Решение № 4 от 12.01.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Бургас, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20222001000244 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на синдика на „Ромекс кар“ ЕООД (н), ЕИК **** - В. Г., против решение № 197/ 17.08.2022 г., постановено по т.д.

№ 153/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен иск, предявен от „Ромекс кар“ ЕООД (н), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: Благоевград, ****, срещу ЧСИ И. Б. Б., рег. в КЧСИ под № ***, с район на действие – Окръжен съд – Бургас, с адрес на кантората: гр. Бургас, **** и съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.

„Хъшовска” № 5, ет. 3, Адвокатско дружество Д. П. и Б., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 211 658 лв., представляваща имуществена вреда за ищеца – възникване на задължение за неустойка по договор № 183 за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от 04.05.2012 г., настъпила поради непрекратяване от страна на ответника, в качеството му на ЧСИ, на изп. дело № 2014********** по описа за 2014г. и вдигане на наложена възбрана по това дело.

Решението се обжалва като неправилно и необосновано. Поддържа се, че Окръжен съд Бургас неправилно определил предмета на делото, като допуснал грешки в тълкуването и значението на релевантните обстоятелства. Сочи се, че с исковата молба за попълване масата на несъстоятелността се търси обезщетение за вреди, не поради неизпълнение на предварителния договор, а поради установено със сила на пресъдено нещо задължение на ищеца, в резултат на неизпълнение на задължения на ЧСИ, причинно и функционално свързано с неизпълнение на договор № 183/ 04.05.2012 г. за покупко – продажба на недвижим имот, по който неизправна страна е 1 въззивникът – ищец. Твърди се, че извън предмета на спора стои въпросът дали правилно е била ангажирана отговорността на „Ромекс кар“ ЕООД по този договор и дали са възникнали вреди, още повече, че този въпрос вече е решен. Сочи се, че БОС не е зачел силата на пресъдено нещо на арбитражно решение № 1/ 09.09.2015 г. по арбитражно дело № 1/ 2015 г. по описа на арбитър П. Б. Б., както и определението на Окръжен съд – Пловдив по т.д.н. № 639/ 2014 г. за одобряване на списъка на приети вземания в производството по несъстоятелност на „Ромекс кар“ЕООД (н), между които и вземанията на „Белокар“ ЕООД, представляващи исковите суми в настоящото производство.

Въззивнникът намира за неправилни изводите на съда, че за закъснялото действие по вдигане на възбраната изключителна вина имал „Ромекс кар“ ЕООД, а действията на ЧСИ не представляват пряк причинител на твърдяната вреда за ищеца.

Сочи, че след като било представено определение №2165/21.07.2014 год. по ч.гр.д.

№2183/14 год. на ОС Пловдив, ЧСИ Б. е била длъжна служебно да вдигне наложените възбрани и да прекрати изпълнителното дело. Във въззивната жалба се поддържа, че неизпълнението на тези й задължения, поставило дружеството в неизпълнение на негови договорни задължения.

Твърди се, че въззивникът направил всичко необходимо , за да изпълни задълженията си по предварителния договор – обжалвал заповедта за незабавно изпълнение, постигнал обезсилване на изпълнителния лист, предпоставка за вдигане на възбраната, представил определението пред ЧСИ Б., поискал вдигане на възбраната.

Непредставянето на заверен препис от определението за обезсилване на изпълнителния лист не следвало да се счита за неизвършване на действието. ЧСИ трябвало да упражни правомощията си по чл.18 ЗКЧСИ, чл.431, ал.3, изр.трето ГПК или чл.186 ГПК, и да изиска от Окръжен съд Пловдив преписи или информация за наличие на съдебен акт, обезсилващ изпълнителния лист. Възбраните е следвало да бъдат вдигнати от ЧСИ, не само поради задължението й от чл.433, ал.3 ГПК, а с оглед действието им спрямо трети лица. Във въззивната жалба се излагат аргументи, че дори въззивникът и „Белокар“ ЕООД да били сключили договора при невдигната възбрана, отказът на ЧСИ да изпълни задълженията си не би станал законен, както и задълженията на „Ромекс кар“ ЕООД да прехвърли имота без възбрана, не биха отпаднали. ЧСИ Б. била нарушила и други две задължения, освен процесното – да действа служебно в изпълнение на правомощията си и да следи за законосъобразността на висящността и хода на делото.

Още през м.април 2014 г. същата била длъжна да препрати делото на надлежния съдебен изпълнител по местонахождението на възбранения имот – Окръжен съд Враца.

Не било спряно изпълнителното дело и след откриване на производството по несъстоятелност с решение № 555/ 15.10.2015 г. по т.д.н. № 639/ 2014 г. на Окръжен съд Пловдив. Присъденото с арбитражно решение задължение на „Ромекс кар“ ЕООД било прието в това производство по несъстоятелност, като определението на съда по 2 несъстоятелността за приемане на вземанията било задължително за всички съдилища и учреждения съгласно чл.297 ГПК. Сочи се, че на ищеца, а и на всички кредитори, е била причинена вреда, поради което е предявен процесния иск за попълване масата на несъстоятелността. Твърди се, че след осребряване на недвижимото имущество, получените сумите ще бъдат преведени и на „Белокар“ЕООД, независимо дали арбитражното решение или определението по чл.692 от ТЗ са правилни. Твърди се, че без арбитражното решение и без бездействието на ЧСИ задълженията на длъжника биха били по-малки с няколко милиона.

Моли се за отмяна на решение № 197/ 17.08.2022 г., постановено по т.д.№ 153/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас изцяло, уважаване на предявения иск и присъждане на исканото обезщетение.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от И. Б. Б., лично и в качеството й на частен съдебен изпълнител с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Бургас, чрез адв.С. П. – АК – Пловдив, адв. Н. Ш. – АК – Пловдив и адв.А. Н. – АК – Пловдив, в който се поддържа, че същата е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение – валидно, допустимо и правилно. Поддържат се направените в условията на евентуалност в първоинстанционното производство възражения. Поддържа се, че не е налице нито един от елементите на фактическия състав на деликта по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, който да обуславя отговорност на ЧСИ Б..

Твърди се, че представените в производството арбитражно решение № 1/ 09.09.2015 г. по арбитражно дело № 1/ 2015 г. и предварителен договор от 04.05.2012 г. между „Белокар“ ЕООД и „Ромекс кар“ ЕООД (н) са антидатирани, а предварителния договор – нищожен поради липса на предмет и симулативен. Твърди се, че е липсвало изобщо изявление от страна на ищеца, на база на което същият да претендира настъпване на вреди в неговия патримониум и причинна връзка между поведението на ЧСИ и твърдените вреди. Било установено, че представеното пред ЧСИ определение не било заверен от съда препис, а заверено „вярно с оригинала“ , но не от сочения адв.Д.

Д., а от неизвестно лице. Според отговора, бездействието на въззивника да изпълни дадените му указания от ЧСИ Б. да представи пълномощно за адв.Д. и заверен от съда препис на определение № 2165/ 21.07.2014 г. на Окръжен съд Пловдив, изключват отговорността на ЧСИ. Съдебният изпълнител нямал задължение да се грижи за всички права и задължения на страните по делото.

В отговора на въззивната жалба се поддържа също, че не била налице причинена на ищеца вреда, а дори и да била такава налице, то същата не би могла да бъда в причинно – следствена връзка с поведението на ЧСИ. Оспорват се представените по делото фактури като се твърди, че на „Белокар“ЕООД не била изплащана каквато и да е част от процесната неустойка. Излагат се аргументи, че наложената възбрана не прегражда пътя на възможността за сключване на окончателен 3 договор. Твърди се още, че сградата, предмет на предварителния договор, въобще не съществувала към датата на твърдяното разваляне на договора, уговорената цена била много над реалната цена на този имот, а „Белокар“ ЕООД не притежавало средствата за финализиране на подобна сделка. Обосновава се свързаност между едноличния собственик и управител на продавача по предварителния договор „Ромекс кар“ ЕООД – П. Б. и едноличния собственик и управител на купувача по предварителния договор „Белокар“ ЕООД – Я. Р.. Поддържа се още, че клаузата за неустойка в предварителния договор от 04.05.2012 г. била нищожна поради противоречие с добрите нрави и морала, а по отношение на претендираните вземания била изтекла погасителна давност.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

По въззивната жалба е постъпило и становище от третото лице по делото – помагач на страната на ответника – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, чрез юрк. В. Й.. В него се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Твърди се, че действията на ЧСИ Б. са били законосъобразни, а ищецът, въпреки знанието му за вменено му процесуално задължение по изпълнителното производство, не е предприел необходимите действия.

Сочи се, че сключването на окончателен договор е било изцяло във властта на страните по предварителния и вписаната възбрана не е била пречка за същото. Споделят се изводите на Окръжен съд Бургас, че твърдението на ищеца за настъпила вреда остава недоказано.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

Пред Окръжен съд Бургас е предявен иск от синдика на „Ромекс кар“ ЕООД в н. против ЧСИ Б. за осъждането й на осн.чл.74 от ЗЧСИ да заплати обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди в размер на 4 211 658 лв., представляващи неустойка, дължима по чл.3, т.3.6 от предварителен договор, присъдена в полза на „Белокар“ ЕООД с арбитражно решение №1/09.09.2015 год. на арбитър П. Б.. Поддържал е, че ЧСИ Б. не изпълнила задълженията си по ЗЧСИ и ГПК, не прекратила изпълнителното производство и не вдигнала наложената възбрана, въпреки, че й бил представен препис от определение, с което изпълнителния лист е обезсилен и именно поради нейните действия – незаличаване на възбраната, „Ромекс кар“ ЕООД било осъдено с решение №1/09.09.2015 год. по арб.дело №1/2015 год. да заплати неустойка за неизпълнение на задължение по предварителен договор в размер 4 на 4 211 659 лв., част от която – 3 674 813,07 лв. била предявена и включена от синдика на дружеството в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Ромекс кар“ ЕООД, обявен в ТР на 05.02.2016 год. и одобрен с определение №1331/17.06.2016 год. от съда по несъстоятелността. Поддържал е, че е налице причинна връзка между неправомерните действия на ЧСИ и вредата, която не би настъпила, ако ЧСИ беше изпълнил задълженията си и беше вдигнал възбраната.

Ответникът е оспорил претенцията, с твърдения, че е действал законосъобразно и не е извършил каквото и да било неправомерно действие или бездействие по изп.дело №136/2014 год. Оспорил е твърденията за причинена вреда, с доводи, че предварителния договор е нищожен като привиден и поради невъзможен предмет, евентуално – че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с морала и добрите нрави. Въвел е твърдения за привидност на арбитражното производство и непротивопоставимост на ЧСИ Б. и възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания.

По искане на ответника като трето лице-помагач е привлечено ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****.

С обжалваното решение претенцията е отхвърлена изцяло.

Първоинстанционният съд е приел, че не е доказана твърдяната вреда, нито причинноследствена връзка между нея и предприетите действия от ЧСИ.

Решението е валидно и допустимо, като постановено по предявен от синдика на дружеството – носител на вземането за обезщетение по чл.74 от ЗЧСИ, иск за попълване масата на несъстоятелността, който иск се подчинява на общите правила на ГПК за разглеждане, вкл. на правилата за родова и местна подсъдност, с единствената разлика, че за воденето му държавната такса не се внася предварително – чл.620 ал.5 от ТЗ.