Решение № 3777 от 21.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3777 гр. София, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110138835 по описа за 2021 година

„Топлофикация София” ЕАД е предявило срещу АЛ. Н. К. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че АЛ. Н. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1470.69 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес гр.

София, ж.к. „Илинден“, бл. 117, вх. Г, ет. 7, ап. 89, аб. № 157883, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.12.2020 г., до окончателното изплащане, сумата от 259.09 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.12.2020 г., сумата от 25.39 лв., представляваща предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.12.2020 г., до окончателното изплащане, сумата от 5.56 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 09.12.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 11.01.2021 г. по ч. гр. д. № 63211/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответника е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.

1

86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендират се и суми за дялово разпределение. Претендира разноски. Пред съда страната уточнява исковата молба с молба от 24.02.2022 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените срещу него искове като частично недопустими и неоснователни. Ищецът нямал правен интерес да претендира суми за дялово разпределение. Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва се дължимостта на мораторните лихви. Процесните вземания били погасени по давност. Претендира разноски. Пред съда страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище по предявените искове, като счита същите за основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.

Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 3974 от 22.09.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост с адрес гр. София, ж.к.

„Илинден“, бл. 117, вх. Г и вх. Д, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно 2 е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот на низходящ № 61 от 05.10.1995 г., том LXLI, дело 18157/95 г. се установява, че Никола Александров К. продава на сина си АЛ. Н. К. следния свой недвижим имот, а именно апартамент 89, находящ се в гр. София, ж. к.

„Илинден“, блок 117, вх. Г, етаж 7. В нотариалния акт е посочено, че Никола Александров К. си запазва правото на ползване върху недвижимия имот. От представения по делото препис-извлечение от акт за смърт на Никола Александров К. се установява, че същият е починал на 23.10.2006 г. В разглеждания случай по делото се установява, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния имот, което налага приемането на извод, че през процесния период ответникът е имал качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като вещното право на ползване е прекратено със смъртта на вещния ползвател преди исковия период. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е ответникът по силата на притежаваното от него право на собственост върху процесния недвижим имот. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка се явява неоснователно.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния период не бил осигурен достъп до имота, за което били представени протоколи от 25.04.2018 г., 29.04.2018 г., 30.04.2019 г. и 05.05.2019 г., като въпреки неосигурения достъп за процесния имот нямало начислена ТЕ за отопление на имот. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. на база пълна отопляема кубатура 157 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части.

Поради неосигурения достъп до имота била начислена ТЕ за БГВ на база един брой потребители на топла вода при служебно определен разход от 140 л. на денонощие. За периода 17/18 г. количеството топла ода за 17/18 г. било увеличено с 37.73 куб. м. поради разлика в показанието на общия водомер в абонатната станция, разделено само с абонати с нередовни или неотчетени водомери. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 1470.44 лв., като при начисляване на сумите за топлинна енергия била спазена нормативната уредба. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през две годишен период и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че за процесния период няма извършени плащания на претендираните суми, както и в частта, в която е посочено, че размерът на 3 претенция за дялово разпределени възлиза на 25.39 лв.

Неоснователно се явява възражението на ответника за недължимост на процесните суми за топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.

При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определеното количество, на стойност 1470.44 лв., в който размер следва да бъдат уважен предявения иск, като за разликата до пълния претендира размер от 1470.69 лв. искът следва да се отхвърли.