Решение № 28 от 12.02.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. П., 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно наказателно дело № 20233520200179 по описа за 2023 година

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Е. В. Х. от гр.П., против Електронен фиш за налагане на глоба серия *** издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на осн. чл.189, ал.4, във вр. ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., за това, че „ на 12.05.2023г., в 16.45 ч., в обл.Т., общ.П., с.***, населено място, обозначено с пътен знак Д-11, при отчетен толеранс -3 км/ч, е управлявала т.а.“***“ с рег.№ **, със скорост 79 км/ч. Превишена стойност на скоростта 29 км/ч. Нарушението установено и заснето с **1, насочено към гр.П.. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия ***3г.“- нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП.

В подробно мотивираната жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение. Счита, че електронния фиш е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, като в тази връзка моли да бъде отменен като незаконосъобразен.

В с.з. жалбоподателят се представлявава от упълномощен представител-ада.М. от АКТ., която поддържа жалбата, и моли за отмяна на ЕФ.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Към жалбата е приложено писмено становище от гл.ю.к Л.Василева, в което сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Излагат се подробни аргументи по твърденията на жалбоподателя, като моли жалбата да бъде оставена без уважениеРайонна прокуратура гр.Т., ТО - П., редовно призована не се явява, не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима.

С електронен фиш серия *** издаден от ОДМВР гр.Т., жалбоподателят Х. е била санционирана, за нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, за това, че „на 12.05.2023г., в 16.45 ч., в обл.Т., общ.П., с.***, населено място, обозначено с пътен знак Д-11, при отчетен толеранс -3 1 км/ч, е управлявала т.а.“***“ с рег.№ **, със скорост 79 км/ч. Превишена стойност на скоростта 29 км/ч. Нарушението установено и заснето с **1, насочено към гр.П..

Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия ***3г.“

Първоначално, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП и предвид обстоятелството, че процесния т.а. е собственост на ЮЛ - „*** гр.Т., за нарушението е бил издаден ЕФ серия ** срещу представляващия ЮЛ - ЕФ, който впоследствие е бил анулиран след постъпила декларация, приложена на л.18 от делото.

В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП електронният фиш бил изпратен и връчен на нарушителя.

Приложена е и снимка № **, от която се установява, че в 16.54.00 ч., на 12.05.2023г., в режим „отдалечаване“ са заснети два автомобило, едения сред които е с рег.№ **, в локация с GPS координати: **, както и че максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч, а измерената /засечена/ скорост е 82 км/ч., разстояние:136м.

Приложени са и доказателства за одобряване на типа средство за измерване преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, ведно с приложение за неговата годност; методически указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения установени с АТСС/, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип; Протокол за проверка № ***г. на БИМ удостоверяващ съответствие на ARH CAM S1; заверени копия от Google Maps и снимки удостоверяващи мястото на позиционирането на ARH CAM S1, както и протокол за използваното АТСС в деня на контрол, ведно със снимка на последното и сертификат на полицейския служител работил с него в същия ден.

По делото е приложен и друг ЕФ за налагане на глоба серия ** издаден от ОДМВР Т., от който е видно, че за управление на същото МПС, в гр.Т., на 01.11.2022г., на жалбоподателя Х. е било наложено наказание по чл.182,ал.1,т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00лв. - ЕФ, който е влязъл в сила на 07.04.2023г., и е бил платен.

При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакувания акт изцяло като незаконосъобразен, по следните съображения:

Налице е нарушение, свързано с описание на инкриминираното нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на административни наказания засяга пряко сферата на наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Като място на нарушението в ЕФ е посочено – с.** но от доказателствата по делото не става ясно дали същото е извършено на това място и дали е в населеното място, където безспорно има ограничение от 50 км/ч., каквото възражение е въведено от жалбоподателя.

2

Това не се установява нито от приложените снимки от Google Maps, нито от снимковия материал, въз основа на който е издаден ЕФ. В него са посочени GPS координати: **, от които няма как да се установи дали те касаят точно ул.**, и точното място на която е било разположено АТСС. Следва да се отбележи, че в този снимков материал е посочено разстояние от 136 м., което разстояние не е посочено в протокола за използване на АТСС, което допълнително внася съмнение относно мястото на извършване на нарушението. Не може да не се обърне внимание и на това, че от приложения снимков материал се установява, че на посочения ден и час са заснети два автомобила, като не е ясно кой от двата е с засечена превишена скорост. В този смисъл няма как да се установи по безспорен начин дали действително посоченото МПС е превишило скоростта в населеното място. От това не може да се направи извод и за това дали и къде точно е било поставено АТТС, и дали така описаното нарушение в ЕФ отговаря на действителната фактическа обстановка.

Както вече бе посочено констатираното нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен къде точно е извършено административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

Съдът приема, че в настоящия случай, че не се доказа от обективна страна вмененото на жалбоподателя адм. нарушение, а оттук и до недоказаност на нарушението от обективна страна, предвид че мястото на осъществяване на деянието е задължителен признак на същото.

В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал.

4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението, включително мястото, от други налични документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.

Доколкото мястото на извършване на нарушението за скорост по чл. 21 ЗДвП, което е основен съставомерен елемент, определящ и дължимото поведение на водача, не се установи от събраните доказателства в настоящия процес по безспорен начин да съвпада с твърдяното в електронния фиш място на извършване, то и същият се явява незаконосъобразен и неправилен и като такъв следва да бъде отменен.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия ***, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на основание чл.189, ал.4, вр.с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП, на Е. В. Х., ЕГН ********** от гр.П., обл.Т., ж.к.“** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лв. (двеста лева), за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е постановено, пред Търговищки административен съд, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3