Определение № 239 от 23.04.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. Враца, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500154 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 817/04.03.2025 г. на "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, подадена чрез адв.Х. М. от упълномощеното Адвокатско дружество "Н., У., М.", против Определение № 54/05.02.2025 г. по гр.д.№ 560/2024 г. по описа на Районен съд-Оряхово, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по същото дело Решение № 3/06.01.2025 г. в частта относно възложените в тежест на ответника разноски.

В жалбата се поддържа общо оплакване за неправилност на обжалваното определение. Навеждат се и конкретни доводи, че е налице злоупотреба с право, тъй като ищецът е образувал срещу ответника няколко идентични дела с цел да се генерират множество вземания за съдебни разноски. Извършва се позоваване на съдебна практика, според която такова превратно упражняване на правото на иск не следва да се превръща в източник на съдебни разноски и адвокатски възнаграждения, надвишаващи материалния интерес по делата, и съдът не следва да съдейства, а трябва да осуети такава злоупотреба, като не присъжда разноски или калкулира едно общо адвокатско възнаграждение по всички заведени еднотипни дела.

На следващо място в жалбата се посочва, че присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на критериите за обоснованост и справедливост. Жалбоподателят счита, че в случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което присъденото възнаграждение е в прекомерен размер, като подкрепя становището си с посочване на съдебна практика.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за оставяне без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото, а в условията на евентуалност – за намаляване на присъдените разноски.

1

По делото е постъпил отговор вх.№ 1205/31.03.2025 г. от П. Н. С., чрез пълномощника му адв.Л. А., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Ответната по жалбата страна счита, че изложените в същата доводи, че образуването на отделни производства по всеки от договорите представлява злоупотреба с право, са несъстоятелни. Навежда доводи, че в случая, освен идентитет между страните, няма връзка между делата, която да налага разглеждането на същите в общо производство. Посочва, че се касае до различни договори, по които е налице изпълнение на всички задължения на кредитополучателя, а делата са образувани поради неправомерното поведение на "СИТИ КЕШ" ООД, изразяващо се в заобикаляне на императивни законови разпоредби и включване на неравноправни клаузи в договорите. Счита също така, че негово право е да избере дали да поиска признаването на тези договори за недействителни в отделно или в общо производство. Освен това изтъква, че разпоредбата на чл.213 ГПК предоставя на съда преценка дали да съедини делата, а не му вменява такова задължение.

На следващо място в отговора се посочва, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика няма обвързваща сила, тъй като такава е придадена единствено на тълкувателните актове на върховните съдилища.

В отговора се развиват и съображения относно общите принципи за присъждане на разноските и специалните правила по делата, по които страната има качеството на потребител.

Най-сетне се сочи, че в случая съдът се е ръководил от конкретния обем и сложност на извършената от адвоката дейност. Акцентира се, че процедурата по предоставяне на адвокатска помощ се развива в няколко етапа, които изискват запознаване с националното и европейско право и с извън процесуална дейност, поради което присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано.

Прави се искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр.д.№ 560/2024 г. по описа на РС-Оряхово е образувано по искова молба на П. Н. С., действащ чрез пълномощника си адв. Л. А., с която против "СИТИ КЕШ" ООД са предявени обективно съединени искове за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем Кредирект № 711494 от 26.07.2022 г. и за осъждане на същото дружество да върне сумата 2 576,00 лв., представляваща недължимо платени лихва и неустойка по договора за кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до погасяване на задължението. В условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по т.6.6 от посочения договор и за осъждане на ответника да върне на ищеца недължимо платената сума за неустойка от 2 137,14 лв.

С исковата молба са представени пълномощното на адв.Л. А. и договор за правна помощ, от които е видно, че е извършено упълномощаване и е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 557,00 лв., платимо след 2 подписване на договора по посочена в същия банкова сметка. Приложено е и банково извлечение, от което е видно, че договореното възнаграждение е преведено от ищеца на пълномощника му по посочената сметка.

В хода на съдебното производство районният съд на основание чл.214 ГПК е допуснал изменение в размера на предявените главен и евентуален осъдителен иск, като е намалил първия от исковете от 2 576,00 лв. на 1 523,93 лв., а втория иск – от 2 137,14 лв. на 1 238,65 лв. и е прекратил частично производството по делото.

По делото са проведени две съдебни заседания, в които ищецът и неговият процесуален представител не са се явили лично, а са депозирани писмени становища.

С постановеното по делото Решение № 3/06.01.2025 г. главните искове са уважени изцяло. Със същия съдебен акт районният съд на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдил "СИТИ КЕШ" ООД да заплати на П. Н. С. сумата от общо 1 124,04 лв. – разноски по делото, в т.ч. 167,04 лв. – внесена държавна такса, 400,00 лв. – внесен депозит за вещо лице и 557,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК от ответника "СИТИ КЕШ" ООД, с която моли да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като такива не бъдат възлагани в негова тежест, поради злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца и неговия процесуален представител, а при евентуалност – да бъде намален съществено размера на присъдените разноски.

От ищеца П. Н. С., чрез пълномощника му адв.Л. А., е подаден отговор, в който се изразява становище за неоснователност на тази молба.

Районният съд се е произнесъл с обжалваното Определение № 54/05.02.2025 г., с което е оставил без уважение молбата на ответника по чл.248 ГПК. Изложени са мотиви, че не е налице злоупотреба с право, тъй като макар и в РС-Оряхово да са образувани още 3 дела между същите страни, те касаят различни договорни правоотношения и съдържат различни искания за защита. Освен това по гр.д.№ 561/24 г. и гр.д.№ 562/24 г., и двете по описа на ОРС, са уговорени и заплатени адвокатски възнаграждения в минимални размери, а само по последното образувано гр.д.№ 710/2024 г. по описа на същия съд е уговорена безплатна правна помощ. Съдът е приел също така, че не е налице прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Счел е, че посочената в молбата по чл.248 ГПК съдебна практика е неотносима към конкретния случай, тъй като касае производства, в които е било уговорено предоставяне на безплатна правна помощ на материално затруднено лице, а не касае случаите на уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение, какъвто е настоящия казус.

При така констатираното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че в конкретния случай не е налице злоупотреба с право от страна на ищеца и неговия процесуален представител.

В съдебното заседание, проведено на 10.12.2024 г. районният съд е обявил на страните, че му е служебно известен факта, че в РС-Оряхово между същите страни има още три идентични дела, касаещи различни договорни правоотношения. Настоящият съдебен състав намира, че сам по себе си този 3 факт не би могъл да обоснове извод за наличие на злоупотреба с право. Касае се за различни правоотношения между същите страни, с различен предмет, което обуславя наличието на право на иск по всяко правоотношение. Ищецът сам избира процесуалния ред, по който да защити материалното си право и обема на търсената защита, като изцяло в негова преценка е дали да предяви отделен иск за защита по всяко отделно правоотношение в самостоятелно производство или да ги съедини за разглеждане в общо производство.

Същевременно не се установява от събраните по делото доказателства ищецът да е упражнявал правото си на иск недобросъвестно и с цел да увреди законни права и интереси на ответника.

Присъдените в първоинстанционото производство съдебни разноски са резултат от изхода на делото и от реализиране отговорността на ответника по чл.78, ал.1 ГПК. Дори и да бяха предявени с обща искова молба, отделните искове запазват самостоятелния си характер, тъй като правопораждащите факти са различни, т.е. налице е хипотеза, в която ищецът с оглед чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа отново би имал право да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете, съединени за общо разглеждане.

Най-сетне следва да бъде отчетен и фактът, че ищецът е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е икономически по-слабата страна в правоотношението с търговеца, предоставящ заеми по занятие. При това потребителят е в значително по-неблагоприятна позиция, доколкото са констатирани неравноправни и нищожни клаузи, с които търговецът е искал да го обвърже с цел извличане на скрита печалба. В този смисъл процесуалното поведение на потребителя в защита на правата му не би могло да се определи като злоупотреба с права.

При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за пълно освобождаване на ответника от разноски, поради злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК.

Въззивният съд обаче намира, че направеното с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е основателно.

Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда, че при произнасянето по такова възражение съдът следва да отчете действителната правна и фактическа сложност на делото.

В настоящият случай предявените обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на договор за потребителски кредит.

Първият иск за прогласяване на недействителността има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск за връщане на даденото въз основа на нищожния договор, което предполага и еднаква защита по двата иска.

Следва да бъде отчетен и положения от пълномощника на ищеца труд, който в случая се свежда по подаването на исковата молба и депозиране на писмени молби по делото. Страните и техните процесуални представители не са присъствали на насрочените съдебни заседания.

Най-сетне следва да бъде отбелязано и това, че установеният по делото факт, че предявените искове са идентични с други такива, водени от същата страна, обуславя извод за значителен автоматизъм на работата на защитата.

4

При тези съображения и като отчита постановките в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С 438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл.633 ГПК, настоящият съдебен състав, намира, че не е налице пречка адвокатското възнаграждение да се формира в по-нисък размер от определения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и да бъде определено адвокатско възнаграждение под договореното такова от 557,00 лв., което се явява прекомерно и непропорционално. С оглед изложените съображения, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и относно вида и обема на осъществената адвокатската помощ, въззивният съд намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до 400,00 лв.