Решение № 1044 от 15.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1044 гр. Перник, 15.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720106511 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е във връзка с подадена искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД срещу Б. Г. Р., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за процесния период е предоставил на ответника ВиК услуги в посочения в исковата молба обект, находящ се на адрес: град П., ул. „С. З.“ **, с абонатен номер *******, които не са заплатени. Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 222,02 лв. - главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до горепосочения недвижим имот за периода 26.01.2022 г. - 29.05.2024 г., и лихва за забава на месечните плащания в размер на 29,82 лв., начислена върху претендираната главница за периода 01.04.2022 г. - 10.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнени по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4495/2024 г. по описа на Районен съд - Перник. Претендира разноски.

От ответника, представляван от назначен от съда особен представител, в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който е направено общо оспорване на предявените искове по основание и размер.

Поддържа се, че извлечението от сметка се явява частен документ и не доказва, че ответника дължи претендираните суми. Акцентира, че не се сочат доказателства, че ответника е собственик или ползвател на процесния имот. Съобразно изложеното е 1 направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. В проведено по делото открито съдебно заседание на 25.06.2025 г. заявява, че не оспорва размера на начислените суми, а единствено тяхното основание, както и релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Съгласно разясненията, дадени в т. 10, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.

422, респективно 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.

414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. След служебна проверка на материалите по ч. гр. д. № 4495/2024 г. по описа на Районен съд -Перник, съдът констатира, че положителни установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са депозирани в указания от съда и предвиден в закона срок и в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и са процесуално допустими.

По основателността на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК:

Предмет на делото са предявени от ищеца обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличието на валидно облигационно отношение с ответника за предоставяне на ВиК услуги за процесните имот и период, 2) че за периода от от от 26.01.2022 г. до 29.05.2024 г., е осъществил реално в имота водоснабдителни услуги с цена, възлизаща на претендираната в настоящото производство сума.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг на ответника с претендираните основание и размер и изпадането му в забава за неговото погасяване.

В доказателствена тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане на претендираните суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи /Наредбата/, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Същевременно, съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от 2 публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата.

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г., влизане в сила на които не е оспорено от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал.

1, изр. 1 ЗЗД, вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

Не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден и за него е открита партида с абонатен № *******, както и че действащите и приложими Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора са влезли в сила.

От представените и приети като писмено доказателство по делото – писмо от Община Перник с изх. № 25/МСИ-1185-1 и приложена към него данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, съдът намира за установено, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот в процесния период, който извод следва от факта, че е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 52336/20.02.1998 г., в качесвото на такъв. С оглед изложеното, съдът приема, че ответника има и качеството на потребител на ВиК услуги за процесия период и същият е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове. При преценка на данните относно възникването на валидно облигационно правоотношение между страните за процесните период и имот, съдът съобрази, че предмет на делото не е иск за установяване на право на собственост на ответника, поради което намери и че писмените доказателства по делото – справка Община Перник, Дирекция „Местни данъци и такси”, декларация по чл. 14 ЗМДР и справка от Национална база данни „Население” за регистрирани адреси на ответника от 23.12.2024 г., от която се установява, че същата от 1980 г. е адресно регистрирана на адреса на процесния водоснабден недвижим имот, са достатъчни, за да обусловят извода, че в посочения в исковата молба период ответника е бил потребител на ВиК услуги за имота с абонатен номер *******, противно на възраженията в обратен смисъл в депозирания писмен отговор.

С протоколно определение от 25.06.2025 г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че до посочения в исковата молба недвижим имот, находящ се на адрес: град П., ул. „С. З.” № **, с абонатен номер № ******* за периода 26.01.2022 г. – 29.05.2024 г. са доставени ВиК услуги на стойност 222,02 лв.

От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до собствения на ответника имот ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода. Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на задължението за главница в размер на 222,02 лв., поради което предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 79, 3 ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

При основателност на главния иск, основателен е и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава на ответника за плащане на дължимите суми за процесния период. В тази връзка съдът съобрази, че размера на дължимата законна лихва за периода, за който се претендира – 01.04.2022 г. – 10.07.2024 г., не е спорен между страните, поради което исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде уважена изцяло. Следва да се посочи и че съдът изчисли същия по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор и достигна до извод, че е правилно изчислен от ищеца.

По възражението за изтекла погасителна давност, заявено в проведеното открито съдебно заседание на 25.06.2025 г:

Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, по силата на изричната разпоредба на чл.

133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, включително и възражения за изтекла погасителна давност. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти. В процесния случай възражението за погасяване на процесните вземания поради изтекла погасителна давност е заявено след изтичане на срока по реда на чл. 131 ГПК, поради които е преклудирано и съдът не дължи произнасяне във връзка с него.

За пълнота следва да се посочи и че разгледано по същество би било неоснователно. Предвид характера на задълженията за главница, като такива за периодично плащане, съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в" ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането.

По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в Oбщите условия. В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.