Определение № 795 от 26.09.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 795 гр. Перник, 26.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20231700500529 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е въззивно и е образувано по частна жалба на И. Г. В., с ЕГН: **********, с адрес: *** против Определение № 857 от 12.12.2022 година, постановено по гр.дело № 975/2022 година на Районен съд - гр. Кюстендил, с което е било прекратено производството по делото.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно и незаконосъобразно, а в условията на евентуалност се сочи, че действията на съда са недопустими. Наведени са твърдения, че производството е проведено при съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ. В продължение се сочи за необосновано възприетото от съда разбиране, че жалбоподателят е депозирал иск в защита на чужди права, като се допълва, че същият е единствен наследник на своята майка и като такъв търпи вреди по смисъла на чл. 298, ал. 2 от ГПК. От друга страна се твърди, че неимуществените вреди за него са и в резултат на нарушените му права при участието му в делата като процесуален представител на своята майка. Допълва, че не само страните, но и всички участниците в делото имат своите права, като твърди, че чрез нарушаване на неговите права, В. е лишен от възможността да докаже истината в процесния случай. Намира за безспорен факт, че определението на ВКС е в противоречие с практиката и закона. В продължение се сочи, че жалбоподателят като син, пълномощник в делата и единствен наследник на своята майка, както и поради обстоятелството, че двамата са живели в едно домакинство прави невъзможно разделението на вредите. В заключение намира за необоснован и втория довод на съда за недопустимост на иска, като сочи, че целта на производствата за обезщетение не е преразглеждането на влезли в сила съдебни актове, а обстоятелството увредените субекти да получат справедливо обезщетение. По 1 същество искането е атакуваното определение да бъде отменено и съдът да продължи съдопроизводствените действия.

По делото е постъпил отговор от страна на Върховен касационен съд, чрез З.Х.С.

– съдебен помощник, пълномощник на ВКС, с които се иска съдът да потвърди определението и навежда аргументи в тази насока. На първо място се сочи, че обстоятелството, че В. е бил запознат с всички факти по отношение на процесното дело като процесуален представител на своята майка, не е предпоставка за конституирането му в настоящото производство. Допълва се, че факта, че В. не е бил самостоятелна страна в производството, изключва възможността му да притежава активна процесуална легитимация в производството и реда, по който може да се търси деликтна отговорност на съда за вреди от правораздавателна дейност. За неоснователно се сочи и твърдението на жалбоподателя, досежно извода на съда за съществуването на сила на пресъдено нещо по отношение на постановения съдебен акт в производството по гр.д. № 5153/2016 на ВКС.

За да се произнесе по спора, Окръжен съд гр. Перник намери за установено следното:

Пред Районен съд - гр. Кюстендил е била предявена искова претенция, с която ищеца въз основа на изложеното и на осн. чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ моли да бъде осъден ответника ВКС да му заплати обезщетение, заедно с дължимото обезщетение за забава от 02.06.2017 г. до окончателното изплащане на дължимото, а именно: сума в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сума в размер на 1000 /хиляда/ лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Твърди се, че претендираните имуществени и неимуществени вреди са причинени на ищеца от допуснато съществено нарушение на правото на ЕС при постановяване на Определение № 247/02.06.2017г. по гр. д. № 5153/2016г. по описа на ВКС, ІІ ГО.

С определение № 831 от 15.08.2022 г., Районен съд – Кюстендил е оставил исковата молба без движение, като е дал указание за отстраняване на констатираните нередовности. Същите са отстранени от И. В. със Заявление от 31.08.2022 г.

По така депозираната искова молба е постъпил отговор от З.Х.С. – експерт юрисконсулт при ВКС, в който въз основа на подробно изложени съображения са наведени твърдения за неоснователност на иска, както и за обстоятелството, че И. В. не е процесуално легитимиран да предяви посочените в исковата молба искове срещу ВКС.

При наличните данни и след отстраняването на констатираните нередовности, Кюстендилският районен съд е приел, че исковата претенция се явява недопустима, съобразно правилата на чл. 297 - чл. 300 от ГПК и е прекратил производството. В мотивите си, първоинстанционният съд е посочил, че производството по делото се явява недопустимо на две основания – поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца и поради недопустимост на иска, доколкото счита, че с исковата молба се претендира преразглеждане и пререшаване на поставени въпроси към съда, за които има влязъл в сила съдебен акт.

При така установените фактически положения, настоящия съдебен състав намира от правна страна следното:

2

На първо място, не могат да бъдат споделени изводите на районния съд за липса на активна процесуална легитимация по отношение на ищеца, доколкото същият не е бил страна в посоченото в исковата молба съдебно производство.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ, при смърт на увредения, неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения. Правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право на ищеца - наследник, което той е придобил по силата на наследственото правоприемство, като условие за това е правото на обезщетение за неимуществени вреди да е възникнало и да е упражнено от наследодателя приживе. В исковата молба и последващите уточняващи молби действително не се сочи, а не се и твърди, че майката на ищеца е предявила приживе своите искови претенции за обезщетяване на понесени неимуществени вреди в резултат на правораздавателната дейност на съда.

Същевременно обаче материалноправната легитимация сочи кой е носителят на спорното материално право, а процесуалната - определя надлежната страна в процеса.

Процесуалната легитимация следва от твърденията в исковата молба, дори те да не отговарят на истината, а материалната - се определя от доказателствата по делото. В настоящия случай, както в исковата си молба, така и в уточняващата такава (наименувана „заявление“), ищецът твърди, че лично е претърпял вреди – имуществени и неимуществени, от твърдяното нарушение на общностни норми от страна на ответника, като е изяснил, че неимуществените вреди се изразяват в изпитване на негативни емоции и чувства – огорчение, разочарование, гняв, усещане за безсилие, потиснатост и неразбиране. Твърди, че в резултат на тези изживявания е нарушен нормалния му начин на живот, общуването му с други хора е било нарушено, в негативна посока се е променило отношението му към света. Изложил е и твърдения относно имуществените вреди, като е изяснил, че същите се изразяват в пропуснати ползи.

Тези твърдения определят и процесуалната легитимация на ищеца да предяви исковата молба за защита на твърдяното от него право. Дали това право действително принадлежи на ищеца е въпрос на основателност на исковата молба, а не на допустимостта й. С оглед на това извън предмета на проверката за допустимостта на конкретния иск е дали претендираните имуществени и неимуществени вреди са лично претърпени от ищеца в резултат от действията на съда и останалите елементи от фактическия състав на специалната деликтна отговорност по ЗОДОВ, доколкото това са въпроси, които подлежат на изследване и на преценка по съществото на спора, която първата инстанция дължи да даде с решението си, а не са процесуални предпоставки за допустимост на исковата молба.

За неправилен съдът намира и изводите на районния съд за недопустимост на предявените искови претенции, доколкото съдът е приел, че с тях се цели преразглеждане и пререшаване на влязъл в сила съдебен акт. И това е така, тъй като ищецът претендира претърпени вреди в неговата имуществена и неимуществена сфера от правораздавателната дейност на ответника ВКС, която намира в разрез с общностните норми, а не излага твърдения, които да сочат, че търсената от ищеца защита се корени в преразглеждане на посочения казус. С оглед тези твърдения, искът се явява допустим.

3

Предвид всичко гореизложено, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на същия състав на РС – Кюстендил, за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Разноските, включително за настоящото производство, следва да бъдат разпределени от първоинстанционния съд, с оглед крайния резултат по същество на делото.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 857 от 12.12.2022г., постановено по гр. д.

№ 975/2022г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Кюстендил, за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове съгласно мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал.

4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4