Решение № 484 от 28.12.2025, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Гражданско дело 29/2021
- Вид
- Решение № 484
- Подписан
- 28.12.2025
- В сила
- 27.01.2026
- Състав
- Йохан Мирославов Дженов
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2 т.6 · Кодекс на труда
- чл. 358 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 484 гр. гр. Червен бряг, 28.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20214440100029 по описа за 2021 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 221, ал.2 от КТ В РС – Червен бряг, чрез адв. М. П. от САК е постъпила искова молба на Р. П. Г., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, със съдебен адрес: .... срещу “....., със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, ул. ... представлявано от инж. П. М. Г. – Управител, с която на основание чл.221, ал.2 от КТ се иска от съда да постанови решение с което да признае Акт за прихващане на вземанията и задълженията издаден на основание чл.103 от ЗЗД от 03.12.2020 г. на Управителя на Дружеството за незаконен и го отмени. С молбата са представени: Трудов договор № 075/03.09.2020 г.; Заповед № 207/04.11.2020 г.; Акт за прихващане на вземанията и задълженията издаден на основание чл.103 от ЗЗД от 03.12.2020 г. и адвокатско пълномощно.
След получаване на исковата молба и съгласно чл.129, ал.1 във вр. с чл.131,, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за нейната редовност – наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбите на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата съдържа всички изискуеми от закона реквизити и с разпореждане по чл.131 от ГПК на ответното дружество, е изпратена исковата молба с приложенията и е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок в канцеларията на съда е депозиран писмен отговор, с който се оспорва изцяло предявения иск и се навеждат подробни доводи за законосъобразност и основателност на уволнението и стриктно спазване на процедурата по КТ, за което имат и съгласие на Инспекцията по труда. Твърди се, че ищцата е използвала болничен лист, който в последствие е бил анулиран по установения ред. Прилагат писмени доказателства.
С изрична молба вх. № 2017/09.05.2022 г. адв. М. П. от САК е заявила оттегляне от делото 1 поради различие на вижданията с ищцата по отношение хода му.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Безспорно по делото е, а се установява и от приложените Трудов договор № 075/03.09.2020 г.; Заповед № 207/04.11.2020 г.; искане по чл.193 от КТ и Акт за прихващане на вземанията и задълженията издаден на основание чл.103 от ЗЗД от 03.12.2020 г. е, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника прекратено с посочената заповед, като работодателя се е възползвал от правото му съгласно чл.103 от ЗЗД и разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ. От тези доказателства се установява активната легитимация на ищеца и пасивната легитимация на ответника. Правният интерес от водене на иска се основава на цитираните писмени доказателства. Исковата молба е подадена в законовите срокове по чл.
358 от Кодекса на труда.
С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Съдът е сезиран с искова претенция с правно основание чл.221, ал.2 от КТ за признаване Акт за прихващане на вземанията и задълженията издаден на основание чл.103 от ЗЗД от 03.12.2020 г. на Управителя на Дружеството за незаконен.
По делото като доказателства са приложени: Трудов договор № 075/03.09.2020 г.; Заповед № 207/04.11.2020 г.; искане по чл.193 от КТ; 2 бр. болнични листи; разписка за връчени по пощата документи от ответника до ищеца; длъжностна характеристика; писмо от РЗИПлевен до ищеца, ведно с протокол за анулиране на болнични листове издадени на ищцата; искане до Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен; писмо за дадено разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен; Акт за прихващане на вземанията и задълженията издаден на основание чл.103 от ЗЗД от 03.12.2020 г. на Управителя на Дружеството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна:
Безспорно се установи от представените писмени доказателства, че ищцата е работила като „фактурист“ при ответното дружество. Със Заповед № 207/04.11.2020 г. на Управителя на дружеството е прекратено трудовото правоотношение с нея, на основание чл. 330, ал. 2 т.6 от КТ, посочвайки като мотиви ”неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – неявяване на работа за дните 04.09.2020 г., периода от 08.09.2020 г. до 11.09.2020 г. включително и на 19 и 20.10.2020 г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
2
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието при безсрочен трудов договор.
Видно от приложените по делото писмени доказателства е, че дисциплинарното уволнение на ищцата не е признато за незаконно и тя не е възстановена на работа.
Фактическият състав на чл.221, ал.2 от КТ е изпълнен и ищцата-работник дължи претендираното обезщетение на работодателя.
В случая между страните не се спори, и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищеца е работил по ТПО при ответното дружество на длъжност „фактурист”.
С оспорената Заповед № 207/04.11.2020 г. на Управителя на дружеството-ответник ТПО между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради неявяване на работа в два и повече последователни работни дни. Заповедта е връчена на ищцата чрез куриерска фирма „Европът“, което се потвърждава от приложената обратна разписка.
Ответника е приложил официални писмени документи - писмо от РЗИ- Плевен до ищеца, ведно с протокол за анулиране на болнични листове издадени на ищцата; искане до Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен; писмо за дадено разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, които обосновават спазване на процедурата по установяване извършеното от работника-ищец в настоящето производство нарушение на трудовата дисциплина обоснова издаване на атакуваната заповед за прекратяване на трудово правоотношение.
По така изложените съображения и при липсата на съдебно решение, което да отмени заповедта за уволнение на посоченото правно основание, то възниква задължение за ищцата към работодателя. Последния е направил на основание чл.103 от ЗЗД прихващане на това задължение, което обосновава искът на ищцата да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид отхвърлянето на исковете и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса за разглеждане на иска в настоящия случай не следва да се определя.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. Г., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, със съдебен адрес: .... срещу “....., със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, ул. ... представлявано от инж. П. М. Г. – Управител за признаване на извършено с Акт за прихващане на вземанията и задълженията издаден на основание чл.103 от ЗЗД от 03.12.2020 г. на Управителя на Дружеството прихващане на дължимото от работника обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ за незаконно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.
3
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4