Решение № 16 от 10.05.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Монтана, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Търговско дело №

20221600900052 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано е по искова молба на „МБАЛ СК - СГ ЕООД” ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*” № *, представлявано от Управителя В.А. против НЗОК,БУЛСТАТ *, с адрес: град. *. ул. „*“ № *, представлявана от П.С. - Директор.

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.59,ал.1 от ЗЗО за сумата 493 832, 73 лева и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 118 489,15 лева.

Ищецът твърди,че е лечебно заведение за осъществяване на дейност по оказване на болнична помощ въз основа на Разрешение № СБ - 324 / 17.02.2011 г. и последващи разрешения, издадени от министъра на здравеопазването, в това число Разрешение № МБ[1]324/28.10.2016 г., регистрирано с регистрационен № ********** в регистъра по чл. 49, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) към Министерство на здравеопазването. На основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (330) и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности, сключен между НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2018 г. - 2019 г., между ищеца, като изпълнител на медицинска помощ и ответника, като възложител, са сключени следните договори за извършване на дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК: 1. Договор № 120 197/23.05.2018 г.. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки . („Договор за КП“) ведно с допълнителни споразумения към същия, видно от който договор, съгласно нар. 2, т.

1 на ПРЗР (стр. 36), последният влиза в сила на 1 Април 2018 г. ,който е продължен с Допълнително споразумение № 2 от 21.02.2019 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, 2. Договор № 120 617/29.05.2018 г., за извършване на амбулаторни процедури. („Договор за АПр.“) ведно с допълнителни споразумения към същия, видно от който договор, съгласно пар. 2, т. 1 на ПРЗР (стр. 26), последният влиза в сила на 1 Април 2018 г. , продължен с Допълнително споразумение № 2 от 21.02.2019 г. за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури. Поддържа,че въпреки реално извършените услуги ,НЗОК отказал да заплати на ищеца МБАЛ „С.Г.“ реално изпълнена и отчетена 1 болнична медицинска помощ за периода м. май 2018 г. - м. декември 2019 г., , както и вложените медицински изделия при осъществяването на дейността ,като е посочил като основание за отказа - надвишаване на месечните стойности по Приложение № 2 на съответните договори на основание чл. 31, ал. 12, т. 7 от 1 Договора за КП /чл. 35, ал. 12, т. 7 от Договора за АПр./, която препраща към чл. 38 от Договора за КПр., /чл. 42 от Договора за АПр./. Съгласно посочената клауза, в случай че лечебното заведение надвиши пределните стойности за съответния месец (в Приложение № 2 от договорите), НЗОК не заплаща извършената и отчетена дейност. Ищецът твърди,че е изпълнил задълженията си като изпълнител на болнична помощ, да предоставя и отчита на ежедневна база уговорената болнична медицинска помощ на лицата по чл. 1, ал. 1 от всеки от процесните договори, потърсили такава от него, по вид, обхват и обем съгласно основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и в съответствие с приложимите изискванията на Закона за лечебните заведения („ЗЛЗ“), Закона за здравето („33“), 330, и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, Кодекса на професионалната етика и приложимия НРД. Въпреки това ответникът не е заплатил стойността на тази дейност,поради което и дължи исковата сума в посочения размер.С оглед обстоятелството,че същият не е извършил заплащането в сроковете по договорите, а именно до 25-то число на месеца следващ отчетния месец (чл. 46 от Договора за КПр и чл. 50 от Договора за АПр.),последният е изпаднал в забава след 30-то числа на месеца, следващ отчетния месец, съответно на 1-во число на последващия месец,поради което и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът дължи законни лихви за забава върху главниците за периода от настъпване на забава за плащане на всяка отделна главница до датата на подаване на настоящата искова молба. В исковата молба са изложени подробни съображения досежно необходимостта от извършване на тези разходи ,както и относно неоснователността на отказа на НЗОК да заплати същата ,като е направено възражение за недействителност на Чл. 31, ал. 12. т. 7, чл. 34. чл. 35 и чл.

38 от Договор за оказване на болнична помощ по КП и допълнителни споразумения към същия , Чл. 35, ал. 12, т. 7, чл. 37, чл. 38 и чл. 42 от Договор за извършване на АПр. И допълнителни споразумения към същия,както и на клаузите ,с които НЗОК е ограничил задължението си за заплащане на законна лихва за забава, в случай на отказ за заплащане на надлимитна дейност поради недостиг на бюджетни средства (отговорност, за които носи самия ответник) - чл. 41 от Договор за оказване на болнична помощ по КП и допълнителни споразумения към същия и чл. 45 от Договор за извършване на АПр. и допълнителни споразумения към същия. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника да заплати сумите ,подробно описани в исковата молба , а именно: сумата 493 832, 73 лева ,/ от които 461 875,00 по Договор № 120 197/23.05.2018 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, продължен с Допълнително споразумение № 2 от 21.02.2019 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, представляваща цената на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по КП , сумата 3 267,60 лева, представляваща цената на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по КП и сумата 28 690,13 лв., съставляваща дължима сума по разходваните медицински изделия по дейността по Договор № 120 617/29.05.2018 г., за извършване на амбулаторни процедури и Договор № 120 617/29.05.2018 г., за извършване на амбулаторни процедури/ ,както и сумата 118 489,15лв.,съставляваща законна лихва за забава върху всяко просрочено задължение.Ищецът моли съда да му присъди и законната лихва върху главницата, както и направените в производството разноски.

Ответникът НЗОК чрез своя процесуален предсавител е представил писмен отговор, в който заявява,че оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна . Твърди,че претендираните от ищеца суми за извършена дейност за процесния период са извън стойностите за съответните месеци, договорени с лечебното заведение,а съгласно чл. 34, 2 ал.1 от договора, НЗОК е поела задължението да закупува само дейността отчетена в рамките на утвърдените по договора месечни стойности, посочени в приложение № 2 към него. Видно от посочените в ИМ обстоятелства, претендираните суми са отчетени в превишение на тези стойности /т. нар. надлимитната дейност /, поради което не влизат в предмета на договора. Съгласно нормативната уредба, действаща по време на процесиите периоди, липсва правно основание за заплащане от страна на НЗОК на недоговорени стойности, а съгласно договорените клаузи, в случай, че лечебното заведение надвиши пределните стойности за съответния месец, НЗОК не заплаща извършената и отчетена дейност.В тази връзка са развити подробни съображения относно недължимостта на тези плащания .Искането е да се отхвърлят предявените искове изцяло,ведно със законните последици.

Постъпила е ДИМ, в която са доразвити доводите, изложени в ИМ, и е отговорено на възраженията на ответника .Поддържат се доказателствените искания,като по отношение на направеното оспорване е взето становище,че същото касае съществото на спора.

В отговора на ДИМ ответникът е посочил изрично,че не оспорва Индивидуален договор (ИД) за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП) № 120197/23.02.2018 г., Допълнително споразумение № 2/21.02.2019 г., с който същият е продължен, Индивидуален договор за извършване на амбулаторни процедури № 120617/29.05.2018 г. и Допълнително споразумение № 2/21.02.2019 г., с който същият е продължен между НЗОК/РЗОК и „МБАЛ СК - СГ” ЕООД. В същия са доразвити доводите, изложени в отговора и са представени писмени доказателства.

Доказателствата по делото са писмени, като за изясняване на същото от фактическа страна е назначена и извършена комбинирана съдебно-медицинска и икономическа експертиза.

Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема следното:

Не се спори между страните,че ищецът е лечебно заведение за осъществяване на дейност по оказване на болнична помощ въз основа на Разрешение № СБ - 324 / 17.02.2011 г. и последващи разрешения, издадени от министъра на здравеопазването, в това число Разрешение № МБ-324/28.10.2016 г., регистрирано с регистрационен № ********** в регистъра по чл. 49, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) към Министерство на здравеопазването,както и относно наличието на сключени догомори между страните на основание чл.59 ,ал.1 от ЗЗО/който факт съдът е приел за безспорно установен в изготвения проекто-доклад/.

Безспорно е установено от доказателствата по делото и от извършената експертиза,че ищецът е предоставил болнични услуги по клинични пътеки на своите пациенти за периода 01.05.2018г.-31.12.2019г. за сумата 462 748,60лв./ от които 307969 лв. за 2018г. и 154 779,60 лв. за 2019 г./ и разходи за вложени медицински изделия ,вложени при изпълние на клинични пътеки за процесния период в размер на 28 690,13 лв./ 23 754,12лв. за 2018г. и 4936,01 лв. за 2019 г./

От извършената експертиза се установява,че ответникът от отчетените надлимитни пътеки за процесния период не е заплатил общо 519 броя ,като вещите лица са посочили изчерпателно и вида на всяка една от тях.

Спорът в случая се свежда до въпроса досежно основателността на направения отказ от страна на ответника за заплащане на тези суми .

Съдът намира същият за неоснователен,като съображенията за това са следните:

3

Правоотношението между страните е възникнало по силата на валидно сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, чиято правна регламентация е в чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.

Предметът на спора е очертан от претенцията на изпълнителя - ищец за неплатена от възложителя - ответник цена на реално извършени и отчетени дейности по предоставяне на болнична медицинска помощ по посочените в договора клинични пътеки за периода от 01.05.2018г.-31.12.2019г.

Възраженията на ответника са основани на твърденията за недължимост на претендираните суми, тъй като въпросните дейности са били извършени извън обхвата на договора.

От събраните по делото доказателства и основно от заключението на неоспорената от страните медицинска експертиза се установява, че през исковия период са били извършени медицински дейности,от които от отчетените надлимитни клинични пътеки не са заплатени от РЗОК общо 519 броя, строго съобразени с алгоритъма, съдържанието и изискванията на съответните клинични пътеки, като информацията за тези дейности е налична и надлежно документирана.

При безспорната установеност на този факт, основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, е обусловена от отговора на въпроса дължи ли възложителя заплащане на реално извършените и отчетени от болницата дейности, които са в обхвата на медицинската помощ, в случаите когато стойността им надвишава нормативно определения и установен в договора размер.

Настоящият съдебен състав приема, че отговора на така поставения въпрос следва да се търси при съобразяване със специфичния предмет на договора, включващ задължението на изпълнителя да оказва болнична медицинска помощ на конкретно определен кръг от лица, чийто закрилян от закона интерес на потребители на здравната услуга следва да бъде съблюдаван независимо от това, че те не са страна по договора.

В чл. 52, ал. 1 от Конституцията е прогласено правото на гражданите да имат здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.