Решение № 9 от 07.01.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Перник, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500641 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 727 от 01.08.2024 г., постановено по гр.д. № 2533/2023г., Районен съд - Перник е отхвърлил предявените от И. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М. А. К., ЕГН **********, с адрес: *** - универсален правоприменик на починалия в хода на процеса частен съдебен изпълнител А.М. В., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Перник, иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6661,64 лв. /шест хиляди шестстотин шестдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 474/2018 г. по описа на ЧСИ А. В., изразяващо се в неправомерно събрани суми за периода от 09.09.2020 г. до 10.01.2023 г., и сумата 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 474/2018 г. по описа на ЧСИ А. В., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.06.2023 г., до окончателното им изплащане, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 1176,83 лв. /хиляда сто седемдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ – лихва за забава от датата на всяка неправомерно събрана сума, считано от 09.09.2020 г., до 01.06.2023 г. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.

1

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от И.

М. С., чрез адв. В. Т., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва, като се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени противоречия на материалния и процесуалния закон. Сочи, че решаващият съд е приел в мотивите си, че ЧСИ не е предприел неправомерни действия по принудително изпълнение в хода на изпълнително дело № 474/2018 г. по описа на ЧСИ А. В., като е приел, че при получаване на доходи от два или повече източника трябва да бъде съобразен общия нетен доход. Излага съображения, че тези мотиви са неправилни, като твърди, че функцията на пенсията за инвалидност по чл.

74 от КСО е да обезщети невъзможността на лицето да престира собствената си трудова сила поради заболяване, временна нетрудоспособност или трудова злополука, поради което тези вземания са винаги несквестируеми в своята цялост. В продължение са излага, че видно от наличните по делото доказателства е, че постъпленията по изпълнителното производство са изцяло от наложен запор на получаваната от И. С. пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Допълва, че в настоящия случай ЧСИ е имало възможност да насочи принудителното изпълнение към трудовото възнаграждение на С., но това не е сторено. В подкрепа на изложените съображения се сочи съдебна практика на Окръжен съд – Перник. Навеждат се твърдения, че видно от представените доказателства, включително приетата по делото експертиза е, че вземанията на С. са изцяло нескеквестируеми, от което следва извода, че същата е увредена посредством наложените запори в хода на изпълнителното производство. На следващо място се сочи, че в хода на първоинстанционното производство нито ответника, нито третите лица-помагачи са представили доказателства за надлежно връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение на С.. Твърди се, че нито в хода на настоящото производство, нито по изпълнителното дело е представена заповедта за изпълнение въз основа на която е издаден изпълнителния лист. Допълва, че в тежест на ЧСИ е да установи, че предоставените му изпълнителни титули са коректни, както и издадени по отношение на посочените от взискателя лица. Въз основа на подробно изложени аргументи за неправилност се моли съда за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Банка ДСК“ АД, в качеството на трето лице-помагач, чрез юрк. Р. Д., с който се оспорва въззивната жалба, като се твърди, че същата е неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно и законосъобразно. Излага се, че въз основа на наличните по делото доказателства и заключението на вещото лице по назначената допълнителна ССчЕ не се установява наличието на незаконосъобразни действия на ЧСИ, които да са нанесли вреди на С. чрез неправомерно удържане на суми, както и за заплатено адвокатско възнаграждение. Моли се съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, а именно юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лева.

В срок е постъпил отговор и от М. А. К., чрез адв. Б. Б., с който се навеждат твърдения, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение. Сочи, че изложените в нея доводи са неоснователни и не 2 съответстват нито на доказателствата по делото, нито на материалната и процесуалната норма на чл. 446 от ГПК. Излагат се съображения, че при постановяване на своето решение решаващият съд се е позовал на задължителното за съдилищата ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК, че когато паричното вземане е частично несеквестируемо, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. По подробно изложени доводи за правилен се сочи изводът на първата инстанция, че в случая по изпълнителното дело няма изпълнение върху несеквестируемо имущество. На следващо място с отговора за неоснователни се сочат изложените доводи за липса на „надлежно връчване на издадената заповед за изпълнение“ и за липсата на “коректната заповед за изпълнение“. Навеждат се твърдения, че по делото е представено и прието като доказателство копие от оспореното от жалбоподателката изпълнение, осъществявано по изпълнително дело № 474/2018 г. по описа на ЧСИ А. В., като същото по съдържание и актове не е оспорено от С. в първоинстанционното производство.

В заключение се излага, че изпълнителното дело е образувано въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, установяващи годно изпълнително основание и отнасящи се до принудително изпълнение на постановен съдебен акт – влязло в сила решение. По изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

По конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба, Окръжен съд – Перник, действащ като въззивна инстанция, намира следното:

Както правилно Районен съд - Перник е посочил в мотивите си, за да възникне професионалната имуществената отговорност за причинени неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане от частния съдебен изпълнител по смисъла на чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, следва да са налице следните материални предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие) на частен съдебен изпълнител при, по повод или във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия при осъществяване на принудителното изпълнително производство; 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената 3 сфера на увредения – намаляване на неговия патримониум (претърпени загуби), респ. непостъпване в неговия патримониум с висока степен на сигурност на очаквано имуществено благо (пропуснати ползи) или засягане на неговата телесна неприкосновеност, чест или достойнство); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени или неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между фактите и явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Спорно по делото е допуснато ли е от ответника – ЧСИ противоправно поведение.

Принудителното съдебно изпълнение е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност, а обема й изразява материалноправната законосъобразност на самата дейност, що се отнася до основанията или последиците от предприети или не действия на частния съдебен изпълнител в израз на публична власт. От процесуалното естество на правната уредба следва съдържанието на изискваната в случая законосъобразност – съдебният изпълнител констатира и се основава на факт (като волеизявление или друго обстоятелство, удостоверено по определен ред ), с който нормата скрепва негово задължение за действие, определя съдържанието на самото действие, или предписва въздържане от действие.

Противоправността представлява несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца.

Съдът по деликтния иск, какъвто в случая е предявен, преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител.

За установяването на нарушение, когато са засегнати материални права на участващи в процеса по принудително изпълнение лица, е от значение механизма на прилагане на правилата с процесуален характер, като норми от публично-правно естество.

Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство.

Несеквестируем доход по смисъла на чл. 446 ГПК, са възнагражденията за труд, както и пенсията, които са в размер на минималната работна заплата, т.е. паричното вземане за трудово възнаграждение или друго възнаграждение, както и върху пенсията, е частично несеквестируемо.

Процесуалната норма на чл. 446 ГПК предвижда изрично определени вземания на длъжника в производството /вземане по трудово правоотношение, по гражданско правоотношение, по което се престира трудов резултат, по осигурително правоотношение/, срещу които при наличието на определени предпоставки възниква 4 процесуална забрана за принудително изпълнение /пълна несеквестируемост /, съответно процесуално задължение за осъществяване на изпълнение в предварително установени в чл. 446, ал. 1, т. 1-т. 4 ГПК граници /частична несеквестируемост /.