Решение № 4964 от 11.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4964 гр. Пловдив, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330105711 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по молба вх. № 24337/05.03.2024 г., подадена от П. И. П., ЕГН **********, с която е предявена претенция с правно основание чл. 57, ал. 2 СК, за определяне на наемната цена на семейното жилище, находящо се в гр. П., ж.к. "Т." бл. ..., вх.

..., ет. ..., ап. ..., дължима от Ж. К. С., на която е предоставено ползването на жилището след прекратяване на брака им.

В молбата се излагат твърдения, че П. И. П. и Ж. К. С. са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с влязло в сила съдебно решение, с което било одобрено споразумение по чл. 50 СК. Посочва се, че със съдебното решение било предоставено на Ж. С. ползването на семейното жилище, а П. П. бил лишен от ползването на същото. По този начин между двамата били създадени облигационни отношения във връзка с придобития по време на брака им имот. Поддържа се, че Ж. С. има качеството на наемател по отношение на притежаваната от П. П. част от имота. Твърди се, че с постигнатото споразумение, което е утвърдено от съда, страните не са поискали определяне на наемната цена на жилището. Предвид изложеното е отправено искане да бъде определена наемната цена, дължима за ползването на собствената на П. П. ½ ид. ч. от семейното жилище, което е възложено на Ж. С. с Решение № 3821/18.09.2023 г. по гр. д. № 13443/2022 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с., чрез допускане на съдебно-техническа експертиза със задача, посочена в молбата.

Постъпило е становище вх. № 33682/26.03.2024 г. от ответната страна 1

Ж. К. С., с което не оспорва наличието на съсобственост при равни квоти между страните по отношение на процесното жилище. Счита, че при определяне на средния пазарен наем за жилището следва да бъде съобразено, че същото е само частично обзаведено, а не е напълно, което рефлектира върху наемната цена. Предвид това е направено искане за поставяне на допълнителни въпроси към съдебната експертиза, като се посочи размер на средния пазарен наем и при частично обзаведено жилище. Освен това се посочва се, че децата на страните са малолетни, поради което не дължат наем на баща си.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори и от представения Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № *****, се установява, че страните по делото П.

И. П. и Ж. К. П. са придобили собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. П., ж.к. "Т.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., който самостоятелен обект се намира в сграда № ..., разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ от ... кв. м., при граници на обекта: на същия етаж – *****, под обекта – *****, над обекта – *****, ведно с прилежащите части: изба № ... с площ от ***кв. м., ведно с ... % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

По делото е представено Решение № 3821 от 18.09.2023 г., постановено по гр. д. № 13443/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 18.09.2023 г., с което е прекратен по взаимно съгласие брака между Ж. К. П. и П. И. П., сключен на 08.04.2011 г. в с. Б., общ. Р., обл. П., за който е издаден Акт за сключен граждански брак № 02/08.04.2011 г. на О.Р.. Със същото решение е утвърдено постигнато между съпрузите споразумение по чл. 51, ал.

1 СК, съгласно което родителските права по отношение на малолетните деца И.П. П. и К.П. П. са предоставени на майката Ж. К. П., при която е определено тяхното местоживеене, като е определен режим на лични отношения с бащата и дължимата от него издръжка за всяко от тях. Страните са постигнали съгласие семейното жилище, находящо се в гр. П., ж.к. "Т.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., след прекратяване на брака да се ползва от съпругата Ж. К. П..

Последната е възстановила фамилно си име от преди брака – С..

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебнооценителна експертиза с вещо лице Р. К.. От приетото без оспорване от страните заключение се установява, че среднопазарната стойност на месечния наем на процесния имот към 18.09.2023 г. възлиза на 580 лева, а към 05.03.2024 г. - 570 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, и 2 обосновано.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Производството по реда на чл. 57, ал. 2 СК е по спорна съдебна администрация, но искът не е осъдителен за заплащане на наемна цена, а съдът следва да се ограничи единствено до определяне на същата /Решение № 149 от 01.11.2023 г. по гр. д. № 638/2023 г. на ВКС/.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно, т.е. – ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно решението. Очевидно изхождайки от идеята, че бившите съпрузи могат да се споразумеят за размера на наема, законодателят не е възприел разрешение, при което съдът служебно да се произнася по този въпрос, а с диспозитивната норма на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК е дал възможност на всяка от страните да сезира съда с него, без да е определен срок за това /в този смисъл Решение № 71 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 2750/2017 г. на ВКС, Решение № 96 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4842/2015 г. на ВКС/.

Наемното правоотношение възниква с влизането в сила на бракоразводното решение, от който момент се дължи и заплащането на наемната цена, а същата - дори да не е определена с това решение, е определяема и е равна на средния месечен пазарен наем за имот от вида на този, представляващ семейно жилище /така Решение № 160 от 29.02.2016 г. по гр. д. № 2290/2015 г. на ВКС/.

Предвид изложеното и въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че следва да се определи наемна цена на процесния имот към датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака – 18.09.2023 г.

Съобразно изготвеното заключение по допусната съдебно-оценителна експертиза към тази дата средния месечен пазарен наем е в размер на 580 лева.

При определяне на конкретния размер на наема следва да се вземе предвид обстоятелството, че страните са родители на две малолетни деца, чието местоживеене е определено при майката Ж. С., на която е предоставено ползването на семейното жилище след брака. При това положение, с оглед броя на членовете от семейството, съдът намира, че дължимият от ползващият жилището бивш съпруг наем следва да се определи в размер на ¼ от посочения от вещото лице среден месечен пазарен наем или в размер на сумата от 145 лева.

По разноските:

Претенция за присъждане на разноски по делото имат и от двете страни.

С оглед предмета на производство - спорна съдебна администрация по реда на чл. 57, ал. 2 СК и предвид разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК, съдът намира, че разноските по делото следва да останат в тежест на страните, така както са 3 направени. В този смисъл са и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на Върховен касационен съд, ОСГК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 2 СК наемна цена в размер на 145 лева /сто четиридесет и пет лева/ месечно, считано от 18.09.2023 г., дължима от Ж. К. С., ЕГН: **********, на П. И. П., ЕГН: **********, за ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П., ж.к. "Т." бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., предоставено на Ж. К. С. след прекратяване на брака с Решение № 3821 от 18.09.2023 г., постановено по гр. д. № 13443/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 18.09.2023 г.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4