Решение № 2606 от 12.06.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………….. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18790 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда *** срещу Р.В.П., ЕГН **********, с адрес *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 376,41лв., представляваща неиздължена главница по Договор за паричен заем № *** от

08.12.2016г. сключен между ***” и Р.В.П., ЕГН **********, вземането по което е прехвърлено от страна на „*** в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК *** – понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ ЕИК ***/ по силата на Приложение №1 от 01.07.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сумата от 23,64 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.12.2016 г. до 31.03.2017 г., сумата от 45,00лв., представляваща такса разходи по кредита, сумата от 143.11лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 23.12.2016 г. до 31.03.2017 г. и сумата от 61,01 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.12.2016 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 08.12.2016 г. между *** / и Р.В.П. е сключен Договор за паричен заем с № ***, като заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Твърди, че стойността на плащанията по кредита е договорена в размер на 426,72 лева с договорната лихва по кредита в размер на 26,72 лева , като заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 31.03.2017 г. на 16 равни седмични погасителни вноски, в размер на 26,67 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 16.12.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска е 31.03.2017 г.

Ищецът излага, че такса за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лева.

Ищецът твърди, че поради неизпълнение задълженията на ответника по чл. 4, ал. 1 и ал.2 от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 153,44 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 16 равни вноски, всяка в размер на 9,59 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Сочи ,че начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение.

Ищецът излага, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 24.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 61,01 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Ищецът твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която е погасена е в размер на 37 лева, с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 10,33 лв., договорна лихва: 3,08 лв., главница: 23,59 лв.

Излага, че на 01.07.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „*** и „А.з.с.н.в." ООД, по силата на което вземането на *** произтичащо от договор за паричен заем № ***/8.12.2016 г. , е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в." ООД,

Ищецът сочи, че с исковата молба представя в копие Уведомително писмо с изх. № *** от 05.07.2017 г. за извършената цесия което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.

В едномесечния срок за отговор ответникът, редовно призован, не представя отговор и не изразява становище. Явява се лично в о.с.з. и оспорва вземането по размер.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

По частно гражданско дело № 14813/18 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, Р.В.П. ЕГН ********** с адрес *** да заплати н. „*** с адрес гр.***, офис сграда ***, сумата от 376,41лв., представляваща неиздължена главница по Договор за паричен заем № 2699647 от 08.12.2016г. сключен между „*** АД” и Р.В.П., ЕГН **********, вземането по което е прехвърлено от страна *** в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК ********* – понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ ЕИК *********/ по силата на Приложение №1 от 01.07.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сумата от 23,64 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.12.2016 г. до 31.03.2017 г., сумата от 45,00лв., представляваща такса разходи по кредита, сумата от 143.11лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 23.12.2016 г. до 31.03.2017 г., сумата от 61,01 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.12.2016 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща платена държавна такса и сумата от 50.00 лв./петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

По делото е представен договор за паричен заем № 2699647/08.12.2016г., с които „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставен заем на Р. Вълков П. за сумата от 400 лв., като заемополучателят се е задължил да плаща на 16 месечни вноски по 26,67 лева, с дата на първо плащане 16.12.2016г. и последно на 31.03.2017г.

Съгласно клаузите на договора, заемателят се бил задължил в тридневен срок от подписване на договора за заем да представи на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.,да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ***, да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНМ една година назад да е със статут не по лош от 401"Редовен", като поръчителите подписвали договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемодателя по договора, който да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.

На

01.07.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между "*** и "А.з.с.н.в."ООД, по силата на което вземането на "***, произтичащо от договор за паричен заем № ***/08.12.2016г. било прехвърлено в собственост н. "А.з.с.н.в."ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. *** "А.з.с.н.в."ЕАД, с ЕИК *** била правоприемник н. "А.з.с.н.в."ООД с ЕИК ***.

До

Р.П. е изпратено уведомление по реда на чл.

99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на ***, изпратено с известие за доставяне, с отразяване непотърсен-л.28-30 от делото.

От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че размерът на непогасената главница е 376,41 лв.,договорна лихва 23,65 лв.,неустойка 143,11 лв. и разходи 45 лв.

Единствената погасителна вноска е 37 лв. от 09.12.2016г. Размерът на лихвата за забава от 24.12.2016г. до 02.10.2018г. върху главница 376.41 лв. е 67.77лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума по договор за предоставяне на кредит договор за паричен заем ***., Няма спор по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че по писмено заявление н. "А.з.с.н.в."ЕАД против ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящия иск.

Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка. Сумата, предмет на договора за паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, а усвояването на посочената сума ответника П. е удостоверил с полагането на подписа си. От приетите по делото доказателства, се установява, че на ответника П. е бил отпуснат паричен заем в размер на 400 лв.

Общият размер на дълга е 426,72 лв., като първото плащане е следвало да се извърши на 16.12.2016 г., а последното такова на 31.03.2017г.

Няма спор, че като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга процесния договор за банков кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143- чл.

146 ЗЗП, както и че ответницата, като кредитополучател има качеството на "потребител" по смисъла на §

13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).

За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.

Става дума за отношения между страните, при които се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху редовна главница при сключване на договора. Процесните клаузи са индивидуално договорени, погасителният план и всяка вноска по него, а и размерът на главниците и на договорните лихви за определения от страните период са договорени индивидуално, а съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП индивидуално уговорените клаузи не могат да бъдат квалифицирани като неравноправни. Предвид на което ответника Р.П. се е задължил да върне сумата от 426,72 лв., като първото плащане е следвало да се извърши на 16.12.2016 г., а последното такова на 31.03.2017г. по договор за паричен заем № ***/08.12.2016г. с *** В тази сума е включена и договорената възнаградителна лихва, представляваща цената която потребителят заплаща на кредитора за ползването на отпуснатата в заем сума за определен срок, а основното задължение на заемателя е да я върне в уговорения срок, заедно с договореното възнаграждение на заемодателя за предоставяне на средствата под формата на лихва, щом ползва отпуснатия заем за този срок, което не е спорно по делото.