Решение № 83 от 19.12.2025, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Административно наказателно дело 97/2025
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- Дияна Димова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 45, ал. 2 · Закон за закрила на детето
- чл.45, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. Велики Преслав, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20253610200097 по описа за 2025 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „ГЛОБАЛ ММ“ЕООД, ЕИК 205039009, със седалище и адрес на управление гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“Рила“№8, представлявано по закон от М. А. М.-управител, представлявано по пълномощие от адв.Д. М. от САК срещу НП №323-00014/12.03.2025 г. издадено от Началник РУ-В.Преслав при ОД МВР-Шумен.
В жалбата се сочат доводи за неправилност на НП, като издадено при необосновано и неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че дружеството-жалбоподател не е адресат на задължението за което му е наложено административно наказание. Поради изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло, претендира и разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея възражения.
Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и моли съда да бъде потвърдено изцяло. Подробно излага мотивите си в представените писмени бележки.
Съдът, като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 15.02.2025 г. в хода на СПО в търговски обект игрална зала „Билярд“, находяща се в гр.В.Преслав, ул.“Кирил и Методий“№1 от служителите на РУВ.Преслав-О. Н., Р. И. и К. Д. било установено, че около 23.00 часа на същата вечер в обекта са се намирали непълнолетните лица: А. К., Д. Ж., Й. Й., С. С., Д. Н. И. Д. и Д. И., без да са придружени от родител или пълнолетно дееспособно лице, упълномощено от родителите в нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДетето.
1
Предвид установеното нарушение при извършената проверка на жалбоподателя на 21.02.2025 г. е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.45, ал.2 от ЗЗДетето. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за посоченото административно нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание на осн.чл.45, ал.2 от КТ „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лв.
Фактическата обстановка е установена от разпитаните по делото свидетели, служител на АНО, приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства. Същите кореспондират изцяло по между си и не се констатират противоречия ,които да бъдат обсъждани.
При огледа на вещественото доказателство – видеозапис от диск се потвърждава изложеното в АУАН и НП фактическа обстановка в частта за присъствието на непълнолетни лица в търговския обект след 22.00 часа.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което са издадено атакуваното НП, и в установения от закона четиринадесет дневен срок от връчването му.
Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 46 от ЗЗДетето. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
След проверка за материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намери, че не е налице основание за неговата отмяна.
Според разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДетето нарушение извършва лице, което допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4. Т.е. препращането на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДетето се свежда единствено до посочване на нормите, които не трябва да се нарушават при допускането на дете в търговските обекти. В същото време според чл. 8, ал. 3 от ЗЗДетето родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Според чл. 8, ал. 4 от ЗЗДетето ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. От така цитираните норми може да се 2 направи извод, че нарушението на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДетето представлява допускане на дете в търговския обект без придружител (от кръга на придружителите, очертан в чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДетето). Ето защо съдът намира за достатъчно посочването в текста на АУАН и НП, че съответното непълнолетно лице е допуснато в обекта без придружител. По този начин е осъществена връзката с чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДетето, където се уреждат правилата за придружителите на децата в търговските обекти.
Съдът намира, че не са допуснати и нарушения във връзка с определянето на субекта на нарушението. В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 45, ал. 2 от Закон за закрила на детето, съгласно която разпоредба който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в стопанисван от дружеството-жалбоподател търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.
Неоснователно е възражението, че дружеството, собственик на сградата е адресат на нарушението, напротив от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин че търговската дейност в посочения търговски обект се извършва от жалбоподателя, той е наемател на помещението, където извършва търговската дейност, поради което противоречи дори и на формалната и житейска логика наемодателя да отговаря за задължения свързани с дейността на наемателя. Обстоятелството как е организиран достъпа до търговския обект е ирелевантно за нарушението. Достатъчно е от обективна страна обекта да е търговски /арг. от т.41 на § 1 от ДР на ЗДДС/, което се доказа по несъмнен начин , че в обекта се извършва дейността от дружествотожалбоподател и че в обекта са били допуснати непълнолетни лица след 22.00 часа, без родител или пълнолетен придружител-упълномощен от родителя.
Ето защо жалбоподателят правилно е наказан като субект на нарушението. Нормата на чл. 45, ал. 2 от Закон за закрила на детето регламентира наказание както за физическо, така и за юридическо лице, като основаният критерий е това лице да управлява търговски обект и да е допуснал в него непълнолетно лице без придружител.
Съдът намира, че по делото се доказва извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Разглеждането на въпроса за субективната страна не е необходимо, доколкото отговорността на юридическите лица е обективна (безвиновна).
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.
Наложеното наказание «имуществена санкция» е в минимален размер, поради което съдът счита същото за правилно определено.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски в размер на 80.00 лв. /чл.22ж, т.2 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ/ и искането следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НП №323-00014/12.03.2025 г. издадено от Началник РУВ.Преслав при ОД МВР-Шумен, с което на „ГЛОБАЛ ММ“ЕООД, ЕИК 205039009, със седалище и адрес на управление гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“Рила“№8, представлявано по закон от М.
А. М.-управител, за нарушение по за извършено нарушение по чл.45, ал.2 от ЗЗДетето и на основание същата разпоредба е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева.
ОСЪЖДА „ГЛОБАЛ ММ“ЕООД, ЕИК 205039009, със седалище и адрес на управление гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“Рила“№8, представлявано по закон от М. А. М.-управител, направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4