Определение № 15479 от 17.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 6006/2026
- Вид
- Определение № 15479
- Подписан
- 17.07.2026
- В сила
- 17.07.2026
- Състав
- Евгени Георгиев, Кирил Стайков Петров, Десислава Зисова
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15479 гр. София, 17.07.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Евгени Георгиев
Членове:
Десислава Зисова
Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100506006 по описа за 2026 година
I. Твърдения и искания на страните към съда
1. На частния жалбоподател
[1] На 19.08.2025 г. В.М. е подал въззивна жалба срещу решение от 07.04.2025 г. по гр. д. 56 276/2024 г. на СРС, 25-ти с-в. Във въззивната жалба В.М. е заявил, че с решението СРС е прекратил производството по един от двама му иска, а именно този за 450,00 лева разноски, заплатени от В.М. на ответника Гаранционен фонд (Фонда) по гр. д. 7 037/2015 г. на СГС. В.М. моли съда да отмени решението в частта му, с която е прекратил посочения иск (въззивната жалба, л. 4-13 от гр. д. 14 477/2025 г. на СГС).
2. На ответника по частната жалба
[2] Ответникът Фондът моли съда да потвърди решението в посочената му част (отговора, л. 20-23 от гр. д. 14 477/2025 г. на СГС).
II. Обстоятелства, които съдът установява
1
[3] На 20.09.2024 г. В.М. е подал срещу Фонда искова молба. В нея В.М. е заявил, че през 2014 г. е поискал информация от Фонда къде е била сключена застраховка гражданска отговорност за автомобил, който е причинил ПТП, от което е починала жената, с която е живеел на съпружески начала. Фондът му е отговорил, че не е имал информация за това. Затова В.М. е предявил иска срещу НББАЗ и Фонда, като СГС е образувал гр. д.
7 037/2015 г. Впоследствие обаче, се е установило, че автомобилът е бил застрахован при български застраховател и съдът е отхвърлил иска на В.М. поради липса у ответниците на пасивна материално-правна легитимация. С решението си съдът е осъдил В.М. да заплати на НББАЗ 18 206,28 лева разноски, а на Фонда 450,00 лева разноски, което В.М. е направил.
[4] В.М. е твърдял, че, ако Фондът не му е дал първоначалната грешна информация, В.М. е щял да предяви иска срещу материално-легитимиран ответник и да спечели делото, а поради грешната информация, той е загубил делото и е заплатил разноски на ответниците. Затова В.М. е поискал от СРС да осъди Фонда да му заплати 18 206,00 лева разноски, заплатени на НББАЗ, и 450,00 лева разноски, заплатени на Фонда (исковата молба, л. 2-3 от гр. д.
56 276/2024 г. на СРС).
[5] С решението си по гр. д. 56 276/24 г. СРС е приел, че дължимостта на 450,00 лева разноски е била установена с влязло в сила решение и съдът не е могъл да пререшава този въпрос. Затова СРС е прекратил производството по иска за 450,00 лева разноски, заплатени на Фонда по гр. д. 7 037/2015 г. на СГС (решението, л. 93-99 от гр. д. 56 276/2024 г. на СРС).
III. Приложимо право, съотнасяне на установените обстоятелства към приложимото право и решение на съда
[6] Съдът приема, че обжалваното решение, което е определение в частта, предмет на настоящото дело, е неправилно. Това е така, защото, В.М. е търсил 450,00 лева на основание, което е било напълно различно от основанието, на което той е бил осъден да ги заплати по гр. д. 7 037/2015 г.
2
В.М. е търси тези пари като обезщетение от непозволено увреждане, причинено от Фонда, а те са били присъдени на Фонда, като разноски за това, че В.М. е загубил гр. д. 7 037/2015 г.
[7] СПН се е разпростряла само върху основание за дължимостта на 450,00 лева като разноски, дължими от страната, която е загубила делото. Тя не се разпростира върху това, дали всъщност вече заплатените 450,00 лева са вреда от непозволено увреждане, извършено от Фонда. Ето защо съдът отменя решението в посочената му част и връща делото на СРС за произнасяне по предявения иск. Затова съдът
ОПРЕДЕЛИ:
[8] ОТМЕНЯ решение от 07.04.2025 г. по гр. д. 56 276/2024 г. на СРС, 25-ти с-в в частта му, с която СРС е прекратил производството по иска, с който В.М. е искал от съда да осъди Гаранционен фонд да му заплати 450,00 лева, които В.М. е заплатил на Гаранционен фонд като разноски по гр. д. 7 037/2015 г. на СГС. ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне по този иск.
[9] Определението не може да бъде обжалвано.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3