Присъда № 48 от 22.03.2023, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към

Присъда

№48/22.03.2023г.

НОХД №2141/2022г. по описа на Районен съд - Плевен по

Районна прокуратура – Плевен е повдигнала обвинение срещу А. М. А., ЕГН: ********** за това, че: на 18.06.2019г. в гр. Плевен пред служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Плевен, съзнателно се ползвал от неистински официален документ за завършено образование – свидетелство за основно образование серия ****г. на негово име – А. М. А., ЕГН: **********, на което бил придаден вид, че е издадено от ***, като за самото съставяне от него не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Плевен поддържа така повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин.

Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагането на наказание при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице изключително многобройни смекчаващи вината обстоятелства, в размер съобразен от съда, което да бъде отложено със съответния изпитателен срок.

Срещу подсъдимия А. М. А. наказателното производство в съдебната фаза е проведено в негово отсъствие по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.“б“ от НПК.

Представлява се от упълномощен защитник в лицето на адв. А. А., който счита, че не се доказва по безспорен и несъмнен начин обвинението.

Счита, че в действителност подсъдимият е ползвал неистински документ, който е представил пред служители на КАТ, за получаване на СУМПС категория „В“, но същият не получил такъв документ. Моли, ако съдът счете, че обвинението е доказано, то да се преквалифицира деянието във връзка с чл.308, ал.4, т.1 от НК. Моли на подзащитния му да не бъде налагано наказание „Пробация“, тъй като същият живее и работи в чужбина и ще му е трудно да изпълнява мерките по чл.42 от НК.

Съдът, след като взе предвид показанията на свидетелката М. Г. В., прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 т.2 от НПК показания на М. В. ; на свидетелката М. Д. М., прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 т.2 от НПК показания на М. М.; на свидетелката И. С. С., прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 т.2 от НПК показания на И. С.; заключението на вещото лице Ц. М. Ц. по изготвената съдебно-графическа експертиза, приетите писмени доказателства събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. М. А. искал да придобие правоспособност за управление на МПС от категория „В“ и свидетелство удостоверяващо това, но не отговарял на необходимите изисквания, тъй като нямал завършено основно образование /учил е до седми клас в *** през учебната 2006/2007г./.

За да може да се запише в курс за обучение на водачи на МПС и при успешното му завършване и успешно полагане на изпити, да се сдобие със свидетелство за управление на МПС, решил да се снабди с неистинска 1 диплома за завършено основно образование, която да представи там, където е нужно.

Подсъдимият А. А. се снабдил с неистинско Свидетелство за основно образование Серия Е-09, № ****, на което бил придаден вид, че е издадено от *** и удостоверяващо, че е завършил основно образование там.

С неистинското свидетелство за завършено основно образование и другите необходими документи А. А. се записал в курс за водач на моторно превозно средство, организиран от **** гр.Плевен. Преминал обучението и издържал изпитите.

На 18.06.2019г. отишъл в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен, където представил необходимите документи за издаване на свидетелство за управление на МПС, между които неистинския документ, удостоверяващ завършено от него основно образование - Свидетелство за основно образование Серия Е-09, № ****, на което бил придаден вид, че е издадено от ***, както и заверено ксерокопие от него.

Документите му били приети от служителя М. Г. В.. Било съставено Заявление за издаване на документ за самоличност на *** гражданин с вх.№ ****.

У служителя възникнали съмнения, че документа удостоверяващ завършено основно образование представен от А. А. не е истински и съобразно задълженията си уведомил **** на Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОДМВР - Плевен.

Представеният от А. оригинал от документ бил задържан.

Била извършена проверка. Събраните данни потвърдили възникналите съмнения, че представения от А. А. документ, удостоверяващ завършено основно образование е неистински.

Съобразно информация от ***, А. М. А. не е бил ученик в училището.

Свидетелство за основно образование Серия Е-09, № **** не е издавано от ***.

Свидетелство за основно образование Серия Е-09, № ****, но с рег.№ ****г. е издадено от **** на И. С. С. от същия град.

Съобразно информация от РУО-Плевен А. А. има начално образование.

Учил е до седми клас в *** през учебната 2006/2007г.

Видно от заключението на назначената и изготвена комплексна графологична и техническа експертиза е, че:

Подписът в заявлението за издаване на СУМПС № ****. от името на А.

М. А. е положен от него;

Подписът след текста „Вярно с оригинала“ в ксерокопие на Свидетелство за основно образование Серия Е-09, № ****, рег.№ *****г., на което бил придаден вид, че е издадено от *** е положен от А. М. А.;

Отпечатъкът от кръгъл печат положен в Свидетелство за основно 2 образование Серия Е-09, № ****, на което бил придаден вид, че е издадено от *** не е идентичен с образеца от отпечатък от кръгъл печат на ****;

Подписът за „****“ в Свидетелство за основно образование Серия Е-09, № ****, на което бил придаден вид, че е издадено от *** не е положен от М.

Д. М. и от А. М. А.;

Подписът за „****“ в Свидетелство за основно образование Серия Е-09, № ****, на което бил придаден вид, че е издадено от *** не е положен от А.

М. А..

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на всички свидетели по делото М. Г. В. служителя в Сектор „Пътна полиция“, приела подадените от А. А. документи за издаване на СУМПС; М. Д. М. - **** на **** гр.Плевен и И. С. С. - лице, имащо свидетелство за основно образование Серия Е-09, № ****, но с рег.№ ****г., издадено от ****, както и от писмените доказателства по същото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с действията си от обективна страна А. М. А., с ЕГН ********** е осъществил състава на престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2 от НК – на 18.06.2019г. в гр. Плевен пред служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Плевен, съзнателно се ползвал от неистински официален документ за завършено образование – свидетелство за основно образование серия ****г. на негово име – А. М. А., ЕГН: **********, на което бил придаден вид, че е издадено от ***, като за самото съставяне от него не може да се търси наказателна отговорност.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вина, което е безспорно установено от събраните свидетелски показания и приложените писмени доказателства.

Въз основа на изложените по-горе фактически и правни съображения съдът намира повдигнатото обвинение за доказано.

Ето защо, призна подсъдимия А. М. А., с ЕГН: ********** за виновен в това, че на 18.06.2019г. в гр. Плевен пред служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Плевен, съзнателно се ползвал от неистински официален документ за завършено образование – свидетелство за основно образование серия ****г. на негово име – А. М. А., ЕГН: **********, на което бил придаден вид, че е издадено от ***, като за самото съставяне от него не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2 от НК.

При решаване въпросите за индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а именно:

Използваният от подсъдимия документ – документ за завършено образование, а именно: (свидетелство за основно образование серия ****г.) , по дефиниция е официален такъв, съгласно чл.93, т.5 от НК, тъй като се 3 издава от съответните органи, по съответен ред и форма, в кръга на службата им.

В случая, представения като легитимация за наличие на правоспособност документ за завършено основно образование, не е бил издаден от съответните длъжностни лица от органите, овластени за неговото издаване по закон, поради което и съгласно дефиницията на чл.93, т.6 от НК, е неистински такъв.

Същият безспорно е и удостоверителен, тъй като чрез него се засвидетелства наличието на придобито и завършено образование, което квалифицира деянието като по-тежко наказуемо такова, респективно се явява съставомерно по квалифицирания състав, предвиден в чл. 308, ал.2 от НК.

С оглед събраните по делото доказателства, за да прецени дали случаят е маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК, съдът следва да вземе предвид както тежестта на причинения престъпен резултат, така и значимостта на настъпилите други последици. Значимостта на вредните последици при документните престъпления по чл.316 от НК се определят от обстоятелствата за характера на удостоверените неверни факти, за целта, с оглед на която е било предприето удостоверяването им и за начина и степента на реализиране на тази цел. Действително престъплението по чл.316 от НК е формално и признаците на състава му не включват настъпването на определен престъпен резултат, но за степента на обществена опасност на деянието е от значение не само тежестта на причинения престъпен резултат, а и характерът на другите настъпили последици.

Действително престъплението по чл.316 НК може да се извърши само при пряк умисъл, тоест деецът трябва да съзнава, че използва неистински документ. Съзнанието като субективен елемент от състава на чл.316 от НК предполага знание, че документът е неистински, каквото е било налице у подсъдимия. Би липсвал субективния елемент от състава на чл.316 от НК, ако подсъдимият не е знаел, че носеният и използван от него документ е неистински. Ето защо, налице е и субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние на престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Смекчаващото отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия е чистото му съдебно минало.

Преценявайки по реда на чл. 54 от НК степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че наказанието на подсъдимия А. А., следва да се определи при условията на чл.54 от НК. В съответствие с тези съображения, съдът прие, че уместният и справедлив размер на наказанието, определен при условията на чл.54 НК, е за деянието по чл.316, вр. чл.308, ал.2 от НК - лишаване от свобода за срок от шест месеца. За поправянето и превъзпитанието на дееца не е необходимо ефективно да изтърпи наложеното му наказание, поради което изпълнението на същото следва да бъде отложено за срок от три години.

4

Съдът счита, че видът и размерът на наказанието обслужва постигането на целите по чл.36 ал.1 НК. В този смисъл, налагането на по – тежко наказание не би било справедливо и съответно на извършеното престъпление, докато налагането на по-леко наказание не би съответствало на личността на подсъдимия, необходимостта от поправително и превъзпитателно въздействие спрямо същия и в крайна сметка – не би било, както справедливо, така и достатъчно ефективно.

Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А. М. А., следва да бъде осъден да заплати направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 167.79 лева по сметка на ОД на МВР - Плевен и направените разноски в размер на 62.00лв. по сметка на Районен Съд – Плевен.

С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 48 гр. Плевен, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Хр. Кирилов

Съдебни