Решение № 21 от 10.02.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пазарджик, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500684 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и следващите от граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пещера , постановено по гр. д. № 1299 по описа на съда за 2018 година е извършена съдебна делба , като е възложен в дял по реда на чл.349, ал. 2 от ГПК на съделителя Г. С. К. с ЕГН-********** от гр. Пещера, *** следния недвижим имот :поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр. Пещера, ведно с 80 кв.м. от приземен етаж, целият с площ от 120 кв.м. с определен начин на реално ползване на южната му част, както и целият първи редовен жилищен етаж с идентификатор *** -жилищен апартамент с площ от 120 кв. м. построени в триетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** в кв.103 по плана на гр. Пещера, при граници:

***;***;***; ***; ***, както и на масивен гараж с площ от 14 кв.м. с идентификатор *** ,построен в същия поземлен имот с пазарна цена към 01.2020 година от 77900 лева

Изрично е посочено в диспозитива на решението , че стойността на дела на Р. С. Б. от описания имот е в размер на 38 950 лева.

Осъден е Г. С. К. да заплати за уравнение на дела от гореописания недвижим имот на Р. С. Б. сумата от 28 755 лв., ведно със законната лихва 1 върху тази сума в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.

Осъдени са страните да заплатя държавна такса , съобразно стойността на дела си, като не е присъдена държавната такса за съединените в производството искове.

С определение по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молба на Р.Б. за изменение на решението в частта относно разноските. Искането е било за присъждане на разноските ,съобразно изхода на спора при поставените на разглеждане претенции по сметки.

С решение от 21.06.2021 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоначалното решение ,като е осъден Г. С. К. с ЕГН-********** да заплати за уравнение дела на гореописания недвижим имот на Р. С. Б. с ЕГН-********** сумата от 38 950 лева,ведно със законната лихва върху тази сума в шест месечен срок от влизане в сила на решението.

Осъден е Г. С. К. да заплати на Р.Б. сумата 840 лева – обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС , като отхвърля иска до размера на 2640 лева.

Осъдена е Р.Б. да заплати на Г.К. сумата 11 045 лева,стойност на подобрения извършени в имота , съобразно дела, като до размер на 16 948,84 лева иска е отхвърлен.

Първоначално постановеното решение е обжалвано от Р.Б. с оплаквания за нищожност и недопустимост, неправилност , необоснованост , нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Решението било нищожно , тъй като било неясно и неразбираемо. В мотивите му липсвали съображения, поради които съдът е стигнал до крайния резултат. Не бил ясна волята на съда и не могла да бъде изведена и чрез тълкуване.

В диспозитива на решението били допуснати фактически грешки.

Нямало и произнасяне по предявените от страните претенции по сметки. От мотивите на решението не ставало ясно какви претенции , до какъв размер се уважават , липсвала и отхвърлителна част.

Имало противоречие между мотиви и диспозитив.

До делба бил допуснат половината от поземления имот , а с 2 диспозитива на решението възложен целия.

Поради това счита , че следва да се прогласи нищожността на решението и делото върнато на първоинстанционния съд.

Решението било нищожно и поради липса на предписана от закона форма по смисъла на чл.235 ал.4 от ГПК.

Неизлагането на мотиви и необсъждане на всички доказателства и доводи по делото, било съществено нарушение на процесуалните правила и водело до отмяна на постановеното решение.

Решението било недопустимо , тъй като съдът се произнесъл „екс петитум“.До делба бил допуснат половината от поземления имот , а съдът при извършване на делбата възложил целия.

Неоснователно била уважени и претенцията на К. за възлагане на недвижимия имот, тъй като не били налице условията на чл.349 ал.2 от ГПК.

В конкретния случай правата върху делбените имоти били възникнали от смесен фактически състав- наследство , давностно владение и договор за доброволна делба.

Извършването на делбата чрез разпределение не било възможно , тъй като според заключението на експерта имота е реално неподеляем, поради което единствения способ бил изнасяне на имота на публична продан.

Изопачени били от съда фактите при уважаване претенциите на К. за извършени подобрения в имота.

На ищеца бил присъден пълния претендиран от него размер , въпреки установеното от експерта.

Имало разминаване между приетото от съда и установеното от свидетелите. Допусната била до разглеждане една некоректно индивидуализирана претенция. Нямало конкретизация по вид, количество , качество и време на извършване ,както и от гледна точка отношението на другия съсобственик към извършването им.

Изложени са доводи и за неправилност на решението в частта за разноските ,които са дали основание на съда за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК. Моли решението да бъде отменено и постановено ново , с което да се допусне делба. Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Г.К..

3

Намира жалбата за неоснователна.

Решението не било нищожно и недопустимо.

Съсобствеността между страните била възникнала по наследяване, ищецът живял в имота при откриване на наследството и това бил единствения му жилищен имот.

Претенцията на К. относно подобренията била установена от заключението на експерта и останалите доказателства по делото.

Приема за правилно решението в частта , с която е уважена частично претенцията на Б. с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.

Счита решението за изцяло правилно.

Постановеното определение в частта относно разноските е обжалвано с частна жалба , като отново се излагат доводи за нищожност. По същество се излагат оплаквания за неправилност , доколкото претенцията на Б. по чл.31 ал.2 от ЗС бил уважена частично и и се дължали разноски.

Писмен отговор на частната жалба не е постъпил.

Обжалвано е постановеното решение , с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

Решението е обжалвано само в частта, с която се осъжда Р. С. Б. да заплати на Г. С. К. сумата от 11045 лева представляваща подобрения извършени в имота съответстващи на 1/2 ид. част от правата му, като до размера на 16948 лева се отхвърля иска.

Отново са изложени доводи за недопустимост на решението , поради възлагане на целия имот , при положение , че до делба е допусната1/2 идеална част от него, както и против решението ,в частта му , с която е възложен имота на ищеца- което е предмет на първоначалното решение.

Изложени са идентични доводи относно уважената претенция по сметки.

Моли и това решение да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора , като претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на тази жалба от Г.К.,в който са изложени идентичния доводи за правилност на решението с тези , изложени в жалбата против първото постановено решение.

При това развитие на производството, съдът намира ,че следва да се 4 произнесе по доводите за валидност и допустимост на решенията , което е длъжен да стори и служебно /за последното в обжалваната част/.Приема , че решението е обжалвано в частта , в която е извършена делбата , чрез възлагане на имота , в частта , с която е уважена претенция за подобрения на Г. К. срещу Р.Б..

По отношение на претенцията на Б. с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС - жалбопдателката не е посочила изрично, че обжалва и в тази част. Нещо повече – отхвърлителен диспозитив по тази претенция е постановен в допълнителното решение , а в жалбата си против него изрично е посочила ,че обжалва решението само в частта , с която са присъдени суми по претенцията за подобрения.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на решението , за да се произнесе , взе предвид следното:

Изложени са доводи за нищожност на решението ,които дори и основателни не водят до такъв съществен порок.

Нищожност на съдебното решение ,както е прието в съдебната теория и практика е налице при особено съществени пороци, включително и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуване на решението и поправяне на очевидна фактическа грешка. Възможно е неяснотата и противоречието в мотивите на съдебното решение да е такава , че да се приравнява на липса на мотиви. Това е нарушение на съдопроизводствените правила, но когато тази неразбираемост и противоречие вътре в самите мотиви е резултат на формално – невалидни заключения е налице необоснованост на решението.

Ако се установява какво е постановил съдът по исканията на страните , то е налице неправилно решение.

В конкретния случай , волята на съда е ясно изложена в мотивите .При постановяване диспозитива на решението, което е произнасянето на съда по исковете, съдът е допуснал фактически грешки и съответно е направил пропуск да се произнесе по всички искания.

Всъщност първоначално съдът е формирал ясна воля, но е направил недопустимо прихващане, в резултат на което няма изрично произнасяне по претенциите на страните по сметки , както в осъдителната , така и в отхвърлителната част. След постановяване на допълнителното решение този 5 порок е отстранен в такава степен , че позволява произнасянето на въззивната инстанция , като инстанция по съществото на спора.

Нищожността на съдебен акт е най-съществения порок и е налице, когато акта изобщо не може да изпълни предназначението си – да разреши правния спор. Обжалваните актове , постановени в първоинстанционното производство не страдат от такива съществени пороци.