Решение № 179 от 03.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно гражданско дело № 20235000500353 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №82/04.04.2023г., постановено по гр.д. №559/2022г. по описа на окръжен съд Х., „Застрахователна компания Л.И.” АД - С., с ЕИК ********* е осъдено да заплати на В. В. Г. с ЕГН ********** сумата от 45 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, станало на 07.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.04.2021г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер 70 000лв. искът е отхвърлен.

„Застрахователна компания Л.И.” АД - С., с ЕИК ********* е осъдено да заплати на В. В. Г. с ЕГН ********** сумата от 594лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени медицински разходи за лечение и изследвания във връзка с ПТП, станало на 07.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.09.2022г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер 659лв. искът е 1 отхвърлен.

„Застрахователна компания Л.И.” АД е осъдено да заплати в полза на съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС - Х. държавна такса в размер на 1 850лв.

„Застрахователна компания Л.И.” АД е осъдено да заплати на адвокат Г.

И. М. от АК-Х. сумата 2 180лв. - адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.2 вр. с чл.36 от ЗА на В. В. Г. с ЕГН ********** в производството по гр.д. №559/2022г. по описа на ОС-Х..

В. В. Г. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „Застрахователна компания Л.И.” АД - С., с ЕИК ********* сумата 80лв. - деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

С определение №535/25.05.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е изменено решение №82/04.04.2023г., постановено по гр.д. №559/2022г. по описа на окръжен съд Х., в частта за разноските, като „Застрахователна компания Л.И.” АД е осъдено да заплати на адвокат Г. И. М. от АК-Х. допълнително сумата от 2 470лв. - адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.2 вр. с чл.36 от ЗА на В. В. Г. с ЕГН **********.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – В. В. Г.. Въззивната жалба е само срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 45 000лв. до 70 000лв. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано. На първо място се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като не са съобразени действително претърпените от ищеца такива, при което обезщетението е определено в противоречие с материалния закон – чл.51 и чл.52 от ЗЗД и с константната съдебна практика и не е съобразено със застрахователните лимити по задължителна застраховка ГО. Изразено е несъгласие и с изводите на решаващия съд относно наличието на данни за съпричиняване от страна на ищеца, като е коментирано заключението от изготвената по делото комплексна съдемномедицинска и 2 автотехническа експертиза. Изложени са подробно съображения. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да се уважи предявеният иск изцяло. /Към въззивната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА и адв. пълномощно/.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Застрахователна компания Л.И.” АД, с който въззивната жалба се оспорва изцяло.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия отговор не са заявени

Страните претендират сторените по делото разноски, като въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Обжалваното решение е постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди и акцесорен иск за законната лихва, като предмет на настоящето производство е претенцията за неимуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – В. В. Г., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 07.06.2020г., около 21.20ч., в гр.С., на кръстовището, образувано между ул. „Ц.О.” и ул. „Ш.” настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ф.Т.“ с рег.№*******, управляван от водача Д.К.Д. с ЕГН ********** и лек автомобил марка „*********“ с рег.№ *******, управляван от ищеца В. В. Г., при което л.а. „Ф.Т.“ не спрял на пътен знак „Б2“, не пропуснал и ударил движещия се по път с предимство л.а. „*********“, управляван от ищеца В.

В. Г.. Ищецът пострадал при ПТП-то, бил откаран и приет по спешност в 3 отделението по Неврохиругия при „МБАЛ-Х.“АД - Х. с диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Обективно било установено кръвонасядане по предна гръдна стена с палпаторна болка и охлузване по лицето. Били назначени и направени изследвания, проведена медикаментозна терапия. На 10.06.2020г. пострадалият бил изписан с негативен неврологичен статус с препоръка терапия за дома - аналгетици при нужда. Поради продължаващи оплаквания и силни болки в областта на гръдния кош и кръста, ищецът направил допълнителни изследвания на дати 14.06.2020г. и 23.06.2020г. При прегледа били установени: фрактура - луксация в областта на псевдоартроза на хрущялната част на дясно първо ребро, фрактура на десни напречни израстъци на Л1, 2, 3, 4 прешлени, фрактура на манубриум стерни. Впоследствие бил извършен преглед при който е поставена диагноза: травма на неуточнени нерви от гръдния кош и била назначена терапия поставяне на лумбостат в рамките на 3 месеца, аналгетична терапия, съпроводена с изследвания. Поради продължаващи оплаквания от световъртеж, главоболие, безсъние, болки във врата, гърба и кръста на 04.09.2020г. и на 01.10.2020г. били извършени прегледи на ищеца при д-р С.Т., която констатирала световъртеж от централен произход, посттравматична церебрастения, силна спонтанна и палпаторна болка в тилната област и ухото в дясно, болка в дясна гръдна половина и в лумбалната област, дискоординационен синдром-Ромберг/+/ полож., залитане в неопределена посока, атактична походка. Във връзка с това отново била назначена терапия за дома с медикаменти. Последвал преглед при ортопедтравматолог, който констатирал палпаторна болка в областта на първа костернална става в дясно, усилваща се повече при дълбоко вдишване на въздух и при кашлица- синдром на титце; контрактура в областта на страничните израстъци Л1, 2, 3 и 4 в дясно; торзия, флексия и екстензия в лумбалната област ограничени и болезнени; парастезии в зоната на нервус ишиядикус в дясно. Била назначена терапия за дома с медикаменти и провеждане на физиотерапия. През периода 26.01.2021г.-02.02.2021г. ищецът преминал физиотерапия в отделението по Физикална и Рехабилитационна медицина при „СБПЛР-Л.”ЕООД гр.Л., където му били извършени рехабилитационни процедури. /Изложени са факти и за извършени разходи по повод на лечението, при което е предявена и претенция за обезщетение за имуществени вреди, която не е предмет на настоящето производство./ 4

Ищецът твърди, че пътният инцидент му причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето с множество болки и страдания. Трудно се справял в ежедневието си самостоятелно след инцидента, изпитвал трудност при придвижване, при минимални движения чувствал силна болка в областта на гърба и кръста, както и болки в гръдния кош - при дишане, кихане и кашляне.

Често получавал световъртежи както в спокойно състояние, така и при резки движения. Страдал от главоболие и безсъние, лесно се уморявал и имал нестабилна походка. Дълго време бил зависим от грижите на своите близки.

Възстановителният период му се отразявал емоционално негативно, уврежданията го направили затворен и тревожен. Изживеният стрес от произшествието рефлектирал негативно върху общото и емоционално и психическо състояние - ищецът станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставал сам. Изпитвал неувереност и страх от МПС. Животът му бил променен изцяло, а последиците щели да останат до края на живота му.

Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Ф.Т.” с рег.№******* по застрахователна полица №***************, с валидност от 12.07.2019г. до 11.07.2020г. С молба от 24.04.2021г. ищецът отправил до ответното дружество застрахователна претенция, с искане да му бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение, което не е сторено от страна на ответника.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 70 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2021г. до окончателното изплащане, /както и сумата от 659,99лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от същата дата/.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Застрахователна компания Л.И.” АД е оспорил исковата молба.

Относимите за настоящото въззивно производство възражения по иска за неимуществени вреди се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение. Въведени са и възражения за съпричиняване от страна на 5 пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Като поведение, изпълващо признаците на съпричиняване и възприето от първоинстанционния съд за такова, което е предмет на преценка в настоящето производство, е посочено: Ищецът е управлявал автомобила с несъобразена скорост, нарушавайки разпоредбата на чл.20 от ЗДвП, не е подсигурил маневрата си за преминаване през кръстовище, не е предприел „аварийно спиране”. Ответникът е изразил становище, че пострадалият е имал възможност и е бил длъжен да съобрази движението си с л.а. „Фолксваген“, и да избегне произшествието като спре/заобиколи препятствието.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.