Решение № 3952 от 18.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3952 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Андреева

Членове:

Е. Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20231100505273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на Е. Ф. срещу постановление от 07.02.2023 г. на ЧСИ, рег. № 851 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20238510400439, изменено с постановление от 06.03.2023 г., за приети разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя и такси на ЧСИ по ЗТРЗЧСИ.

В жалбата си длъжникът излага, че е бил осъден с решение на СГС да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 5 977 лева разноски, а с решение на САС разноските, присъдени от първата инстанция били потвърдени за сумата от 4 597.50 лева и допълнително били присъдени на дружеството 1 765 лева. Въз основа на неправилно издаден изпълнителен лист за сумите от 5 977 лева и 1 765 лева било образувано изп.д. № 20238510400439.

Към жалбата представя платежно нареждане за дължимите съдебни разноски от 6 362.50 лева, представляваща сбора на сумата от 4 597.50 лева и 1 765 лева.

Тъй като изпълнителното дело не се отличавало с особена правна сложност, а длъжникът бил лице, поставено под пълно запрещение, което водело до усложнения при разпореждане със средства по негови сметки, счита, че адвокатски хонорар и таксите не се дължат, евентуално моли да 1 бъдат намалени. Претендира разноски за производството.

Ответникът по жалбата ЗД „Б.И.“ АД не изразява становище.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20238510400439 по описа на ЧСИ рег. № 851 на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на процесуалния представител на ЗД „Б.И.“ АД – адв. М. Г., с приложени към молбата от 07.02.2023 г. изпълнителен лист от 16.11.2022 г. срещу Е. Ф. за сумата от 5 977 лева разноски за първата инстанция и 1 765 лева адвокатско възнаграждение, дължимо за представителство пред въззивната инстанция, пълномощно и договор за правна помощ и съдействие за заплатени 1 300 лева с ДДС в брой.

Взискателят е поискал от ЧСИ да образува изпълнително дело за събиране на сумата по изпълнителния лист и разноските по изпълнението – такси и разноски.

С постановление от 07.02.2023 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело № 20238510400439, приел е разноски по изпълнението в общ размер от 126 лева, 892.27 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, 24 лева допълнителни разноски и 1 300 лева адвокатско възнаграждение.

На същата дата е изпратено запорно съобщение до НОИ София-град и покана за доброволно изпълнение до длъжника Е. Ф..

Съставена е сметка за такси по т. 1, т. 2, т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ на обща стойност 126 лева.

На 20.02.2023 г. от НОИ е постъпил отговор, че от пенсията/добавката на Е. Ф. не могат да се правят удръжки от наложения запор, тъй като е под размера на минималната работна заплата за страната.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 16.02.2023 г. На 23.02.2023 г. с пощенски запис сумата по изпълнителния лист в размер на 6 362.50 лева е заплатена на взискателя.

На 06.03.2023 г. от процесуалния представител на Е. Ф. – адв. Е. Б., е постъпила жалба срещу постановлението за разноските. Съдебният изпълнител е постановил намаляване на адвокатския хонорар до размера на 2 сумата от 537 лева, а таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ – на 819.02 лева. Отказано е намаляване на обикновените такси.

С молба от 11.04.2023 г. адв. Б. е заявил, че поддържа депозираната от него жалба в неуважените части.

По жалба на Е. Ф. срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист е образувано ч.гр.д. № 1063/2023 г. и с определение № 1112 от 25.04.2023 г. съдът е отменил разпореждането в частта, в която е издаден изпълнителен лист над сумата от 4 957.50 лева до 5 977 лева разноски пред СГС.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК е изрично посочено, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Неоснователна е молбата на длъжника да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение на взискателя. На 26.04.2022 г. е постановено определение по т.д. № 1352/2021 г. на ВКС, IV г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 149 от 23.02.2021 г. по в.гр.д. № 3404/2020 г. на Апелативен съд – София.

На 03.06.2022 г. адв. Е. Б., като процесуален представител на Е. Ф., е подал молба за издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на доверителя му суми. След влизане в сила на решението на 26.04.2022 г. са дължими и разноските, които ищецът е осъден да заплати на ищеца.

До 07.02.2023 г. тези разноски не са заплатени, поради което за ответника ЗД „Б.И.“ АД е възникнало правото да ги събере по реда на принудителното изпълнение.

Що се отнася до размера на адвокатския хонорар, съдът намира за приложима нормата на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и 3 съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.).

Дължимото на взискателя възнаграждение е в размер на 200 лева.

Действително, ЗД „Б.И.“ АД е бил представляван от адвокат, който е подал молба за образуване на изпълнителното дело и е посочил изпълнителни способи за събиране на вземането.

Една седмица след получаване на поканата за доброволно изпълнение, на 23.02.2023 г. длъжникът е превел на ЗД „Б.И.“ АД дължимата от него сума.

Липсват данни за оказани на взискателя защита и съдействие, различни от подаване на молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите по изпълнителния лист. Длъжникът не следва да заплаща адвокатски хонорар над сумата от 200 лева, 240 лева с ДДС, дължима на взискателя за образуване на изпълнителното дело.

Що се отнася до жалбата на длъжника относно дължимите на съдебния изпълнител такси по Тарифата към ЗЧСИ, съдът намира, че за сумата по т. 26 от Тарифата не е съставена сметка. Налице са сметки за сумата от 126 лева с ДДС.

Разноски в настоящото производство не се присъждат, съгласно практика на ВКС, обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д.

№ 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 07.02.2023 г. на ЧСИ, рег. № 851 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20238510400439, изменено с постановление от 06.03.2023 г., за приети разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя над сумата от 240 лева и над сумата от 126 лева такси на ЧСИ по ЗТРЗЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за производството.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5