Протокол № 61 от 17.02.2023, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 61 гр. ***********, 15.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ***********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. и прокурора Т. М. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Никола Д. Дойчев Частно наказателно дело № 20233130200041 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:15 часа се явиха:

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ********, ТО-*********** , редовно уведомени от предходно заседание, се представляват от прокурор Т. Т..

ЛИЦЕ ПО ПРИНУДИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ Б. И. М., нередовно призован, не се явява лично, не се води принудително от органите на МВР.

Липсва върнато съобщение от органите на МВР относно резултатите от призоваването и принудителното му водене.

СВИДЕТЕЛЯТ П. И. Д. , редовно уведомена от предходно заседание, се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ А. Д. К., редовно уведомен от предходно заседание, се явява лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ - ПСИХИАТЪР д–р К. Д. К. , редовно призована, се явява лично.

В залата се явява адв. Х. Т. Х., АК – ********, назначен от съда да оказва правна помощ на лицето по принудителното действие в настоящото производство.

Съдът запитва страните за становище по хода на делото.

СТРАНИТЕ поотделно: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като се запознава със становищата на страните, намира че 1 не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът докладва, че служител на РУ-*********** се е свързал по телефона със служител на Районен съд-*********** и е посочил, че лицето М. не е открит на адреса.

Съдът докладва писмо с вх. № 881 / 10.02.2023 г. на РУ-***********.

Съдът пристъпва към снемане самоличността на явилите се лица:

СВИДЕТЕЛЯТ П. И. Д. , ЕГН: **********, родена на ******* в с.

**********, с постоянен адрес ***************, българка, български и немски гражданин, неосъждана.

СВИДЕТЕЛЯТ А. Д. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***********, българин, български гражданин.

ПСИХИАТЪРЪТ д-р К. Д. К. – 70 г., българска гражданка, омъжена, висше образование, неосъждана, без родство с лицето по принудително действие.

На основание чл. 273, ал. 1 НПК съдът отстранява свидетелите от залата.

На основание чл. 274, ал. 1 НПК председателя на състава разяснява на страните правото им на отвод. Искания в тази насока не бяха направени.

Съдът запитва страните имат ли искания по доказателствата.

СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания по доказателствата.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на съдебното следствие.

АДВ. Х.: Да се даде ход на съдебното следствие.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на съдебното следствие, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

2

Съдът докладва внесеното от прокурор Т. при Районна прокуратура ********, ТО-*********** предложение за постановяване на принудителни медицински мерки по реда на чл. 157 от ЗЗ.

Прочита се предложението на РП-********, ТО-*********** относно постановяване на принудителни медицински мерки по реда на чл. 157 от ЗЗ.

СВИДЕТЕЛЯТ П. И. Д. , със снета по делото самоличност. Съдът разяснява правата и задълженията на свидетеля по чл. 120 и чл. 122 НПК, както и обстоятелствата по чл. 119 и чл. 121 НПК. Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

На въпроси на съда: Сестра съм на лицето Б. М. и негов попечител.

От 2020 г. с брат ми живеем на този адрес заедно. Официално се преместих там и имам настоящ адрес в *********. Ние имаме малка къща, всеки има самостоятелен етаж със самостоятелен вход. Аз живея на втория етаж, а той на първия. От 2002 г. брат ми е диагностициран с „параноидна шизофрения“, като 2010 г. му изкарахме ТЕЛК решение. Брат ми има 80% неработоспособност.

На въпроси на прокурора: Брат ми досега е настаняван многократно в психиатрично заведение. Това е ставало винаги доброволно. По спешност е бил настаняван, но по негово желание.

На въпроси на съда: През м. февруари 2020 г. беше спрял да си пие хапчетата пак, като критичният период започна пак по същия начин като сега от м. септември 2022 г. Засили му се параноята, не ни разрешава да влизаме долу при него, заключва се, барикадира се. Прави си бележки и листчета да не би някой да влиза. Параноята му видимо се увеличава. Започва да се страхува, че някой иска да го убие. Става вербално агресивен, но досега не е нападал човек физически. Когато стана този случай, който тръгна от м. септември – нещата постепенно се влошават, хигиената му също се влоши невероятно много. След като спря да пие хапчетата започна да получава и халюцинации. Ние имаме една обща кола, която се води на него като инвалид, при което един ден брат ми се качва на колата бос, взима си китарата и тръгва в посока гр. София. Понеже е карал бавно и криволичещо е спрян от полицията в района на гр. Шумен. Това беше през м. февруари 2020 г. Тогава той не е имал документи в себе си и незнам дали въобще е казал как се казва.

3

Мисля, че е бил тотално неадекватен, при което те го заведоха в „Царев брод“. Първо брат ми беше в полицейско управление в гр. Шумен.

На въпроси на прокурора: Последно брат ми беше на лечение от 07.11.2022 г. и в края на м. декември 2022 г. го пуснаха.

На въпроси на съда: Тогава брат ми беше влязъл доброволно за лечение, но го уговаряхме аз, д-р Радева и психоложката на фондация „Вижън“. Беше настанен в психиатричната клиника на УМБАЛ „Света Марина“ гр. ********.

На въпроси на прокурора: През м. септември смениха лекарствата на брат ми. В болницата му върнаха старите лекарства, на които той не реагира добре. В крайна сметка „Реагила-та“ му беше сменена с „Латуда“, след което на моменти беше добре, на моменти си личи, че не е добре. При него си личи, когато параноята му започне, да се засилва, започна да се заключва и ми забрани да ходя при него долу. На 8-ми януари счупи стъклото на прозореца ми. Той беше изхарчил общи наши пари от ренти и аз му спрях един общ доход, който получава. Тогава той първо се съгласи – каза, че е правилно, но после си промени мнението. Той дори и след като излезе от болницата беше нестабилен. Не ми е посягал на мен. Той е изчакал да заспим и тогава е счупил стъклото.

На въпроси на прокурора: Когато полицаите дойдоха той не им отвори, но той по принцип не отваря. Тези пари ги изхарчи за закупуване на колело. В момента той тежи 135 кг. Тогава имаше едно момиче, което му даваше сигнали, че са много добри приятели, при което той се увлече по нея.

Първия случай през 2020 г. когато се случиха нещата пак така беше нещастна любов, отблъскват го и той тръгва... Брат ми вечер спи у нас. Брат ми ходи във фондация „Вижън“. Той има настоящ адрес в гр. ********. Във фондацията има психолози, които ги съветват, занимават ги с компютри, рисуване, водна терапия, т.е. организират им един социален живот, който тук в гр. *********** го няма.

На въпроси на съда: Ние с брат ми имаме общо жилище в гр.

********, но той не живее и не остава в него. Ако идват полицаите още веднъж да връчват призовка на брат ми, нека да минат между 08:00 ч. и 09:00 ч., защото после той заминава за гр. ******** с влака, където посещава фондация „Вижън Арт“ с адрес: гр. ********, ***-29, тел.

4

***, ***.

На въпроси на адв. Х.: След лечение състоянието на брат ми не винаги се подобрява. Обикновено му изписват доста модерни и нови лекарства, които ги няма в аптеката на болницата и там му дават старите лекарства.

На въпроси на съда: Предполагам, че днес брат ми е в гр. ********. В някои дни ходи във „Вижън“, но понеже там беше вербално агресивен, му казаха да внимава. Там той се чувства добре. Той при придвижването си, сам се ориентира – не се губи. В момента, с тези лекарства, които са му ги дали, той е абсолютно адекватен, но параноята му е много засилена.

На въпроси на вещото лице: В периода м. септември – м. октомври беше на лечение за 10 дни в психиатрията на УМБАЛ „Света Марина“. От там му препоръчаха да продължи при д-р Радева. След това го насочиха към дневния стационар на психиатричната болница, но той спря да ходи по свое желание. Той излезе нестабилен от болницата. Те се опитаха да го насочат, но той не беше съгласен. Сам е напуснал лечението в болницата.

СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме въпроси към свидетеля.

Съдът освобождава свидетеля.

Свидетелят излиза от залата.

СВИДЕТЕЛЯТ А. Д. К., със снета по делото самоличност. Съдът разяснява правата и задълженията на свидетеля по чл. 120 и чл. 122 НПК, както и обстоятелствата по чл. 119 и чл. 121 НПК. Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

На въпроси на съда: Познавам Б. М. от 4 години. Живея на семейни начала със свидетеля П. Д.. Б. живее на долния етаж. От три години живеем в една къща. М. не е проявявал агресия спрямо мен, но по отношение на сестра си на моменти се опитва да й повишава тон. Това стана, след като му смениха лекарствата последния път. По мое мнение предното лекарство „Реагила“ имаха положителен ефект – ние разговаряхме, пиехме кафе заедно всяка сутрин, но след смяната на лекарствата разговори между нас няма.