Решение № 260023 от 15.04.2022, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 289/2021
- Вид
- Решение № 260023
- Подписан
- 15.04.2022
- В сила
- 09.06.2022
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА ВЛАДИМИРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 309 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е № гр. Велинград, 15.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
При участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 289 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1756, район Студентски, ж.к.Дървеница, Пловдивско поле № 15, вх.А , представлявано от Н. К.Н.-изпълнителен директор, против „ВЕНЕЛИ СПА“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.“Алеко К.“ № 22, представлявано от И.Г.И. и И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, с които се иска съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищцовото дружество солидарно сумата от 4600,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем с № 7012940 от 14.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1854,94 лв., представляваща такса ангажимент, за периода от 05.05.2020 г. до 07.08.2020 г. и сумата от 96 лева, представляваща разноски за уведомления, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 260006 от 05.01.2021 г., по ч.гр.д. № 2/2021 г. по описа на Районен съд Велинград.
Ищцовото дружество излага, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу двамата ответници, по което е образувано ч.гр.д. № 2/2021г. по описа на Районен съд Велинград е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжниците са депозирали възражение, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди, че между ищцовото дружество и „Ванели Спа“ ЕООД, ЕИК ********* е сключен договор за паричен заем с № 7012940 от 14.01.2020 г., по силата на който кредиторът е отпуснал паричен заем в размер на 4600 лева за рефинансиране на текущ заем на кредитополучателя по договор за заем № 7006515 в размер на 4592,61 лева, а остатъкът до 4600 лева кредитополучателят е удостоверил, че е получил в брой.
Твърди, че съдлъжник по отпуснатия кредит е И.Г.И., ЕГН **********, поради което последната е солидарно отговорна с Кредитополучателя- първия ответник.
Сочи, че ответниците са преустановили плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 05.05.2020 г, поради което договорът е обявен за предсрочно изискуем и е начислена на основание чл. 3 от договора такса ангажимент в размер на 1854,94 лева, която е равна на 6% от усвоената главница и се калкулира на всеки първи ден от всеки 14 дневен период върху усвоената, но непогасена главница към този ден. Твърди, че първия ответник- „Ванели Спа“ ЕООД е уведомен за предсрочната изискуемост на 27.10.2020 г., а вторият- И.Г.И., на 27.10.2020 г. Предвид изложеното се моли съдът да уважи предявените искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът
„Ванели спа“ ЕООД, в срока по чл. 131 ГПК, депозира отговор, с който оспорва исковата претенция по основание и размер, като моли да бъде отхвърлена изцяло.
Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като съгласно Договор за бизнес линия 7012940 от 14.01.2020 г. не му е предоставена в брой в деня на сключването му заемната сума в размер на 4600лв., така както е отразено в чл.2.
Излага, че това неговото твърдение се потвърждава от съдържанието на представения с исковата молба Разходен касов ордер от 14.01.2020г.. от който е видно, че не е получила заемната сума, а с нея е рефинансирано задължението й по Договор с КИД 7006515 от 16.01.2018г., което към датата на подписването на ордера е в размер на 4562.61лв. В ордера е отразено също, че се извършва прихващане, като се погасява изцяло задължението в размер на 4562.61лв. по Договор с КИД 7006515 от 16.01.2018г. Твърди, че не дължи на ищеца сума в размер на 4562.61лв. по Договор с КИД 7006515 от 16.01.2018г., затова и прави възражение за нищожност на Договор за бизнес линия 7012940 от 14.01.2020 г., тъй като същия противоречи и заобикаля закона, накърнява добрите нрави и е сключен без основание. Излага, че причината за сключване на договора от 2020 г. е погасяване задължение по договор от 2018г., което задължение е формирано въз основа на нищожни клаузи, които накърняват добрите нрави, затова и Договорът от 2020г. е сключен без основание и при накърняване на добрите нрави, тъй като с него е рефинансирано/погасено несъществуващо задължение. Твърди се, че към момента на сключване на процесния договор не е имало задължение по договор от 16.01.2018г., тъй като по него вече е била платена сума в общ размер 12779 лв. при размер на заема от 5000 лв., поради което е налице и нееквивалентността на престациите по него. Ищцовото дружество твърдяло, че с платената сума в периода 2018-2020г. е погасявана уговорената такса ангажимент, а не главницата поради което му се дължало още сумата от 4562.61лв.. Твърди се, че такса ангажимент съдържаща се в чл. 3 от Договорите, представлява възнаградителна лихва, чиито годишен размер е 156.43%, който е прекомерен, при положение, че кредитът е обезпечен, освен това подобно възнаграждение не съответства на сторените от ищцовото дружество разходи и добросъвестно очакваната печалба срещу тях, като срокът на договора бил едва две години, което не предполага висок риск от инфлационни процеси, които да засегнат имуществената сфера на заемодателя. Моли се клаузата да бъде прогласена за нищожна, като с решението си съдът да признае нищожността й по отношение КИД 7006515 от 16.01.2018г. и договор за бизнес линия 7012940 от 14.01.2020г.. Тези възражения се поддържат и по отношение неустойките, обективирани в чл. 7 от договора, като се моли с решението съдът да признае нищожността им, поради нееквивалентност на престациите и противоречие на добрите нрави. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли претенцията на ищеца, както относно претендираната главница, така и относно аксесорното вземане, което не е дължимо, поради липса на главно задължение, така и поради нищожност на клаузата, с която същото е уговорено. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.Г.И. депозира отговор, в който моли да се отхвърли исковата претенция изцяло. Присъединява се към възраженията и доводите направени в писмения отговор на другия ответник „ВАНЕЛИ СПА“ ЕООД, като моли да бъдат приети като лични нейни възражения, в качеството й на съдлъжник по процесния договор-физическо лице. Прави възражение за нищожност на процесния договор, както и на договора сключен със същия ищец през 2018г., които са с един и същ предмет, като заобикалящ закона. Излага, че видно от договорите заемополучател е „ВАНЕЛИ СПА“ ЕООД, като съдлъжник обезпечаващ вземането на заемодателя е физическото лице собственик и представляващ заемополучателя, като твърди, че със сключването на процесиите договори ищеца заобикаля закона е цел да избегне приложението на ЗЗП, като си осигурява обезпечение от физическо лице, което като съдлъжник да не може да иска приложение на защитни разпоредби в ЗЗП за да може така да има безпрепятствена възможност да реализира доходи несъизмерими е разходите му и печалба, която надхвърля многократно доходността при подобна дейност. С оглед изложеното, моли съда да признае процесния договор за нищожен, като заобикалящ и противоречащ на закона. В случай, че се приеме, че като съдлъжник по процесния договор има качеството на потребител, то моли за служебно прилагане на защитните императивни норми в ЗЗП и отхвърляне на исковата претенция спрямо не е оглед на факта, че по сключените е ищеца договори е налице пълно издължаване. Ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. че между ищцовото дружество и ответниците е налице валидно облигационно отношение по договор за паричен заем с № 7012940 от 14.01.2020г по силата, на който е предоставил на ответниците процесната сума, а за тях е възникнало задължение за връщане на заетата сума и за плащане на процесиите такси в претендираните размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията.
В тежест на ответниците е да докажат, че са погасили процесиите вземания, както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.
Установява се от приетия по делото Договор за бизнес линия №7006515 от 17.01.2018г., че между „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, с ЕИК *********, и „ВЕНЕЛИ СПА“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от И.Г.И., като кредитополучател, и И.Г.И., като съдлъжник, е възникнало правоотношение по договор за паричен заем- Договора за бизнес линия „Fintrade Оборот
6%“ №7006515, по силата на което „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД е предоставило паричен заем под формата на кредитна линия в максимален размер на 1500 лева. С Анекс към договора от 11.04.2018г. е увеличен максималният размер на отпуснатия под форма на кредитна линия заем на 3500 лева. С Анекс към договора от 10.10.2018г. е увеличен максималният размер на отпуснатия под форма на кредитна линия заем на 5000 лева.
Установява се от приети по делото Договор за бизнес линия №7012940 и разходен касов ордер №22720, че между „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, с ЕИК *********, и „ВЕНЕЛИ СПА“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от И.Г.И., като кредитополучател, и И.Г.И., като съдлъжник, е възникнало правоотношение по договор за паричен заем- Договор за бизнес линия „Fintrade Оборот 6%“ № 7012940, сключен на 14.01.2020г., по силата на което „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД е предоставило паричен заем в размер на 4600 лева за рефинансиране на текущия зае на кредитополучателя по договор за заем № 7006515 в размер на 4592.61 лева, а остатъкът до сумата от 4600 лева е получена в брой.
От приетата и неоспорена съдебно - икономическа експертиза се установява, че по договора от 17.01.2018г. са усвоени суми в размер на 6500 лева, като ответниците са заплатили на ищеца за погасяване на задълженията по него сума в размер на 18 505.32 лева, от която – 6500 главница, 10359.85 лева- такса ангажимент и 1645.47 лева наказателни лихви. Вещото лице сочи, че към 14.01.2020г. по посочения договор е била дължима сума в размер на 4592.61 лева, както и че са били надвнесени наказателни такси в размер на 31.96 лева. От заключението става ясно, че по договора от 14.01.2020г., с който е рефинансирано задължение по договора от 17.01.2018г. в размер на 4592.61 лева, е внесена от ответника сума в общ размер 414.16 лева, като последната вноска е от 28.02.2020г. и към 07.08.2020г. не са погасени задължения в размер на 4600 лева за главница, 1854.94 лева- такса ангажимент за периода от 05.05.2020г.- 07.08.2020г. и 96 лева – разноски за уведомление.
Следователно безспорно по делото се установява, че с договора от 14.01.2020г. е отпусната в заем сума в размер на 4600 лева за рефинансиране на текущ заем по Договор за заем №7006515, с която сума е погасено задължението по последния в размер на 4592.61 лева, а разликата до 4600 лв. е получена от ответниците в брой. От страна на ответниците не са ангажирани доказателства за плащане на дължимите суми към кредитора ищец.
По отношение възраженията на ответника И.Г.И., че като физическо лице, съдлъжник по договора за заем, се ползва с защита по ЗЗП в качеството й на потребител, съдът ги намира за неоснователни. Константна е съдебната практика на ВКС, съгласно която физическо лице по договор за банков кредит, или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по закона за защита на потребителите и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън неговата търговска или професионална дейност. Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл.когато последното е съдлъжник, не може да се приеме за дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например участва в неговото управление или има мажоритарно участие в същото, каквото качество на управител на търговското дружество- кредитополучател, има ответникът поръчител физическо лице И.Г.И.. По изложените съображения съдът счита, че не следва да обсъжда релевираните от ответника И. възражения по отношение наличието на неравноправни клаузи в договора, а на още по- голямо основание тези релевирани от първия ответник- търговско дружество, което изобщо не се ползва от защита по ЗПК.
Разпечатката съдържа 26 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53072f2b-9081-4b28-b6d3-d09d9a15f0b2