Решение № 56 от 30.04.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Търговище, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И.А при участието на секретаря ПОЛИНА Д. Н.А като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. И.А Въззивно гражданско дело № 20263500500051 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 610 от 09.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1424/2024 г. по описа на Районен съд – Търговище, са отхвърлени предявените от „Тузлушка гора“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 125548831 гр. А., представлявано от постоянния синдик Д. И. Г., установителни искове за съществуване на вземания против ЕТ „Лес-Kомерс – И. И.“, ЕИК 1255450111 с. М., общ.Т********и Г. И. А. с ЕГН ********** от гр. О., в условията на солидарност на задълженията, за сумата от 27 832,38 лева, от които: 19 200 лв.

- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 3 000,38 лв. – обезщетение за забава от 15.03.2017 г. до 30.11.2018 г. и за сумата от 5 632 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до 21.10.2021 г., претендирани по Акт за начет № 11-04-39/05.12.2018 г. в относимата му част, съставен от Г. Г. Я. - държавен финансов инспектор към Агенцията за държавна финансова инспекция, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 153/18.11.2021г. по ч.гр.д. № 354/2021г. по описа на РС Омуртаг, като неоснователни, на осн. чл.422, ал.1 вр. чл.417, т.9 ГПК, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Тузлушка гора“ ЕООД /н/ - гр.

1

А., чрез постоянния синдик на дружеството Д. Г., в която се излагат съображения за неправилност на постановеното решение, като се възразява срещу изводите на съда, че в акта за начет липсват фактически констатации за умишлено причиняване на вреда от когото и да е от двамата ответници. В тази връзка се сочи, че нормата на чл. 21 ЗДФИ не поставя ограничение за формата на умисъла, като в конкретния случай Г. А. в качеството си на управител на дружеството е допуснал извършване на услуги извън предмета на неговата дейност – същият е съзнавал, че възложените дейности по почистване на сняг и подравняване на коловози в горските пътища, както и извършените разходи за тяхната поддръжка трябва да са документално установени и обосновани, но въпреки липсата на технически документи към приложените фактури, лично е извършил заплащането чрез банковата сметка на дружеството. С оглед изложеното, въззивникът счита, че следва да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност на управителя. Моли се за отмяна на постановеното решение и уважаване в цялост на предявените искове.

Въззиваемият ЕТ „Лес-Kомерс – И. И.“ е депозирал отговор на въззивната жалба, чрез адв. И. И. от ТАК, в който оспорва същата. Посочва, че процесните услуги са надлежно документирани с първични счетоводни документи, за чието изпълнение ответникът разполага с необходимата техника и кадрова обезпеченост, като липсата на определени вътрешни или технически документи не може да се вмени във вина на изпълнителя, нито обуславя извод за неизвършване на услугите. Счита, че в случая не намира приложение презумпцията на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ. Отправено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. И. А.. В о.с.з. страната се представлява от адв. Ц. И. от ТАК, който оспорва жалбата като неоснователна с доводи, че по делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства за причините, довели до възлагане на съответната дейност на втория ответник, и конкретния начин на изпълнение на работата. Позовава се на показанията на св. инж. Б. Ч., която в разпита си опровергава факти и обстоятелства от актовете за начет, а именно обстоятелствата, че има извършена проверка от нейна страна и от т.н. финансов инспектор по отношение дейността на ищцовото дружество.

Отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Окръжен съд – Търговище, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито 2 първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството по финансов начет е особено исково производство за реализиране имуществената отговорност на определени в чл. 23 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ, обн. ДВ бр. 33/21.04.2006 г./ лица за щети, причинени на посочени в чл. 4 ЗДФИ юридически лица, което производство е продължение на производството по финансова инспекция на определеното учреждение в случаите, когато при нея са констатирани вреди и е прието, че за тези вреди отговарят лицата по чл. 23 ЗДФИ. Това определя и особената негова цел – да се провери пред съд истинността на констатациите на финансовия инспектор за причинените вреди и да се присъди дължимото на ощетеното учреждение обезщетение за тези вреди.

Актът за начет, съставен от финансов инспектор по определените в ЗДФИ и ППЗДФИ ред и форма, в който са отразени фактите за причинени вреди на инспектирания обект от някои от лицата, посочени в чл. 23 ЗДФИ, и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност на тези лица /чл. 43 ППЗДФИ/, се ползва с презумптивна доказателствена сила.

Фактическите констатации в акта за начет относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, както и размерът на щетата се считат за истински до доказване на противното - чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, чл. 44, ал. 4 ППЗДФИ и ППВС № 5/1955 г. - т. 12. Това определя и разпределението на доказателствената тежест в начетното производство.

По правило за опровергаване на констатациите в акта за начет ответниците носят тежестта да установят чрез пълно обратно доказване, че релевантните за отговорността им факти не са се осъществили по начина, отразен в акта за начет. При липсата на ангажирани в горния смисъл доказателства съдът следва да приложи неблагоприятните последици на доказателствената тежест и да приеме доказателствената сила на акта за начет за неопровергана.

Установената от законодателя презумптивна доказателствена сила на фактическите констатации обаче не е абсолютна, а е обусловена от изискването актът за начет да е редовен - да съдържа реквизитите, визирани в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, както и да е подкрепен с доказателства досежно съдържащите се в него констатации /арг. чл. 22, ал. 2 ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ/, при спазване на възложения предмет на ревизия. В случай че някое от посочените изисквания не е налице, презумпцията за истинност на констатациите в акта за начет отпада и като последица доказателствената тежест в процеса се премества върху ищеца, който следва да установи фактите, обуславящи ангажирането на гражданската отговорност на ответниците.

В настоящия случай приложеният по делото акт за начет е изготвен от финансов инспектор при Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ при извършена финансова инспекция на „Тузлушка гора“ ЕООД, гр.

3

А., имаща за предмет проверка за законосъобразност и документална обоснованост на извършените и отчетени разходи през 2017 г. в проверяваното дружество по повод действията на управителя Г. А. по управление и разпореждане с имущество на дружеството, свързани с разпореждането и заплащането без правно основание на услуги, които не са извършени и без наличието на технически документи, които удостоверяват изпълнението им, в резултат на което ЕТ „Лес-Kомерс – И. И.“, в качеството на изпълнител на част от въпросните услуги, е получил без правно основание възнаграждение в общ размер на 19 200 лв.

Касае се до проверка на издадена фактура № 1000000659/13.03.2017 г. на стойност 8 000 лева без ДДС за „почистване на сняг в горски пътища за извоз на дървесина в отдели: 285н, 256д, 259м, 63н, 6к, 261у, 285о, 285e“, както и за проверена фактура № 1000000660/13.03.2017 г. на стойност 8 000 лева без ДДС с посочено основание „подравняване на коловози в горски отдели пътища 65б, 58и, 58ц, 282в, 292м, 371г, 262г, 262е, 255p“.

Изводът за вреда на актосъставителя, дължаща се на заплащане на дължими суми по фактически неосъществени услуги по посочените 2 бр. фактури, в които видът на уговорените услуги не е конкретно описан, е основан на база изготвено експертно заключение от 16.07.2018 г. от вещо лице инж. Б. Ч. Съгласно направените констатации, към издадените фактури не са налице технически документи, от които да е видно каква е мерната единица и как е договорена единичната цена за отчетените услуги, кога, къде и в присъствието на кои длъжностни лица на дружеството са извършени същите, липсата на установяване дали вписаните горски пътища са посочени в технологичните планове към досиетата на отделите, както и на документи за достъп на транспортните средства на фирмата изпълнител, извършили почистването.

За установяване на обстоятелства, свързани с извършената проверка, по делото е разпитана като свидетел инж. Б. Ч. Същата посочва, че гл. фин. инспектор Г. Я. й е подавал всички документи, свързани с реализацията на стопанската дейност и на горскостопанския план по дейности, които са проверявани по опис за съответните периоди – счетоводни документи, лесотехнически документи и устройствени документи като главни книги за оглед и досиета на насажденията. Инспекторът е предоставял отчета и как са изпълнявани фактурите, като по всички, в които има данни, че е извършвана горскостопанска дейност, тоест горскостопански подотдели, са посещавали упоменатите известни сечища и обекти. Заявява, че не е имала поставена задача да констатира дали са извършвани услуги или не, а е трябвало да съпостави всички описани дейности във фактурата и наличните данни за горскостопански подотдели в тях – дали е имало сечища, редовно издадени позволителни, какво представлява технологичният план към момента и дали са посочени всички данни. Потвърждава възможността следите да бъдат заличени от природни сили в зависимост от това кога е бил съставен протоколът за освидетелстване на сечището.

4

За опровергаване на констатациите по акта за начет по делото е разпитан свидетелят И. Н., заемал длъжността „горски стражар“ от 2015 г. в ищцовото дружество до ликвидирането на фирмата, който е присъствал при извършването на услуги от ЕТ „Лес-Комерс – И. И.“ в землището „Х.“, както и в раздел „Д.“. Същият е взел участие и при извършването на проверката с вещото лице, което е трябвало да провери дали пътят е подравнен в горските пътища с оглед пренасянето на дървесината. Свидетелят споделя наблюденията си от извършената проверка – проверяващите Г. Я. и вещото лице Ч. са посетили единствено началото на гората, без да навлизат навътре, като в единия имот видели, че има коловоз, а в другия – че е изникнала трева, с оглед на което са възприели крайния резултат, че пътят не е бил подравнен. В тази връзка служителят пояснява, че когато мине булдозерът, той прави стена настрани и това е доказателството, че е правен, което се потвърждава и от обстоятелството, че джипът се е движел по пътя. Същият счита, че за изминалия период от две години е нормално както да поникне трева, така и да има коловоз.

Въззивният съд кредитира показанията на свидетеля при условията на чл. 172 ГПК като обективни, логични и последователни, доколкото са дадени от лице, взело пряко участие както в извършването на действия по подравняване с булдозер, така и присъствало на самата ревизионна проверка.