Решение № 302 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Весислава Иванова

Пламен Дацов при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Божидар Г. Джамбазов като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20258002200420 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423, ал. 1 НПК и е образувано по искане на задочно осъдения В. Д. А., с което се претендира възобновяване на н.о.х.д. № 2218/23 г. на Районен съд – Бургас и ново разглеждане на делото. Осъденият е посочил, че производството е протекло задочно, без участието му, а той не е съгласен с присъдата и иска да упражни правото си на защита. По същество, макар да не е изрично заявено, се настоява за отмяна на постановената Присъда № 44 от 22 март 2024 г. и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.

Пред ВКС служебноназначеният защитник на осъдения – адвокат С. Г., поддържа искането за възобновяване на делото. Настоява, че подзащитният му не се е укривал, а е бил извън страната. Отбелязва, че спрямо А. не е била наложена забрана да напуска пределите на България. Като изтъква, че осъденият не е бил призован редовно нито веднъж за съдебно заседание, а служебният защитник не е изчерпал процесуалния ред за обжалване на присъдата, адвокат Г. намира, че следва да бъде проведен нов съдебен процес, за да се гарантира правото на лицето на лично участие.

В израз на правото си на лична защита пред ВКС осъденият заявява, че е признал извършването на престъплението, но наложеното с присъдата наказание е прекомерно високо.

Прокурорът намира искането за неоснователно. Аргументира тезата си с данните за процесуалното развитие на наказателното производство като посочва, че в досъдебното 1 осъденият е бил привлечен присъствено в качеството му на обвиняем, определена му е била мярка за неотклонение и материалите са му били предявени. Прокурорът смята, че съдът е положил всички разумни усилия, за да установи и призове осъдения за съдебно заседание. В тази връзка подчертава, че са били изготвени всички възможни справки за разкриване на местонахождението на А., но както те, така и проведеното щателно издирване не са приключили с успешен резултат. По тези съображения представителят на прокуратурата заключава, че не са налице основания за възобновяване на делото, тъй като укривайки се, осъденият сам се е поставил в невъзможност да бъде уведомен за процеса, в който е бил представляван от служебен адвокат. Намира, че конкретният случай е съобразен с изискванията на Директива 343/2016 г. относно правото на участие на подсъдимите и обвиняемите в наказателното производство.

В предоставената му последна дума осъденият моли за намаляване на наказанието и заявява, че си е намерил работа и не му се лежи по затворите.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо с оглед данните за фактическото предаване на осъдения български гражданин от италианските на българските съдебни власти. От приложеното постановление (от 26 март 2025 г.) на прокурор от Районна прокуратура – Бургас е видно, че В. А. е бил предаден на представители на ГД „Охрана“ на 6 март 2025 г. и е постъпил в затвора в гр. Бургас на 7 март 2025 г., когато, по негово твърдение в касационната жалба, е получил присъдата. Искането е подадено на 2 април 2025 г.

(установимо от клеймото на пощенския плик). Следователно, искането е в 6 - месечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК и e подадено от процесуалнолегитимирана страна, поради което са налице предпоставките за разглеждането му същество.

Разгледано по същество, искането е основателно и следва да бъде удовлетворено.

Отговорът на правнозначимите за разглеждането му въпроси налага проследяване на процесуалната хронология на делото.

Досъдебното производство

Несъмнено се установява (том 1., л. 11-12 от досъдебното досие), че осъденият В.

А. първоначално е привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане като обвиняем от 26 август 2016 г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б. „б“ НК – за извършена на 26 август 2016 г. кражба в условията на опасен рецидив. Постановлението му е предявено лично и в присъствието на адвокат Т. С., назначен за служебен защитник. А. е посочил постоянен адрес в гр. С., ул. „К. М.“ № 64, а актуален, на който да бъде установен, - в гр. С., ж.к. Н.“, бл. 139, вх. 4, ет. 3, ап. десен.

С постановление от същата дата на А. е определена и мярка за неотклонение „подписка“. Видно от съдържанието на документа (том 1., л. 13 от досъдебното производство) на А. е разяснено, че не следва да променя местоживеенето си без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес и че следва да се явява при всяко призоваване.

Изрично му е разяснено и какви могат да бъдат последиците от неизпълнение на това задължение и от нарушаване на взетата мярка за неотклонение, но не и че делото може бъде разгледано в отсъствието му.

В протокола за разпит на обвиняем, проведен непосредствено след привличането 2 на А. в това му процесуално качество, е отразено изричното негово и на защитника му изявление, че не желаят предявяване на материалите по делото.

Същия ден бил проведен и разпит на свидетеля Д. Г. А. – баща на осъдения.

Свидетелят, живеещ на адреса, посочен от В. А. за негов постоянен, съобщил на разследващите, че няма контакт със сина си заради влошените им отношения, както и че от 1986 г. той не живеел в бащината къща в гр. С..

На същата дата – 26 август 2016 г. – и очевидно докато е бил в сградата на полицейското управление, на А. била връчена призовка, подписана от него, да се яви за предявяване на материалите по разследването на 1 септември 2016 г. На последната дата не са били предявявани материалите по делото и няма данни осъденият да се е явил пред разследващия орган.

С писмо до началника на 2 РУ – СДВР било изискано съдействието на полицейски орган за връчване на призовка на обвиняемия, призован да се яви на 18 ноември 2016 г. за привличането му като обвиняем. Документът бил насочен за връчване на посочения от осъдения (отразен по-горе) актуален адрес в ж.к. „Н.“ в гр. С.. Призовката е била доставена на този адрес от полицейски инспектор, но не е била връчена на В. А., нито на лице, поело ангажимента да му я предаде, с оглед установеното, че там живеел друг човек, който не познавал и никога не бил виждал търсеното лице. Че А. никога не бил живял там дал сведения и съсед, чиито имена са посочени. Тези данни са отразени в докладната записка на полицейския инспектор, натоварен да достави призовката (том 1., л. 74 от досъдебното дело).

При така установената невъзможност за призоваването на осъдения, разследващият орган възложил обвяването му за общодържавно издирване с постановление от 16 ноември 2016 г. С Телеграма № 43789 от 21 ноември 2016 г. осъденият е обявен за общодържавно издирване (том 1., л. 80-82 от досъдебното досие).

С постановление на прокурор от 28 ноември 2015 г. наказателното производство по д.п. № 371/2016 г. по описа на РУ – Созопол е спряно.

След получаване на информация, че издирваният български гражданин предстояло да бъде експулсиран от Кралство Испания, разследващ полицай изменил с постановление от 27 февруари 2023 г. мярката по телеграмата за общодържавно издирване от „установяване на адрес“ в „принудително довеждане“ (том 1., л. 100).

На 4 март 2023 г. В. А. се явил на ГКПП Калотина за влизане в страната, след което бил конвоиран в РУ – Созопол.

С постановление от 6 март 2023 г. на прокурор от РП – Бургас наказателното производство е възобновено и на същия ден А. е привлечен в качеството на обвиняем за същото (като в предното постановление) престъпление, но с прецизиране на стойността на предмета на кражбата. В проведения разпит в качеството му на обвиняем А. посочил, че ще бъде на адрес в гр. С., ж.к. „Л. – Г“, бл. 31, вх. 1, ет. 1, ап. ляв.

С постановление от 10 март 2023 г. заместник районен прокурор при РП – Бургас върнал делото на разследващия с указания да привлече отново обвиняемия, но в присъствието на защитник, чието участие било задължително с оглед фактическото задържане на А. по време на принудителното му отвеждане в полицейското управление.

С последното и актуално постановление за привличане на обвиняемия, предявено му на 6 април 2023 г. в присъствието на нов служебен защитник в лицето на адвокат М. Б., 3 не били внесени изменения във фактическата и правната рамка на обвинението в сравнение с второто, посочено по-напред, постановление.

В протокола за разпит на обвиняем А. потвърдил, че може да бъде установен на адреса в гр. С., ж.к. „Л. – Г“.

Няма изявление на обвиняемия, от което да личи да е изразил изрично съгласие да бъде представляван именно от назначения служебен защитник. Няма и такова, с което да е взел отношение по въпроса дали желае да бъде представляван от адвокат Б. и в съдебната процедура.

И В. А., и адвокат Б. са заявили, че не желаят предявяване на материалите по делото.

Съдебното производство

На 14 юни 2023 г. в Районен съд – Бургас е внесен обвинителен акт, с който на В.

А. е повдигнато обвинение, чиито фактически и правни рамки са напълно идентични с посочените в последното постановление за привличане на обвиняем в досъдебното производство.

С Разпореждане № 2073 от 15 юни 2023 г. на съдията-докладчик е насрочено разпоредително заседание на 18 юли 2023 г. от 14:00 ч. и е разпоредено да се връчат призовка и преписи от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на В. А. с указания, че явяването му е задължително и разяснения за възможните последици при неявяване без уважителна причина, включително и че делото може да бъде разгледано в отсъствието му в хипотезите на чл. 269, ал. 3 НПК (посочени изчерпателно словесно, а не само с препратка към цифровия израз от закона).

Документите, адресирани до осъдения били насочени към два адреса - посочения от него последно актуален адрес в гр. С., ж.к. „Л. – Г“ и погрешно към адрес в гр. Б. вместо в гр. С. (където обаче, както бе отбелязано по-горе, той така или иначе не живеел по сведения на баща му). Доставените на адреса в гр. С. книжа не били връчени, тъй като А. не бил установен там, а съсед дал информация, че такова лице не живее там.

Съдът приел нередовна процедура по призоваване на А. и не дал ход на делото, споделяйки становището на прокурора и на служебния защитник Б., че това е пречка за разглеждане на делото. Съдът разпоредил изготвянето на актуална адресна справка и справка за актуално гражданско състояние на А..

В постъпилата адресна справка за постоянен адрес е отразен този в гр. С., а за настоящ – гр. П., ул. „Г. Б.“ № 35 (по сведения на бащата на осъдения в П. живеела майката на А., при която той бил отишъл през 1986 г.). Във върналата се в цялост невръчена призовка е отразено, че имотът на последния адрес бил видимо необитаем, а В. А., по сведения на съседи, не бил виждан там от години (л. 24 от съдебното дело). Призовката, доставена на адреса в гр. С. също не е връчена, а в докладната на полицейския инспектор са отразени идентични с предходните причини за невъзможността документите да бъдат получени от А. на този адрес.

Междувременно съдът изискал справки от всички мобилни оператори в страната с цел да установи актуален телефонен номер на осъдения. Само от един от тях (Виваком) постъпил положителен резултат за притежавани от осъдения предплатени СИМ карти, но поради краткия срок до съдебното заседание явно не е бил направен опит за призоваването по телефон.

Така не бил даден ход на делото и в следващото съдебно заседание.

В деня след отлагането му съдебен секретар опитал да уведоми подсъдимия за насроченото за 27 октомври 2023 г. следващо заседание, но получил автоматични съобщения 4 и от двата посочени от мобилния оператор номера, съответно със съдържание: „Виваком ще предаде за обаждането Ви“ и „Абонат с такъв номер не съществува“ (л. 47 от делото).