Решение № 2134 от 31.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2134 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20231100505036 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3452/06.03.2023 г., постановено по гр. д. № 37706/2022 г., по описа на СРС, 66 състав, са отхвърлени предявените от И. С. Л., ЕГН **********, А. Б. А., ЕГН ********** и Д. Л. И., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 7 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците следните суми: на И. С. Л. – сумата в размер от 2 025,72 лева – главница, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с превръщане на нощните часове в дневни, изработени за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2022 г., до окончателното изплащане, както и сума в размер от 268,13 лева, представляваща законна лихва върху главницата, изтекла в периода от 01.10.2019 г. до 09.08.2022 г.; на А. Б. А. - сумата в размер от 2 095,06 лева – главница, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с превръщане на нощните часове в дневни, изработени за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2022 г., ведно 1 със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2022 г., до окончателното изплащане, както и сума в размер от 289,12 лева, представляваща законна лихва върху главницата, изтекла в периода от 01.10.2019 г. до 09.08.2022 г. и на Д. Л. И. - сумата в размер от 2 035,38 лева – главница, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с превръщане на нощните часове в дневни, изработени за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2022 г., до окончателното изплащане, както и сума в размер от 276,08 лева, представляваща законна лихва върху главницата, изтекла в периода от 01.10.2019 г. до 09.08.2022 г. Съобразно изхода на делото между страните е разпределена съответно и отговорността за заплащане на сторените съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е постъпила въззивна жалба с вх. № 91982/03.04.2023 г. (подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 27.03.2023 г.), от ищците в първоинстанционното производство И. С. Л., А. Б. А. и Д. Л. И., тримата чрез адв. Г., в която се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Въззивниците намират, че както първоинстанционното решение, така и постановеното след неговото обявяване Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г., на ОСГК на ВКС, противоречат на Решение от 24.02.2022 г. по дело C-262/2020 г. на СЕС. Поддържат, че приложение следва да намери именно последното, доколкото то има примат пред националната съдебна практика. Твърдят, че постановките на посоченото решение на СЕС налагат извод за наличие на задължения на държавитечленки, макар и при липса на изрична правна уредба, която да предвижда пократка продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор, за предприемане на необходимите мерки за подходящата им защита. В тази връзка поддържат, че доколкото в националното законодателство липсват предвидени компенсаторни механизми, то именно чрез заплащане на положените часове нощен труд след тяхното преизчисление, би се постигнала такава защита. Посочват, че за част от процесния период приложение следва да намери правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Намират, че районният съд е постановил решение, с което се нарушава принципът за равностойно третиране по смисъла на чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС. Поддържат, че са 2 налице предпоставките за уважаване на предявените искове за главници и обезщетения за забава в размер на законната лихва в пълен размер. С оглед изложеното, въззивниците отправят искане до съда за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който предявените искове да бъдат уважени изцяло, като им бъдат присъдени и сторените пред двете инстанции съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:

С исковата молба пред първата инстанция са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

187, ал. 7 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на главната претенция по чл. 187, ал. 7 ЗМВР, се предпоставя от установяване при условията на пълно и главно доказване по делото от страна на ищците на следните обстоятелства: че в рамките на предявения с исковата молба период между всеки един от тримата ищци, от една страна и ответника, от друга, е било налице валидно възникнало служебно правоотношение, по силата на което ищците са полагали труд в 3 качеството им на държавни служители при сменен режим на работа, че са отработили твърдяния брой часове извън редовното работно време, както и размера на следващото се възнаграждение за извънреден труд на всеки от тях.

Между страните по делото не е налице спор, а и от представените пред първата инстанция три броя справки, издадени от Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, съответно с рег. № 764000-2881/22.08.2022 г. за И. С. Л., с рег.

№ 764000-2883/22.08.2022 г. за Д. Л. И. и с рег. № 764000-2885/22.08.2022 г. за А. Б. А., се установява, че въззивниците са полагали труд при ответника в рамките на процесния период в качеството на държавни служители.

Не е предмет на спор между страните, а и от представените по делото и описани по-горе три броя справки, както и от приетото заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза пред първата инстанция, се установява, че ищците са полагали труд при сменен режим на работа, включително и през нощта, при сумирано изчисляване на работното време.

Вещото лице е изчислило, че положените от ищците часове труд през процесния период, получени като разлика от положените часове нощен труд и преизчислените с коефициент 1,143, са в размер, както следва: за ищеца И. С.

Л. – 220,78 часа, за ищеца А. Б. А. – 229,94 часа и за ищеца Д. Л. И. – 223,07 часа, които не са заплатени.

Спорен и пред въззивната инстанция се явява въпросът дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, или следва да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Според разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В ал. 2 на последната правна норма е посочено, че условията и 4 редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, в приложимата към част от процесния период редакция - изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като според ал. 6 на същата разпоредба извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Аналогичен е текстът на закона, закрепен в чл. 187, ал. 7 ЗМВР - изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., бр. 85 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (отново в съответно приложимата редакция), е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от 14.01.2020 г., Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в 5

Министерство на вътрешните работи /отменена 03.11.2020 г./ и Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР /отменен 29.07.2022 г. /.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., респ. в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. и в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г., е предвидена възможност за държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В проявилите своето правно действие в рамките на процесния период и посочени по-горе подзаконови нормативни актове обаче липсва правило, аналогично на това в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., с което изрично е регламентирано, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен между 22,00 и 6,00 ч. нощен труд за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период за целите на изчисляване на дължимото допълнително възнаграждение. Действително, в чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г., приложима за част от периода, е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 ЗМВР. Последната правна норма въвежда правилото, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Както се посочи обаче, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно време и на това през нощта съвпадат, от което следва, че въпреки предвидения коефициент за преобразуване на отработените часове нощен труд в дневен, на практика заложеното преизчисление няма да доведе до промяна, тъй като крайният резултат е да се умножи по 1, което не води до разлика в стойностите (8/8х1=1).