Определение № 107 от 27.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Варна, 27.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Росица Ант. Тончева

Георги Йовчев като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600118 по описа за 2026 година , при произнасянето взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Н. Б., действащ по пълномощие от името на ответника Д. М., срещу определение рег.№125/04.03.2026 година по ЧНД №351/2026 година, с което състав на Окръжен съд – Варна е допуснал обезпечение в полза на държавата с оглед бъдещо отнемане и/или конфискация на недвижими имоти, чрез налагане на възбрана върху три недвижими имота в гр.Варна (за два от тях, върху идеални части), собственост на Д. М..

С частната жалба се прави искане за обезсилване на атакуваното определение или за отмяната му, като незаконосъобразно, при разбирането, че: 1)поисканата обезпечителна мярка по чл.72 от НПК е недопустима, т.к. в санкционните части на относимите правни норми по българския Наказателен кодекс, не се предвижда наказание конфискация; 2) в искането за допускане на обезпечение не се твърди имуществото, чиято възбрана се претендира, да е придобито по престъпен начин; 3)определението на окръжния съд не съдържа мотиви; 4) процедурата по допускане на обезпечение би следвало да касае граждански искове, но тогава прокурорът не е компетентен по см. на чл.26, ал.1 от ГПК; 5)в обжалваното определение са развити съображения за обезпечаване на разноски от съдебното производство, каквото искане не е отправяно и 6)наложената обезпечителна мярка подлежи на отмяна по реда на чл.234, ал.8 от НПК. Частната жалба е допълнена с още аргументи за недопустимост на искането на ВКП, в което са развити предположения и не е посочена стойността на обезпечаваната парична претенция.

По делото са постъпили две становища от прокурор във ВКП, според които в предметния случай е приложима Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облаги от 1 престъпление, във връзка с изпълнение на съдебно решение на съд в Молдова за налагане на обезпечителни мерки спрямо собственост на Д. М., което е транслирано към компетентния български съд на основание чл.1 от ЕКВНВ.

По доводите им (на становищата), адв.Б. е заел писмено отношение, в което е посочил, че след като в България не е образувано наказателно производство, чл.72 от НПК е неприложим, както и че посочената от ВКП Конвенция на СЕ е неприложима при фактите по делото.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд преценява частната жалба за допустима. Тя е подадена на 30.03.2026 година, при данни от Служба по вписванията, че уведомление по чл.400, ал.2 от ГПК е изпратено до ответната страна по молбата за обезпечаване Д. М. на 19.03.2026 година на личен адрес, но към 07.04.2026 година обратната разписка за връчване не е била върната. Следователно предметната частна жалба е в срока по чл.396, ал.1 от ГПК и е подадена от легитимирано лице, по което положение се цени договор за правна помощ и пълномощно от Д. М. за адв.Н.Б..

За да се произнесе, настоящият въззивен състав намира следното:

Данните по делото сочат, че на 23 юли 2025 година е образувано наказателно разследване на Полицейския инспекторат в гр.Бендер, Молдова, водено срещу българския гражданин Д. Д. М. за престъпления по чл.166, ал.2, т.б и т.в; чл.171, ал.3, т.б; чл.172, ал.3, т.а; чл.206, ал.3 т.д и т.е и чл.208 от Наказателния кодекс на компетентната държава, за които на 13 октомври 2025 година Д.М. е привлечен към наказателна отговорност. В резюме, престъпната деятелност касае незаконно лишаване от свобода на повече от две малолетни лица, при възползване на дееца от тяхната безпомощност, изнасилване на ненавършило 14 години лице, сексуални актове без съгласие с ненавършили 14 години лица, квалифициран трафик на малолетни лица и детска порнография. От описателната част на молба за правна помощ от Прокуратурата за борба с организираната престъпност и специалните дела в Молдова става ясно, че пострадали от разследваните престъпления са Б.О.

(роден на 12.11.2011 година), Ф.О. (родена на 04.06.2013 година), С.О. (роден на 07.11.2014 година) и Д.К. (роден на 12.01.2017 година). Понастоящем и четиримата малолетни са установени като граждански ищци с искове за неимуществени вреди от по 50 000 евро, или общо с равностойност на паричните претенции 200 000 евро (в местна валута на молещата държава – 3 936 500 молдовски леи).

От съпътстващото молбата за правна помощ постановление от 18 ноември 2025 година на старши служител по криминални разследвания става ясно, че за обезпечаване на гражданските искове е проведено паралелно финансово разследване срещу Д. М., събрало данни същият да притежава недвижимо имущество в гр.Варна, България. Затова компетентният молдовски орган по разследване е поискал от съда в гр.Кишинев, „…прилагане на обезпечителни мерки за отстраняване на причинените от престъплението вреди в общ размер на 3 936 500 молдовски леи, а именно изземване на имущество, собственост на обвиняемия М. Д. Д., роден на 11.07.1980 година …“ (цит. абз. предпоследен, л.50, т.1 от приложенията към делото). Съдебното решение по това искане е от 19 ноември 2025 година, с него е одобрено 2 претендираното обезпечаване на четирите граждански иска на посочената стойност (неимуществени вреди от престъпленията), чрез изземване на собствено на Д. М. имущество: 1)три четвърти идеални части от апартамент № 81 в гр.Варна, бул.“Сливница“ №131, ет.7; 2)една втора идеална част от апартамент №6 в гр.Варна, бул.“Сливница“ №77.

При горните данни, на 21 ноември 2025 година Прокуратурата на Република Молдова е отправила до Върховната касационна прокуратура на Република България молба за международна правна помощ по наказателни дела за събиране на доказателства, както и за прилагане на обезпечителни мерки – изземване на недвижими имоти в собственост на Д. М., съобразно даденото съдебно разрешение за това от съд в гр. Кишинев, Молдова.

От своя страна Върховната касационна прокуратура е изпратила искане до окръжния съд по местонахождение на недвижимата собственост за вземане на временна обезпечителна мярка с налагане на възбрана на имоти на ответната страна Д. Д. М.: 1)гараж с обща застроена площ от 18.61 кв.м. в гр.Варна, ул. “Генерал Колев“ №59; 2)три четвърти идеални части от апартамент №81 с обща площ от 44.60 кв.м. в гр.Варна, бул.“Сливница“ №131 и 3)една втора идеална част от апартамент №6 с обща площ 103.43 кв.м., в гр.Варна, бул.“Сливница“ №77. В искането сезиращият орган е посочил, че се основава на молба за правна помощ от 21 ноември 2025 година на Молдовската прокуратура, подкрепена с писмени доказателства, включително с решение от 19 ноември 2025 година на съд в гр.Кишинев за разрешаване на обезпечението чрез изземване на съответната собственост на М..

С контролираното определение първоинстанционният окръжен съд в гр.Варна е приел, че е в процедура по чл.72 от НПК и по нейните предпоставки е счел съответно: наличие на основание по чл.11, ал.1 от Конвенцията на СЕ относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облаги от престъпление; достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателна отговорност на Д.М., Н.Б. и С.Стоянов; активна процесуална легитимация на прокурора да поиска в досъдебното производство обезпечаване на глоба и конфискация; наличие на обезпечителна нужда, защото без вземане на мерки за обезпечаване на глобата и конфискацията, включително и на разноските от бъдещ съдебен процес, би се осуетило бъдещо изпълнение.

В диспозитива на определението е допуснато обезпечение в полза на държавата с оглед бъдещо отнемане/конфискация на недвижими имоти, чрез налагане на възбрана върху недвижима собственост на Д. М.: 1)гараж с обща застроена площ от 18.61 кв.м. в гр.Варна, ул. “Генерал Колев“ №59; 2)три четвърти идеални части от апартамент №81 с обща площ от 44.60 кв.м. в гр.Варна, бул.“Сливница“ №131 и 3)една втора идеална част от апартамент №6 с обща площ 103.43 кв.м., в гр.Варна, бул.“Сливница“ №77. Издадена е и обезпечителна заповед.

От така резюмираната хронология (фактическа и процесуална) става 3 ясно, че контролираната инстанция се е произнесла по непредявено искане, с което е нарушила диспозитивното начало в гражданския процес. От съда е поискано вземане на временна обезпечителна мярка чрез налагане на възбрана върху три недвижими имота, собствени и в съсобственост на насрещната страна по молбата Д. М., гарантиращи „ …отнемане на имущество на основания, свързани с воденото в Р Молдова наказателно производство…“ (цит. стр.2 от искането на ВКП). Както вече стана ясно от проследяването на приложените към инициативата за правна помощ писмени материали, мерките за обезпечение касаят граждански искове в наказателното производство за неимуществени вреди на малолетни лица от престъпления против личността и половата неприкосновеност, извършени на територията на Молдова.

Следователно искането към първоинстанционния съд е било на основание чл.73 от НПК, като следва да се има предвид, че вносителят е направил собствена интерпретация на относимите фактически положения, която не обвързва съответния компетентен орган с решаваща функция, при наличие на множество релевантни и еднопосочни писмени данни, за вида и целта на обезпечителните мерки. Включително, окръжният съд е допуснал обезпечаване на отнемане/конфискация в полза на държавата, каквото изобщо не е било поискано от ВКП. Не е било поискано и от отправилата молбата за правна помощ прокуратура на Молдова, налагане на обезпечителна мярка чрез възбрана на гараж в гр.Варна, т.к. тази собственост на М. не е била обхваната от акта на съда в гр.Кишинев, т.е. в случая недопустимо вносителят на искането е разширил пределите на правна интервенция.

От заетите съображения е видно, че проверяваното определение не е постановено по предмета на искането, респективно то не дава решение по това искане и затова подлежи на обезсилване, такава е и процесуалната последица за издадената обезпечителна заповед. Делото следва да се върне на първоинстанционния окръжен съд за ново разглеждане от друг състав в предвидените процесуални срокове.

При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е необходимо да даде отговор следните въпроси:

1)допустимо ли е искането на прокурора – а) кой е приложимият акт за международна правна помощ (да се има предвид, че Конвенцията на СЕ за изпиране, издирване, изземване и конфискация на облаги от престъпление не касае обезпечаване на неимуществени вреди от престъпление, т.к. тези вреди не са облага от престъпление, а гражданско вземане вследствие на деликт.

Необходимо е да се обсъди и приложението на чл.25 от Кодекса за международно частно право) ; б) кои състави от българския НК са аналогични на престъпленията, за които срещу Д. М. се води наказателно разследване в Молдова, съответно възможна ли е процесуалната фигура на пострадал, който да търпи неимуществени вреди от деянията, за чието обезпечаване са поискани мерки; в) налице ли е хипотезата на чл.73, ал. 3 от НПК;

2)събрани ли са достатъчно данни в полза на обоснованото предположение за извършено престъпление от насрещната страна по молбата Д.М. в Молдова, съществува ли съразмерност между поисканото обезпечение и размера на вредите от деликт (иначе казано, да се спазят указанията на ТР 24 2012-ОСНК).

Към частната жалба е приложен списък на разноски в размер на пет хиляди евро, с искане за присъждането им в тежест на Върховна касационна прокуратура в зависимост от изхода на обжалването. Доколкото с настоящия акт спорът не се решава по същество, въпросът с разноските следва да стои на вниманието на окръжния съд.

Предвид изложеното и на основание чл.396, ал.1 вр. чл.270, ал.3, изр. последно от ГПК, настоящият състав на Апелативен съд – Варна ОПРЕДЕЛИ:

Обезсилва определение рег.№125/04.03.2026 година по ЧНД №351/2026 година на Окръжен съд – Варна и връща делото на този първоинстанционен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав и произнасяне по искането на Върховна касационна прокуратура по реда на чл.73 от НПК.