на чл.432 от КЗ,т.е. между виновния водач Я.Т. и застрахователното дружество е налице сключен и действащ към момента на ПТП действителен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” ,което е достатъчно условие за ангажиране отговорността на ответника по застрахователната полица за причинените на трети лица вреди. Приел е също така,че са налице условията на чл.45 ЗЗД/ виновно поведение на застрахования, причинени вреди и причинно-следствена връзка между тях/ .При определяне размера на дължимото обезщетение съдът, обосновавайки се на събраните доказателства / извършената съдебно-медицинска експертиза и показанията на св.

Димитров /, е приел, че с оглед интензитета на причинените болки и страдания, както и факта,че и към настоящия момент е налице дискомфорт у пострадалата ,сумата от 5 000 лв. е напълно справедлива, поради което е и уважил иска в този размер .

Настоящата инстанция споделя изцяло правните доводи на първоинстанционния съд по следните съображения:

Фактическата обстановка е изяснена всестранно от РС-Лом,не се оспорва от страните, поради което и настоящата инстанция намира,че същата не следва да бъде приповтаряна.

В жалбата се твърди,че действителните увреждания ,както физически, така и психически , са много по - тежки от тези, приети от РС.

От назначената съдебно-медицинска експертиза се установява,че ищцата е получила вследствие инцидента следните увреждания : травма в областта на главата с разкъсно-контузна рана в тилната област с оток на меките тъкани около нея на брадичката; натъртване в областта на лявото рамо; травма в областта на левия долен крайник с разкъсноконтузна рана в областта на глезена. Посочените увреждания са причинили временно разстройство на здравето - неопасно за живота, като пострадалата е изпитала болки и страдания.

Оздравителния период е 15-20 дни, а по делото няма данни пострадалата да е изпадала в пълно безсъзнание с опасност за живота си .По отношение на твърденията в исковата молба, а и понастоящем в жалбата, вещото лице е пояснило,че няма данни за консултации със специалист-невролог, както и за извършвани изследвания за увреждане на мозъка /компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс/, освен това няма медицински данни и за разстройство на здравето, временно опасно за живота и за увреждане на крайниците, предполагащо продължително използване на чужда помощ. Експертът е категоричен, че установените 2 години по-късно /през 2018 г./ „заболявания на централната нервна система“, „нестабилност на сенсибилизираните проби на Ромберг и „хетероденсна лезия с размер до 13 мм. в дясно малкомозъчна хемисфера“ не могат да бъдат категорично свързани с инцидента от 04.09.2016 г.

По делото липсват доказателства, които по какъвто и да е начин поставят под съмнение този експертен извод.Нещо повече, от представената по делото Епикриза от отделение по анестезия и интензивно лечение се установяват точно тези увреждания, като ищцата е била в болницата само един ден и е изписана по нейно собствено желание с подобрение.

Показанията на разпитаният свидетел по никакъв начин не въвеждат съмнение в експертизата.Нещо повече, възниква съмнения и в тяхната обективност и достоверност.На първо място, същият е брат на ищцата.На второ ,неговите показания остават изолирани от останалия доказателствен материал.

По делото е назначена и съдебно-психологическа експертиза, която установява по несъмнен начин,че вследствие катастрофата ищцата е получила посттравматичен стрес,депресивно състояние и високи нива на личностова и ситуативна тревожност.В случая обаче не може да се разграничи доколко този стрес се дължи на личните преживявания или на смъртта на лицето, с което е живяла на съпружески начала и починало 2 при катастрофата/за което й е изплатено обезщетение в размер на 90 000 лв./ Анализирайки доказателствата по делото, се налага извода,че претърпените неимуществени вреди действително следва да бъдат обезщетени.

Предвид гореизложените съображения съдът намира,че с оглед претърпените болки, страдания и неудобства / описани подробно от РС и възприети от настоящата инстанция, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите в тази част/ , както и съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД сумата 5 000 лв. е справедливо определена и отговаря на нанесените неимуществени вреди ,а искът в останалата част е неоснователен,поради което и правилно е отхвърлен като такъв.

Предвид гореизложените съображения съдът намира , че атакуваното решение в обжалваната част е правилно и и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260156 от 15.04.2021 г. на Районен съд-гр.Лом ,постановено по гр.дело № 1197/19 г. в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3