Решение № 117 от 29.04.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Б., 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Цв. П. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от М. Цв. П. Гражданско дело № 20261810100144 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗК „Л. И.“ АД срещу Агенция „П. и.“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за сумата от 1079,67 лв.

- главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 2211-1261-20-412153, ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 09.06.2020 г., около 16:30 ч., водачът на л. а. „*“ с рег. №: *, движейки се по главен път * в посока от гр. Б. към с. Л., претърпял ПТП - преминал през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно, а именно дупка, вследствие на което претърпял щети по автомобила. Мястото било посетено от служители на РУ - Б. при ОДМВР, които съставили протокол за ПТП. За лекия автомобил била сключена застраховка „Каско“ при ищеца с валидност от 11.09.2019 г. до 10.09.2020 г. Щетите били оценени от застрахователя и размерът им възлизал на 1079,67 лв. На 08.08.2020 г. застрахователят изплатил обезщетението на собственика на автомобила. Акцентира се, че поддръжката и стопанисването на процесния път е ангажимент на Агенция „П. и.“. Ищецът претендира, че е носител на регресно вземане срещу Агенция „П. и.“, поради което изпратил на ответника писмена покана за възстановяване на платеното обезщетение, получена от адресата на 01.10.2020 г. Въпреки това плащане не постъпило. По същество искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца процесната сума. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП - същият следвало да се изключи от доказателствата по делото като непълен, неточен и противоречив. Нямало доказателства общите условия да са актуални към датата на ПТП. Протоколът за ПТП бил изготвен от служители на КАТ - Пътна полиция, като се базирал изцяло на твърденията на водача. Длъжностното лице, отразило произшествието, не направило снимков материал, а такъв не се представял и към исковата молба. Застрахователят изплатил обезщетение, без да изследва обстоятелствата дали водачът е употребил алкохол, усложнена ли е била пътната обстановка, както и дали водачът не е 1 проявил груба небрежност. От застрахователната полица и общите условия не се доказвало процесният застрахователен риск да е покрит. Твърдяното ПТП не било причинено от неравност на пътя (дупка), а се дължало на субективните действия на водача, по - конкретно на шофирането с несъобразена скорост. В условията на евентуалност се твърди съпричиняване от страна на водача. По същество се иска отхвърляне на предявения иск.

Претендират се и съдебно - деловодни разноски. Бланкетно и под условие се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и в светлината на разпоредбата на чл.

235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило твърдяното ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били нанесени твърдените имуществени вреди, в точност неговият механизъм, настъпило ли е покрито от застрахователния договор събитие, размерът на вредите, както и с това дали водачът на процесното превозно средство е съпричинил вредоносния резултат.

Между страните не се спори, а и видно от приетата като писмено доказателство по делото застрахователна полица № */10.09.2019 г., към момента на настъпване на събитието между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с регистрационен № *, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ на МПС за застрахователна сума в размер на 90 000 лева (с еврова равностойност от 46 016.27 евро). В исковата молба е посочено, че се представят Общи условия Каско, които в действителност не са приложени към същата, като пропускът не е констатиран своевременно, съответно на ищеца не е указано да го изправи. Следва да се отбележи, обаче, че съдържанието на общите условия към датата на настъпване на процесното ПТП е известно както на съда, така и на страните, между които са налице множество дела със сходен предмет, включително разгледаното от настоящия съд гр. д. № 20241810101681, касаещо увреждания настъпили вследствие на ПТП реализирано в същия период. Приложимите Общи условия, са приети от Управителния съвет на дружеството ищец с протокол от 26.04.2005 г., след която дата многократно са изменяни и допълвани, последно с протокол от 11.04.2019 г. Няма данни след тази дата до датата на сключване на договора - 10.09.2019 г. или до тази на настъпване на ПТП - 09.06.2020 г. да са били одобрени различни/нови общи условия на дружеството, съответно приложими са посочените.

Покритите от застраховката рискове са определени чрез препращане именно към общите условия – „Клауза 1 – всички рискове“, която включва риска посочен в т. 1.3. - пътно – транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано положение. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая процесното събитие категорично представлява ПТП, доколкото попадането в препятствие на пътя е възникнало в процеса на движение на автомобила и е предизвикало повреда на пътното превозно средство, респективно материални щети. По изложените съображения съдът приема, че е налице е покрит риск по застраховката, противно на соченото от ответника. Общото оплакване, че застрахователят не е изследвал дали са налице изключени рискове преди плащане на обезщетението, по никакъв начин не изключва отговорността на ответника по иска.

Установява се от представеното по делото платежно нареждане с уникален регистрационен номер BORD01171859 от 08.08.2020 г., че на собственика на автомобил „*“, модел „*“ с рег. № * е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1079,67 лв.

2

Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. В хода на съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства - писмени, САТЕ, свидетелски показания, от които се установява както наличието на неравност на пътното платно (дупка) към датата на ПТП, така и мястото на настъпването на последното, а също и липсата на обезопасяване и обозначаване на препятствието.

Посочените обстоятелства се установяват на първо място от представения протокол за ПТП № 1744819/09.06.2020 г., съставен от Х. Х. мл. автоконтрольор, в който е отбелязано, че Г. М., при управление на автомобил „*“, модел „*“ с рег. № *, при движение по път * с посока от гр. Б. към с. Л., реализира ПТП попадайки в необозначени и необезопасени дупки, при което са увредени предна лява джанта и гума на автомобила. Процесният протокол за ПТП е издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му, в установената форма и по установения ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл, процесният протокол за ПТП представлява валидно доказателство за обстоятелствата около местоположението на увреденото МПС, това на неравностите на пътното платно (означени като дупки), както и относно липсата на пътни знаци и маркировка на мястото на произшествието.

Наличието на необезопасено препятствие на пътя и мястото на настъпване на ПТП се извеждат и от показанията на св. Г. М., водач на автомобил „*“, модел „*“ с рег. № *, които съдът кредитира като пълни, точни и непротиворечиви. Свидетелят сочи, че движейки се с автомобила си по път * в отсечката между гр. Б. и с. Л., е попаднал в необезопасена дупка на платното за движение. Сочи, че преди настъпването на произшествието се е движел с приблизително 60-70 км. в час, но въпреки това е успял да види неравността непосредствено преди да я приближи. Допълва, че по това време пътят все още не бил ремонтиран и бил осеян с дупки. Описва причинените щети като увредени гума и джанта.

Механизмът на ПТП се установява от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което е прието без да бъде оспорено от страните и което съдът кредитира като подробно и компетентно изготвено. В заключението относно механизма на настъпване на процесното ПТП се сочи, че същият с най-голяма вероятност представлява кинематично взаимодействие (сблъсък) на предния ляв ходов тракт на тежък лек автомобил (Audi RS 6 Avant) с локална отрицателна неравност (дупка) в асфалтовото покритие на пътното платно.

Увредените вследствие на произшествието детайли, части и системи са предна лява гума и предна лява алуминиева джанта. Вещото лице сочи, че от инженерна гледна точка констатираните материални увреждания по процесния лек автомобил могат да се получат по описания начин, като при настъпване на събитие от подобно естество биха се намирали в причинно-следствена връзка с описания механизъм на получаването им. Допълва, че морфологията на описаната повреда (налагаща пълна подмяна на гумата след контакт с пътната настилка) отговаря на физичния модел на компресионен шок (Pinch Shock/Ефект на гилотината). Заключението на вещото лице е, че не са налице технически индикатори, които да предполагат възникване на тези специфични щети чрез алтернативен механизъм или по предходно време.

Неотносима към предмета на делото е липсата на снимков материал от произшествието. Фактическият състав на чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други доказателства, а в закона липсва ограничение касателно доказателствените средства, които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка.

С оглед горното съдът възприема за установен следния механизъм на настъпване на 3 процесното ПТП:

На 09.06.2020 г., на неопределен километър от път *, автомобил „*“, модел „*“ с рег. № * се движел с посока от гр. Б. към с. Л., при което попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което настъпили увреждания по предна лява гума и предна лява алуминиева джанта на превозното средство.

Предвид даденото от вещото лице заключение се установява наличието на причинна връзка между произшествието и вредите, за които е изплатено претендираното с иска по чл.

410 КЗ обезщетение.

Следва да се отбележи, че точният километър, на който се е намирало необезопасеното препятствие на платното за движение е без значение, доколкото по делото не е спорно, че път * е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът. Същият като юридическо лице изпълнява задълженията си по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В конкретния случай се установи, че бездействието на последните по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело до увреждането на автомобил „*“, модел „*“ с рег. № *, поради което АПИ, като възложител, носи гаранционнообезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД за причинените вреди. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.