Решение № 4705 от 31.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4705 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100510684 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20151150 от 05.07.2021 г., постановено по гр.дело № 15601/2021 г. по описа на СРС, ІІ Г.О, 56 състав, са отхвърлени предявените от Ц. Й. Н., ЕГН **********, с адрес: с.Лозен, ул.“****, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК ****, с адрес: гр.София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул.“ ****, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за признаване на извършеното със Заповед № 56/05.02.2021 г. уволнение за незаконно и за неговата отмяна, и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „мениджър, контрол индустриални клиенти“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 09.02.2021 г. до 09.08.2021 г. в размер на 16380 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Срещу решението на СРС, 56 с-в е постъпила въззивна жалба от Ц. Й. Н., подадена чрез пълномощника му адв.В. Б., с искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Твърди се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените 1 правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „Софийска вода“ АД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.П.И. оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от ищеца Ц. Й. Н. срещу ответника „Софийска вода“ АД, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 , т. 3 във връзка с чл.

225, ал.1 от КТ.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция са допуснати до разпит по реда на чл.266, ал.3 от ГПК двама свидетели на страните по делото, но показанията на разпитаните свидетели Г.К. и Д.Н. не променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата съдебна инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай със заповед ПТД № 56/05.02.2021 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение 2 от Кодекса на труда, от Изпълнителен директор В.Т., е прекратено трудовото правоотношение с Ц. Й. Н., считано от 09.02.2021 г., с място на работа „Софийска вода“ АД, на длъжност Мениджър „Контрол на индустриални клиенти“. Изрично е посочено в заповедта, че причина за прекратяване на трудовия договор е съкращаване на щата, както и че на ищеца следвало да се изплатят обезщетения, съгласно чл.224, ал.1 от КТ и чл.220, ал.1 от КТ. Видно от изрично отбелязване върху процесната заповед, същата е връчена на ищеца на 08.02.2021 г. при отказ, оформен с подписите на двама свидетели, очевидно служители на ответнка.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца Ц. Й. Н. срещу ответника „Софийска вода“ АД, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 , т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпредЕ. доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно законосъобразност на заповед ПТД № 56/05.02.2021 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение 2 от Кодекса на труда, от Изпълнителен директор В.Т., с която е прекратено трудовото правоотношение с Ц. Й.

Н., считано от 09.02.2021 г., с място на работа „Софийска вода“ АД, на длъжност Мениджър „Контрол на индустриални клиенти“, поради съкращаване на щата, са правилни и в съответствие на материалния закон.

Спорните по делото обстоятелства, с оглед очертания предмет на въззивната жалба по чл.269 ГПК, са свързани единствено с въведеното от ищеца възражение за прекратяване на трудовото правоотношение в нарушение на изискванията на действащия Колективен трудов договор/КТД/, с довод, че уволнението на ищеца е ярка проява на превратно упражняване на работодателски правомощия и израз на осъществена спрямо него дискриминация по признак „ лично положение“, с възражение, че уволнението е незаконно, тъй като не е налице реално съкращаване на 3 длъжността на ищеца, както и че при извършеното съкращаване на заеманата от него длъжност, ответникът не е извършил подбор на основание чл.329, ал.1 от КТ, по които настоящият въззивен състав намира следното:

Съдът приема, че изискванията за законност на уволнението поради съкращаване в щата са следните: 1/ да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции ; 2/ съкращението да е реално т.е съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа ; 3/ да е налице към момента на уволнението-датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване ; 4/ да е извършено по съответния ред и от компетентен орган.

Законността на уволнението в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ не се свързва по необходимост само с наличието на утвърдено ново щатно разписание, а е меродавно установяването на съществуването на материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Съкращаването на щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и наличието им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването на щатното разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя щата както прецени. Това, което е от значение е съкращаването на съответна щатна бройка да е извършено от лицето или органа, който има право да извършва промени в щатното разписание и да е реално – да има фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения, които включва процесната длъжност. В настоящия случай, съдът приема, че със заповед № ДР-51/05.02.2021 г. на Изпълнителния директор на „Софийска вода“ АД, гр.София, относно утвърждаване на промени в организационната структура и щатното разписание на „Софийска вода“, във връзка с организационни и структурни промени в „Софийска вода“ АД в Дирекция „Експлоатация и поддръжка“, отдел „Контрол на индустриални клиенти“, които са свързани с оптимизацията на процесите е наредено, считано от 05.02.2021 г. да бъдат извършени следните промени, а именно съкращаване на 1/ един/ брой длъжност Мениджър „Контрол на индустриални клиенти“. Представено е щатно разписание на „Софийска вода“ АД, гр.София, в сила от 25.11.2020 г., както и щатно разписание на „Софийска вода“ АД, гр.София, в сила от 05.02.2021 г.

Безспорно е обстоятелството също така, че по щатно разписание на „Софийска вода“ АД, гр.София, в сила от 25.11.2020 г. е съществувала длъжност Мениджър 4

„Контрол на индустриални клиенти“, а по новото щатно разписание на „Софийска вода“ АД, в сила от 05.02.2021 г. , тази длъжност е била съкратена, т.е. налице е реално съкращаване на щата на заеманата от ищеца длъжност.

С оглед на събраните по делото доказателства се налага обоснован извод, че според новото щатно разписание на „Софийска вода“ АД, в сила от 05.02.2021 г./ и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, считано от 09.02.2021 год./ длъжността, заемана от ищеца - Мениджър “ Контрол на индустриални клиенти“ с код 12196007 по НКПД в „Софийска вода“ АД, не е предвидена в новото щатно разписание в „Софийска вода“ АД, в сила от 05.02.2021 год.

С атакуваната заповед ПТД № 56/05.02.2021 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение 2 от Кодекса на труда, от Изпълнителен директор В.Т., с която е прекратено трудовото правоотношение с Ц. Й. Н., считано от 09.02.2021 г., с място на работа „Софийска вода“ АД, на длъжност Мениджър „Контрол на индустриални клиенти“, ясно е посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца - съкращаване на щата. Този извод се извежда от посочената разпоредба на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ в заповедта. Следователно основанието за прекратяване трудовия договор на ищеца, посочено в процесната заповед ПТД № 56/05.02.2021 г. е съкращаване на щата. В случая се касае за безвиновно основание за уволнение и поради това в разпоредбите на КТ не са предвидени изисквания за мотивиране на заповедта. Настоящият съдебен състав приема, с оглед данните по делото, че прекратяването на трудовия договор на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.1, пр.2 от КТ е извършено от работодателя при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда.

От приложените по делото доказателства се установява по несъмнен начин обстоятелството, че към момента на прекратяване трудовия договор на ищеца със заповед ПТД № 56/05.02.2021 г. на Изпълнителния директор на „Софийска вода“ АД, гр.София е налице реално съкращаване на щата на заеманата от ищеца длъжност.