Определение № 394 от 02.09.2020, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 394

Окръжен съд – Ловеч

02.09.2020 г.

Град Ловеч

На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно частно наказателно дело № 20204300600325 по описа за 2020 година

С определение № 70/08.04.2020 г. по ЧНД № 77 по описа за 2020 г., Т.ският районен съд е отменил Постановление от 12.12.2019 г. на Р П Т., с което на основание чл. 243, ал. 1, т .2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 147/2018 г. по описа на РУ Полиция Т. към ОДМВР Ловеч, водено срещу П. Д. А. от гр.Т., ул. Г № 474, ЕГН **********, за престъпление по чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и е върнал делото на РП Троян за изпълнение на дадените указания.

Пред настоящата инстанция е постъпила жалба от П. Д. А. , чрез адв.

Добрева, с която моли да бъде отменено атакуваното определение и да бъде постановено друго определение, с което да се потвърди Постановление от 12.12.2019 г. на РП Т..

И з л а г а , че постановлението за прекратяване на досъдебното производство е правилно и споделя изложените в него мотиви.

Сочи, че на подзащитния й му е обвинение за престъпление по чл.201 във връзка с чл. 26, ал.1 от Н и предмета на делото е самото присвоително деяние, извършено в условията на продължавано престъпление, при което следва да бъде доказано по несъмнен начин какви са извършените операции с пари в брой за всеки ден от процесния период, вярно ли е документирана всяка операция, налице ли е липса и в какъв размер и ако е налице липса, то каква е причината - налице ли е виновно деяние, извършено от подзащитния й.

1

Счита, че исканията и м в хода на досъдебно производство са били в посока на провеждане именно на това доказване, но то е било възпрепятствано от поведението на пострадалото лице.

Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в „*****" ЕООД е извършена ревизия, с която е установена липса , тъй като съгласно чл.

28 от Закона за счетоводството, предприятията извършват не ревизия, а инвентаризация на активите и пасивите. Излага, че паричните средства в брой и по банкови сметки представляват краткотрайни активи и инвентаризацията им включва всички данни, свързани с възникването и състоянието на съответния актив - дата, сума, документиране с първичен счетоводен документ - товарителница/фактура/касов бон, лицата, които участват в извършването на съответната счетоводна операция, вторичното отразяване на операцията в касовата книга, която се приключва всеки ден. Сочи, че постъпването на парични средства от касата в банкова сметка е последваща счетоводна операция, за която важат същите изисквания и съответно по този начин се проследява състоянието на актива. Налага довод, че са налице изисквания при документиране на счетоводните операции. Първичният счетоводен документ следва да съдържа реквизитите по чл. 6, ал. 1 и 2 от Закона за счетоводството, както и данни за външния получател и фискален бон, издаден по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството и наредбата по чл.118, ал.4 от ЗДДС. На основание чл.4, ал.5 от Закона за счетоводството, за надлежен първичен счетоводен документ се приема и този, издаден и получен при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Излага, че в настоящия случай първичните счетоводни документи, които касаят операциите по събиране и изплащане на наложени платежи, представляват товарителници/фактури, които съдържат предмет и стойностно изражение на стопанската операция, както и данните за лицето, което предоставя услугата и лицето, което с нейн получател. Наложеният платеж се свързва с универсална и неуниверсална пощенска услуга по чл.34 и чл.38, т.4 от Закона за пощенските услуги. Посочва, че съгласно чл.23а от Закона за пощенските услуги, търговските дружества - пощенски оператори, организират и осъществяват дейността си в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Тези дружества, на основание чл.23а, ал.1, т . 2 и ал. 2 2 от Закона за пощенските услуги, са длъжни да водят отделни аналитични ведомости за неуниверсалните пощенски услуги и за паричните преводи.

Сочи, че аналитичната ведомост съдържа всички параметри на посочените по-горе активи, включително номерата и датите на първичните счетоводни документи и по описания начин и с извлечението по банковата сметка на дружеството, може да се установи с пълна точност и по дати какво е движението по тези парични потоци.

Навежда аргумент, че „*****" ЕООД използва неизвестен счетоводен програмен продукт и са налице данни, че използваният счетоводен продукт подлежи на манипулиране.

Посочва, че представените от дружеството документи представляват разпечатки от създадени в програмата товарителници и те по никакъв начин не съответсват на изискуемите стандарти за доказване, че счетоводната операция се е осъществила. Позовава се на чл. 12 от Закона за счетоводството, съгласно който дружеството е длъжно да съхранява първичните счетоводни документи за срок от 3 години, считано от 1 януари на годината, следваща съставянето им, а регистрите - 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща съставянето им. Твърди, че в случай на липса, съхраняването на посочените документи се извършва и целево, за да бъде ангажирана отговорността, претендирана от дружеството. Сочи, че оригиналните първични счетоводни документи многократно са изисквани от пострадалото лице, видно от стр. 142 и сл. от Досъдебно производство №147/2018г. по описа на РУ - Т., и не са представени , като не са представени и вторични счетоводни документи - посочените по - горе аналитични ведомости, нито регистри, чрез които да бъде проверена твърдината информация за конкретните парични потоци и по никакъв начин не се установи дори наличието на процесиите суми.

Жалбоподателя не приемаме аргумента на съда, че съдебно счетоводната експертиза е потвърдила „установеното от ревизията“, тъй като на пръв поглед е видно, че разпечатката от т.нар."ревизия" и заключението на вещото лице са неверни. Сочи, че данните от тази разпечатка, изходяща от жалбоподателя и приложена към жалбата, механично са пренесени като дати и суми в постановлението за повдигане на обвинение, като в резултат на това, 3 обвинението е за присвояване на 8 122.38 лева, в условията на продължавано престъпление за периода 08.09.2017 г.-21.10.2017 г., като за същия период са посочени 14 дати с различни парични суми, а сборът от тези суми обаче е 23548.82 лева. Налага извод, че нито сумите могат да бъдат установени, нито документите за тях да бъдат подложени на анализ. Посочва, че лицата, които предават за изплащане или получават суми по реда на наложените платежи и парични преводи, подписват документите и изписват имената си и тези изисквания към документирането позволяват по несъмнен начин да се установи реалното осъществяване на тези стопански операции, включително чрез установяване и разпит на потребителите на услугите и извършване на графическа експертиза за изключване на материалната подправка. Сочи, че само чрез доказване на реалното осъществяване на стопанските операции с всичките им параметри може да се установи необходимата информация за разкриване на обективната истина.

Счита, че доказването на фактическата обстановка е възможно и може да бъде проведено успешно, но само със съдействието на пострадалото лице, което да предостави необходимите документи и до момента са налице само твърдения на пострадалия, които страдат от непреодолимо вътрешно логическо противоречие, което се установява с елементарно сравнение и аритметични действия.

Оспорва приетото от съда, че подзащитният й не е оспорил констатациите от „ревизията", тъй като дружеството дружеството не е извършило инвентаризация на активите по надлежния ред, а е налице вътрешна проверка, при която резултатът е разпечатка с дати, цифри и неверен сбор. Не е налице производство, в което подзащитният й да оспори твърдения, материализирани в един списък от дати и суми. Сочи, че твърденията на управителя на дружеството не са обективирани и връчени по начин, по който подзащитният й да реализира правото си да ги оспори, включително по исков ред и срещу него не е предприето производство по реализиране на пълна имуществена отговорност на работника, в което да се защитава. Твърди, че спрямо него са о съществени действия по принуда да изпише, че е съгласен и в своите обяснения той подробно е изложил какво се е случило.

4

Излага, че в процесния случай е напълно възможно фактическата обстановка да бъде установена с пълна точност - дати, часове, суми, лица, разлики, като възпрепятстването на това доказване се дължи само и единствено на бездействието на представителя на пострадалото лице и това поведение може да се дължи на две причини - дружеството не разполага с документи или твърдяното е невярно.

Налага довод, че във всички случаи следва да бъдат изпълнени стандартите на доказване и по несъмнен начин да се установи има ли липса, периодът, точната сума/суми, вината на подзащитния й и без внимателен анализ на оригиналните първични счетоводни документи по никакъв начин не може да бъде постигнат стандарта на доказване, предвиден в чл. 303 от НПК.

Пред настоящата инстанция е постъпил протест от Г. Аргиров, прокурор при РП Т., с която се иска да бъде отменено атакуваното определение и да бъде постановено друго определение, с което да се потвърди Постановление от 12.12.2019 г. на РП Т..

Излага, че наказателното производство е прекратено на основание чл.

243, ал. 1 т. 2 от НПК и е прието, че събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства не дават възможност да се направи категоричен и еднозначен извод относно това кога и каква сума е присвоявана от обвиняемия П.Д.А..

Сочи, че в определението си съдът е посочил, че прокурорът дори не е изложил приетата от него за установена фактическа обстановка, не е обсъдил въз основа на кои от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство се установява тази фактическа обстановка. Твърди, че поради липсата на годни доказателства прокурорът е приел, че не може да се установи фактическата обстановка и е прекратил наказателното производство поради недоказаност.

Излага, че още през месец юни 2018 г. от управителя на „*****" ЕООД е изискана необходимата д окументация за пълното, всестранно и обективно установяване на фактическата обстановка, изисквана е непрекъснато до приключване на досъдебното производство, но не е получена.

5

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и протест и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Досъдебно производство № 147/2018 г. по описа на РУ Полиция гр. Т. е образувано за престъпление по чл. 201 във вр. чл.26 ал.1 от НК . Предмет на разследването е извършено присвояване на сума в размер на 8 122.38 лева, получена от А. от направени доставки за периода 18.08.2017 г. до 15.12.2017 г. като куриер на „*****“ ЕООД гр.С..

От дружеството е изискана цялата документация относно установяване реда за получаване, отчитане и внасяне на парите, получавани при доставка на пратките, както и относно задълженията и сроковете за отчитане на получените суми от А..

Установено е, че с Трудов договор №00001860/02.08 2017 г. П. Д. А. е назначен на длъжност куриер във фирма „*****“ гр. С., в офиса в гр.Т..

Жалбоподателят е доставял пратки с наложени платежи и в момента на доставката е събирал стойността на пратката, която изпращачът е посочил да бъде платена от получателя. Събраните суми е следвало да бъдат преведени в банковата сметка на фирмата всяка сутрин на следващ работен ден.

През месец октомври 2017 г. , според твърденията на управителя на фирмата Д.Х.Г., се получило разминаване между очакваните за внасяне суми от събраните наложени платежи и реално внесените суми в банковата сметка на фирмата. След извършена проверка в офиса на фирмата, е проведен разговор с А., който обяснил, че невнесените суми са в резултат на загубена сума и повредени банкноти при изпирането им с негова дреха.

Със заповед ЗП - 265 от 11.12.2017 г. е наредено да бъде извършена финансова ревизия, която установила липсата на наложени платежи в размер на сумата от 8 122 38. 00 лева, която констатация не била оспорена от А..