Решение № 2495 от 23.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 23.04.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомир Василев

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Десислава Йорданова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №12679 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.07.2019 год., постановено по гр.дело №60395/2018 год. по описа на СРС, ГО, 126 с-в, е отхвърлен предявения от Е.Й.М. срещу „К.“ АД иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложеното със Заповед №1465 от 13.07.2018 год. на изпълнителния директор на ответното дружество дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.

78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 600 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца Е.Й.М..

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че оспорената заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за достатъчна индивидуализация на нарушението в частта относно допуснати отклонения от стандартите на работодателя – наличие на стари и неактуални POSM материали в посочените търговски обекти, липса на ценова видимост и ценова комуникация на продуктите в тези обекти, наличие на чужди продукти в хладилниците на „Каменица“. Неправилно СРС бил приел, че са спазени и изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, като поканата за даване на обяснения била връчена при отказ. Неправилни били и изводите, че ищецът не бил доказал обектите да са били изрядни към момента на проверката, че нарушенията са извършени по нареждане на работодателя и че е бил повикан от колега да му оказва помощ. Доказателствената тежест за установяване законността на наложеното наказание не била на ищеца. При преценката на доказателствата не били съобразени показанията на свидетеля

С.. Не било доказано, че ищецът бил извършил нарушенията, за които му било наложено дисциплинарно наказание. СРС бил зачел само показанията на свидетелите на ответника, които били заинтересовани и представените от него стандарти, които били частни свидетелстващи документи, които нямали материална доказателствена сила. По този начин не било спазено диспозитивното начало и бил нарушен чл. 6 ЕКЗПЧОС. Мотивите на СРС били вътрешно противоречиви, а формираните изводи – необосновани. Необосновано първоинстанционният съд бил приел, че не е било направено оспорване на извадка от системата за отчитане на резултатите Хермес и на представените разпечатки от ДжиПиЕс системата на работодателя. Такова оспорване на извадката било изрично заявено в становище по делото от 19.12.2018 год. СРС не бил взел предвид всички релевантни обстоятелства, които били от значение за определяне на адекватното наказание – чл. 189 КТ, както и изискването за еднократност на наложеното наказание – чл.

189, ал. 2 КТ – на съда било служебно известно, че между същите страни, за същото нарушение имало висящо гражданско дело пред СРС за отмяна на заповед за дисциплинарно наказание, което било спряно. Правилно първоинстанционният съд бил счел, че заповедта не е мотивирана в частта й по отношение на мърчъндайзинг стандарта, допусната ниска наличност на продукти в обектите и по отношение на други допуснати отклонения. Макар да било прието, че част от стандартите на работодателя не са спазени, то следвало да се има предвид, ме в тежест на работодателя било да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, които били дали основание за налагането на тежко дисциплинарно наказание. В случая наказанието не съответствало на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. По делото нямало доказателства, че ответникът е претърпял вреди като последица от твърдените нарушения. Установено било, че и преди, и след наложеното на ищеца наказание, се било случвало да се установяват подобни нарушения от други служители, т.е. практиката на дружеството била при допуснати подобни нарушения те да не се приемат за нещо по-различно от стандартно изпълнение. Не били обсъдени и показанията на свидетеля М., от които било видно, че ръководителите били насърчавали своите служители да не спазват критериите на фирмата. Нещо повече необосновано СРС бил приел, че ищецът е извършил нарушения с цел да получи бонус. Ищецът не бил запознат и с доклада на М..Д., който бил причината за налагането на дисциплинарното наказание. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „К.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че първоинстанционният съд обосновано бил приел, че разпоредбите на КТ, регламентиращи дисциплинарното производство, не вменяват на работодателя задължение да уведомява работника или служителя за започнала процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност, нито да го запознава с доказателства, въз основа които приема за доказано извършването на нарушение.

Правилно СРС бил приел, че заповедта е мотивирана с оглед конкретното посочване на установените при проверката отклонения от стандартите, конкретните обекти и яснота в периода, в който ищецът ги е допуснал, което съответно давало възможност както за защитата на работника, така и за преценка за законосъобразност. По отношение на това нарушение в заповедта била посочена и специалната цел, а именно извличане на неследваща имуществена облага. Спазена била и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ – отказът на ищеца бил удостоверен с подписи на присъстващи лица, а и това обстоятелство се установявало от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Димитрова. Искането за обяснения било изготвено и подписано от представител на работодателя, като законът не ограничавал доказването на изпълнението на процедурата със свидетелски показания. При ответника била създадена система за контрол на работата на търговските представители, която се осъществявала от три софтуерни програми.

Първата определяла маршрутите на всеки един търговски представител, втората била единна система за отчитане на проверките на съответен обект по маршрута, в която търговският представител въвеждал данни относно обект, дата, час, времетраене на посещението на обекта и ниво на изпълнение/неизпълнение на фирмените стандарти, която се наричала „Хермес“, а третата била за проследяване на движението на служебните автомобили чрез монтирани GPS – устройства в тях и мобилно приложение. Ето защо заповедта в частта относно нарушението, свързано с неспазването на работното време, също била мотивирана.

Според длъжностната характеристика за процесната длъжност, ищецът бил длъжен да следи, отговаря и отразява вярно в системата за отчитане на проверки на проверяваните обекти с точност на времето на посещението, наличието, респ. липсата на фирмените търговски стандарти. За добросъвестно изпълнение на това задължение се считало установяването на място в проверен обект на фирмени стандарти за срок до 30 дни /следващата проверка/. Несъмнено било, че отчетеното от ищеца в системата не съответствало на стандартите на работодателя, поради което и той трябвало да го отбележи при извършените проверки в обектите, което не бил сторил. Ответникът бил провел успешно доказване на извършените от ищеца нарушения, които били достатъчно тежки, поради което и наложеното за тях наказание било съответно. По отношение на представените на хартиен носител електронни документи СРС бил посочил, че те не са били оспорени с възражения по чл. 184 ГПК.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е по делото, а и това е видно от представените по делото трудов договор №30 от 20.05.2014 год. и допълнителни споразумения, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „търговски представител“.

Представена е длъжностна характеристика за длъжността „търговски представител“ /връчена на ищеца/, в която са установени основните задължения на служителя, като е видно също така, че ищецът е поел задължение да работи в определена от регионалния мениджър зона, като не се спори, че през процесния период е работел в гр.Елин Пелин и околните села, както и в с.Кладница, Драгичево и Рударци.

Спорните по същество във въззивното производство въпроси са свързани с това дали заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е мотивирана, спазена ли е процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, наличието на твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина и съобразени ли са критериите, установени в нормата на чл. 189, ал. 1 КТ.

Необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред /като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на извършването им/. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение № 128 от

28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.

Въззивният съд намира, че заповедта от 13.07.2018 год., връчена същия ден, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание – предупреждение за уволнение, отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ в частта й, в която се твърди, че същият е: 1/ допуснал отклонение от стандартите на работодателя, а именно: наличие на стари и неактуални POSM материали в конкретно посочени търговски обекти в района на гр.Елин Пелин, зона София, липса на ценова видимост и ценова комуникация на продуктите в тези обекти, наличие на чужди продукти в хладилниците на „Каменица“ и 2/ не е спазвал работното си време и следването на определения му маршрут, като е посещавал гр.Перник. В заповедта са посочени периода, респ. датите /в т.ч. часовете/, на които работодателят твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които те са извършени и в какво се изразяват. Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушения – чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, но евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а е от значение за това дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание.