Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 02.03.2016, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 790/2015
Вид
Решение № 77
Подписан
02.03.2016
Състав
ВЕРА ИВАНОВА ИВАНОВА, СЛАВЕЙКА АТАНАСОВА КОСТАДИНОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА БРУСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 70, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 74 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 15, ал.5 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 2 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 41,ал.2 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 43 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 43,ал.1 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 43, ал.2 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 293, ал.3 · Търговски закон

Р Е Ш

Е Н И

Е № 77

Гр. Пловдив, 2.03.2016 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в публичното заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Славейка Костадинова

Емилия Брусева при секретаря Нели Кирилова, като разгледа докладваното от съдията В. Иванова въззивно търговско дело № 790 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 156, постановено на 21.03.2015 г. по т.д. 968/20* г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, с което са отхвърлени предявените от О.П. против „П.“ЕООД-гр. *** искове да бъде прогласена за нищожна като противоречаща на закона клаузата на чл. 94.3. от Специалните условия към договор № * от 18.12.2006 г., сключен след проведена обществена поръчка по ЗОП между О.П. и „П.“ЕООД, както и да бъде осъдено „П.“ЕООД да върне на О.П. платената му от нея на основание нищожната клауза сума 128 307,35 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, начиная от 18.12.20* г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща сбор от дължима сума на основание протокол и сметка № * от м. декември 2008 г. и издадена фактура на стойност 97 663,01 лв. с ДДС и дължима сума на основание протокол № * от м. декември на 2008 г. и издадена фактура на стойност 30 644,34 лв. с ДДС, които суми представляват актуализирани цени на извършени СМР по договор № *, като неоснователни, отхвърлен е предявеният от О.П. против „П.“ЕООД-гр. *** иск да бъде прогласена за нищожна като заобикаляща закона клаузата на чл. 94.3. от Специалните условия към договор № * от 18.12.2006 г., сключен след проведена обществена поръчка по ЗОП между О.П. и „П.“ЕООД, като неоснователен, отхвърлен е предявеният от О.П. против „П.“ЕООД иск да бъде прогласена за нищожна като противоречаща на добрите нрави клаузата на чл. 94.3. от Специалните условия към договор № * от 18.12.2006 г., сключен след проведена обществена поръчка по ЗОП между О.П. и „П.“ЕООД, като неоснователен, осъдена е О.П. да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 10 264,60 лв. и е осъдена О.П. да заплати на „П.“ЕООД-гр. *** сумата 4 200 лв. за извършени съдебни разноски. Обжалвано е и определение № 1935/5.10.2015 г., постановено също по т.д. № 968/2013 г. на ПОС, с което е оставена без уважение молбата на ищеца О.П. за изменение на постановеното по делото решение № 156 от 21.03.2015 г. в частта за разноските, като се отмени определената допълнителна ДТ в общ размер 10 264,60 лв., дължима от ищеца.

Жалбоподателят

О.П. *** моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 14.04.2015 г., и да бъде постановено от апелативния съд решение, с което предявените от него искове да бъдат уважени.

Като ищец в производството пред окръжния съд е предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 34 и чл.

86, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността поради противоречие на закона (чл.1, чл. 2, чл. 15, ал.5 и чл. 43,ал.1 от ЗОП) на клаузата на чл. 94.3. от Специалните условия на договор № */18.12.2006 г., сключен между О.П. и „П.“ЕООД в частта, в която е посочено, че единичните цени се актуализират по тримесечия, като намаляват или нарастват с процента на идентичните цени от „Справочник за цените в строителството“, издание на строително-консултантска агенция „С.-С.“ при база последно тримесечие на 2006 г., и за осъждане на „П.“ЕООД да заплати на общината сумата 128 307,35 лв. с ДДС, представляваща недължимо (без основание) платена по чл. 94.3. от Специалните условия на договор № */18.12.2006 г., сключен между общината и дружеството, в посочената по-горе негова част, без правно основание сума, получена в резултат на приложен индекс към стойността на СМР за април на 2007 г. (11 327,48 лв. без ДДС и 13 592,98 лв. с ДДС), юли на 2007 г. (17 561,76 лв. без ДДС и 21 074,11 лв. с ДДС), септември на 2007 г. (23 017,12 лв. без ДДС и 27 620,54 лв. с ДДС), декември на 2007 г. (29 479,47 лв. без ДДС и 35 375,36 лв. с ДДС) и февруари на 2008 г. 25 536,95 лв. без ДДС и 30 644,34 лв. с ДДС), ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до пълното изплащане на сумата. Предявил е и евентуални искове – при отхвърляне на иска за нищожност на посочената договорна клауза като противоречаща на закона да бъде прогласена тя за нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл.2 от ЗЗД поради заобикаляне на закона, а при отхвърляне на този първи евентуален иск да бъде прогласена нищожността на посочената договорна клауза на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД като накърняваща добрите нрави.

Не заявява искане за събиране на доказателства във въззивното производство. Жалбоподателят моли да бъде отменено и обжалваното определение като неправилно по съображения, посочени в частната жалба от 23.10.2015 г. Претендира за присъждане на разноски. В съдебното заседание на 10.02.2016 г. от страна на общината-жалбоподател бе заявено възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение с искане то да бъде намалено до минималния размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по жалбите „П.“ЕООД- *** моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство. Моли да бъде отхвърлено като неоснователно заявеното от общината възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед предявените три иска, единият от които осъдителен, а другите при условията на евентуалност, както и тъй като делото е с правна и фактическа сложност.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваните решение и определение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Не се спори между страните, че между тях на 18.12.2006 г. е сключен договор № *, представен от ищеца в копие с исковата молба, съгласно който общината възлага на ответното дружество-изпълнител извършването на посочени ремонтни работи, разширение на булевард и реконструкция на друг булевард в гр. П.. Няма спор и че договорът е сключен съгласно процедура по Закона за обществените поръчки. Безспорно е и че в Секция 3:Специални условия от договора с чл. 94.3. е установена уговорката действителните количества и стойности на изпълнените работи да се доказват с акт, изготвен по единични цени от предложението на изпълнителя – неразделна част от договора, както и че единичните цени се актуализират по тримесечия, като намаляват или нарастват с процента на промяната на идентичните цени от „Справочник за цените в строителството“, издание на строително-консултантска агенция „С.-С.“, при база последното тримесечие на 2006 г. Няма спор и относно обстоятелството, че въз основа на тази клауза ищецът е изплатил на ответника посочените в исковата молба суми, което е видно и от заключението на в.л. Н.Г. от 6.02.2015 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 16.02.2015 г. Твърдението на ищеца е, че посочената договорна клауза е нищожна в частта й, с която е договорено единичните цени да се актуализират по тримесечия, като намаляват или нарастват с процента на промяната на идентичните цени от „Справочник за цените в строителството“, издание на строително-консултантска агенция „С.-С.“, при база последното тримесечие на 2006 г., тъй като тя противоречи на закона. С молбата от 3.02.2014 г. е посочено, че клаузата противоречи на чл. 1, чл. 2, чл. 15,ал.5 и чл. 43, ал.1 от ЗОП. В допълнителната искова молба от 31.03.2014 г. е посочено, че клаузата нарушава императивната забрана на чл. 43 от ЗОП, тъй като тя не допуска договаряне на клаузи между страните по начина, уреден в чл. 94.3 от процесния договор, и това води до нищожността й. Със същата молба евентуално се твърди, че се извършва заобикаляне на закона, тъй като с уговарянето на разпоредби в договор, сключен в резултат на проведена процедура за обществена поръчка, с които се предвижда изменение на цени, които не са обект на държавно регулиране, се извършва заобикаляне на закона – постига се забранен от ЗОП резултат, а именно промяна на договора по начин, който нормативният акт не разрешава. Със същата молба евентуално се твърди и че противоречието на клаузата с добрите нрави се обосновава предвид уговорения срок за изпълнение на договора и невъзможността да се предвиди евентуалната промяна на финансово-икономическата обстановка за такъв дълъг период напред, такава една клауза, поставяща едната страна по договора в явно привилегирована положение – гарантира й се увеличение на цената, която общината ще заплаща, при все, че договорът е сключен по реда на ЗОП. Претендира се, както е уточнено с молбата от 3.02.2014 г., да бъде прогласена клаузата за нищожна като противоречаща на закона, както и да бъде присъдено връщане на платената въз основа на нея искова сума, евентуално, да бъде прогласена клаузата за нищожна като заобикаляща закона, евентуално да бъде тя прогласена за нищожна като накърняваща добрите нрави. С подадения на 15.01.2014 г. писмен отговор и с подадения на 24.04.2014 г. допълнителен отговор ответното дружество оспорва исковете като недопустими, евентуално като неоснователни. Твърди, че за ищеца не е налице правен интерес от водене на спора, тъй като иска обявяване за нищожна на клауза, която самият той е предложил и без изпълнителят да има възможността да възрази, както и тъй като предвид спецификата на проведената тръжна процедура по ЗОП, особените условия и положението на подчиненост на изпълнителя спрямо възложителя със завеждане на иска ищецът цели злоупотреба с право. Твърди, че ищецът е предложил в процедурата по ЗОП преди сключването на договора проект за него ведно с целия набор от тръжна документация, от чиито условия и изисквания кандидатът няма право да се отклонява. Твърди, че съгласно разпоредбите на чл. 43, ал.2,т.3 и т.4 от ЗОП изменение на договор за обществена поръчка се допуска по изключение в посочени хипотези, както и че в процесния случай е налице съвкупност от нормативно установените условия за индексация на цените, приети и неоспорени от възложителя в хода на изпълнението. Посочва, че разпоредбата на чл. 43 от ЗОП урежда изменение на договорите за обществена поръчка, а в случая клаузата е част от самия договор. Твърди, че клаузата не е нищожна поради заобикаляне на закона, тъй като в случая не е налице постигане на правен резултат, непозволен от закона, а именно промяна на предложената от участника в процедурата цена, защото изпълнителят стриктно е изпълнявал поетите задължения така, както те са предвидени в текста на договора, предложен от ищеца. Посочва, че оспорваната от ищеца клауза не регламентира изменение на договора, а начин на определяне на възнаграждението на изпълнителя, като индексирането на цените по договора е предложено от ищеца и прието от изпълнителя с подписването на договора за обществена поръчка и със своите действия – подписване на процесните протоколи и заплащане на определените в тях суми - възложителят приема начина на определяне на възнаграждението и своето задължение за плащането му. Посочва още, че съгласно процесния договор изпълнителят има задължение да извърши възложената му работа в рамките на сравнително дълъг период от време (3, съответно 4 години) и подобен род уредба на отношенията между страните предполага настъпването на промени в различни икономически аспекти, което е довело и до предвиждането на възможност за актуализация на възнаграждението на изпълнителя.

Твърди, че претенцията за наличие на противоречие с добрите нрави е необосновано. С обжалваното съдебно решение окръжният съд намира, че по делото не е налице спор по изменение на сключен договор, тъй като предвидената възможност за индексация на цените е заложена като клауза още при подписването му, както и тъй като предвидената индексация на цените не касае задължително тяхното увеличаване от вече предложените от изпълнителя цени, а може да доведе и до тяхно намаляване, като цените ясно са посочили източникът на корекция на цените – указаният в договора справочник. Съдът намира и че с поведението си ищецът еднозначно и категорично е потвърдил валидността и действителността между страните на оспорваната клауза, като частично е заплатил на ответника дължимото му възнаграждение за извършени работи именно предвид правилата на същата клауза. Съдът приема за действителна клаузата на чл.94.3. от договора, а исковете на ищеца за нейната нищожност поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави намира за неоснователни, съответно приема за недоказан и иска на ищеца за реституция на даденото от него на ответника на нищожно основание по чл. 34 от ЗЗД. Освен това съдът намира, че на основание чл. 72 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимите ДТ за разглеждане на двата евентуално съединени иска – по 5 132,30 лв. На 14.04.2015 г. от общината-ищец е подадена молба по чл. 248 от ГПК, с което се моли решението да бъде изменено в частта му за разноските, като то бъде отменено относно осъждането на общината да заплати по сметка на съда ДТ в размер на 10 264,60 лв., тъй като съгласно чл. 73, ал.3 от ГПК държавната такса се събира при предявяването на искането за защита и съдействие, като за предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове съгласно нормата на чл. 72, ал.2 от ГПК се събира държавна такса за един иск, което правило е безусловно, в частност е независимо от разглеждането на евентуално съединените искове. Изразено е становище, че не се дължи ДТ за разгледаните от окръжния съд евентуални искове. С обжалваното определение от 5.10.2015 г. окръжният съд посочва, че при предявяване с една искова молба на няколко обективно съединени иска на основание чл. 72, ал.2 от ГПК се дължи ДТ за един иск, като при неразглеждане на евентуалните искове ДТ по тях не се дължи, но при разглеждането им ищецът дължи такса на съда. С подадената въззивна жалба общината-жалбоподател твърди, че неправилно окръжният съд е приел липса на нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗОП, тъй като в конкретния случай не е налице изменение на договор за обществена поръчка, защото въз основа на спорната клауза е извършено плащане, т.е. налице е изменение на цената на договора в резултат на чл. 94.3. от Специалните условия на договора. Посочва, че обстоятелството, че клаузата е изначално предвидена, не означава, че в резултат на прилагането й не се стига до изменение на съществени параметри от обществената поръчка, какъвто е цената. Посочва, че окончателната цена по договора се определя от участника, съобразявайки се с поставените условия, а не се определя от възложителя, като единичните цени са тези, които участникът, впоследствие определен за изпълнител, е представил с офертата си при участие в процедурата и това е цената по договора, която той е предложил и възложителят е приел. Посочва, че в офертата на изпълнителя не се съдържат предложения за изменение на предложените от него цени, поради което такова не може да бъде предвидено в договора. Твърди, че дори и изменение на цените да е било предвидено в проектодоговора, приложен към документацията за участие, то при сключване на окончателния, предвид липсата на офериране от страна на определения за изпълнител участник, тази клауза не е следвало да бъде част от него, тъй като води до незаконосъобразно изменение на договора. Посочва, че никъде в нормативната уредба, действала към момента на провеждане на процедурата, респективно на сключване на договора, е било налице изискване за идентичност между проектодоговора и окончателния такъв, а и да е имало, това не прави валидна клауза, която противоречи на закона. Твърди, че с извършване на плащане по посочената клауза всъщност се извършва изменение на договора относно неговата цена, т.е. увеличение на предложените от участника цени при участието му в процедурата за възлагане на обществената поръчка. Твърди, че в случая не са налице изключения, предвидени в разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗОП в редакцията на нормата към момента на подписването на договора. Твърди, че съгласно задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК не се допуска изменение в съществени параметри на поръчката, а цените по договора, представени с офертата, както и анализни такива са съществен елемент и не подлежат на изменение. Заявява, че цените на договора представляват тези, предложени от участника в процедурата, т.е. клаузата, която предвижда актуализация на цените, не представлява част от тази цена. Посочва, че съгласно чл. 41,ал.2 от ЗОП договорът включва задължително всички предложения от офертата на участника, въз основа на които е избран за изпълнител, т.е. промяната в условията на възникналото правоотношение, в случая относно неговата цена, представляваща приета от възложителя цена, предложена от изпълнителя посредством представянето на оферта, е изменение на договора, и поради това всякакви разпоредби в договора и изрични последващи анекси към него, водещи до промяна именно на тези цени, извън допустимите от закона случаи, са нищожни именно защото противоречат на специални разпоредби на ЗОП. Твърди, че фактът, че в договора е уреден ред и начин, по който това ще се извършва, не променя обстоятелството относно това, че впоследствие се променя съществен елемент от договора, както и че включването на такава клауза е в противоречие и с това, че договорът следва да съответства на офертата на изпълнителя, а в случая в него се предвижда изменение на неговата ценова оферта. Заявява, че прилагането на първоначално уговорена клауза, която води до промяна на цената на договора, която е именно цената, предложена от изпълнителя, е изменение на договора по отношение на неговата цена, което изменение обаче е запретено с императивни норми на закон. Твърди, че плащането на възнаграждение по цени, различни от предложените от участника, е изменение на договореното възнаграждение. Заявява още, че клаузата на чл. 94.3. от Специалните условия на договора не урежда по ясен и категоричен начин реда, по който следва да бъде извършена актуализацията, което води до възможност за различното й прилагане и съответно получаването на различни суми вследствие на извършване на актуализация, което нарушава принципа на равнопоставеност, т.е. изначално е допусната възможността за нееднаквото й прилагане, т.е. същата не гарантира еднакво приложение по отношение на всеки потенциален изпълнител, липсва прозрачност. Посочва, че изпълнителят по такива договори следва да е наясно, че цените по договора се променят само когато са държавно регулирани и при условие, че докаже, че такива имат отношение при изпълнение на договора, както и че цените могат да бъдат намалявани в интерес на възложителя, но не и увеличавани, което би било допустимо при чистите гражданскоправни сделки, поради което не счита, че в случая би се стигнало до неоснователно обогатяване на възложителя, съответно обедняване на изпълнителя. Заявява, че дори и да се стигне до увеличение на себестойността на извършваните работи от изпълнителя и евентуално да се извършат повече разходи предвид оферираната по-ниска цена, то дори и да се приеме, че може да става въпрос за обедняване, същото не би било неоснователно.