Решение № 1935 от 31.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1935 гр. Варна, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20223110116492 по описа за 2022 година за да се произнесе взе придвид следното:

Ищецът Г.Н. сочи, че срещу него е издаден изпълнителен лист от 05.12.2014г. по т.д.

№8254/2014г. по описа на Софийски градски съд, тъй като е осъден да заплати в полза на „*“ ЕООД, сума в размер на 7 108,62лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №**********, в едно със законната лихва от момента на постановяване на арбитражно Решение от 31.07.2014г. до окончателното погасяване на вземането, 80лв., разноски по арбитражното дело, 534,34лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 50лв. разноски за образуване на дело в Софийски градски съд по молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на Арбитражно решение. Въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано по молба на взискателя изп.д.№531/2015г. по описа на ЧСИ *, рег.№*, район на действие СГС. По изпълнителното дело са извършвани следните изпълнителни действия: на 17.03.2015г. са изпратени съобщение за запор на банкови сметки до банка Пиреос, ПИБ, Уникредит, Алианц Банк, Експресбанк, ЦКБ, Банка ДСК, Алфа Банк и ОББ. На 23.03.2015г. въз основа на поискани справки от ТД на НАП, на осн. чл.458 ГПК и Удостоверение №030371501308038/13.03.2015г., ТД на НАП - Варна е присъединен като взискател със сумата от 766,75лв., като общо дължимата сума възлиза на 10 592,84лв. По изп.д. №531/2015г. извършвани справки - за движимо и недвижимо имущество, трудови договори и др. На 30.03.2017г. постъпила молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия. На 04.12.2018г. с молба вх.№34597 е отправено искане за конституиране на ответника „К*“ ЕАД, като взискател по делото, придобил вземането чрез цесия. На 07.01.2019г. по делото е постъпила молба от „* БГ" ЕАД за извършване на изпълнителни действия. На 19.06.2019г. е изпратено съобщение до работодателя на Г.Н. за налагане на запор на трудовото му възнаграждение. На 26.03.2021г. с молба взискателя прави искане за нови справки и извършване на нови изпълнителни действия, въз основа на което е изпратено запорно съобщение до „Айкард" АД. Счита, че в 1 периода 23.03.2015г. /присъединяване на ТД на НАП като взискател/ до 30.03.2017г. /молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия/, не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давностните срокове, поради което изпълнителното дело се е прекратило на 23.03.2017г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с настъпила т.нар. перемция, преди съдебния изпълнител да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване на изпълнителното производство. Посочва, че константната съдебна практика и TP №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. ОСГТК на ВКС, съгласно чл.116 б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като прекъсването обаче се осъществява само доколкото, чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи, като неизчерпателно са посочени, предприемането на кои изпълнителни действия прекъсват давността. Счита, че изп.д.№531/2015г. по описа на ЧСИ * е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с настъпила т.нар. перемпция, след приемането на TP №2/26.06.2015г., постановено по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и установеното с новото TP тълкуване на правната норма следва да бъде прилагано. С даденото разяснение в т.10 от TP №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б.„д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Приема, че давността се прекъсва от всяко валидно предприето изпълнително действие от взискателя, като при настъпила перемпция, от последното валидно изпълнително действие текат срокове за погасителна давност по чл.110 и по чл.111 ЗЗД и от 23.03.2015г. /присъединяване на ТД на НАП като взискател/ е започнал да тече 5 годишния давностен срок на осн.чл.110 ЗЗД по отношение на вземането по Изпълнителен лист от 05.12.2014г. по т.д.№8254/2014г. по описа на Софийски градски съд, който е изтекъл на 23.03.2020г.

Моли съдът, да приема за установено в отношенията между страните, че поради настъпила пет годишна погасителна давност, ищецът не дължи на ответното дружество, сумата от 7 108,62лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №********** по Изпълнителен лист от 05.12.2014г. по т.д.№8254/2014г. по описа на Софийски градски съд. Моли се да се присъдят сторените съдебно - деловодни разноски.

Ответникът е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който сочи, че искова претенция се явява допустима, но я счита за неоснователна.

Въз основа на процесният изпълнителен лист, на 06.03.2015г. е било образувано изп.д.№531/2015г. по описа на ЧСИ *, като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, като е поискано и налагането на запор на длъжника в Банка ДСК ЕАД. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно ТР от 26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС: „е нередовно молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл.426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.426, ал. 3 вр. чл.129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността“. По аргумент на противното, следва да се приеме, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл.18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. Още повече, с молбата е посочен конкретен изпълнителен способ - налагане на запор върху банкова сметка. На 17.03.2015г. по делото са изпратени запорни съобщения до множество банки, вкл. до Банка ДСК АД и запорът е бил наложен. На 31.03.2015г. по делото е постъпила сума в размер на 87.65лв., удържана от банкова сметка в „Банка Пиреос България" АД, като това отново е прекъснало погасителната давност, по аргумент на т.10 от същото тълкувателно решение. Ha 11.11.2015г. е изведено съобщение до НАП с искане за справка за трудов договор. Присъединяването на ТД НАП Варна като 2 взискател по изп.д.№531/2015г. е осъществено на 19.03.2015г. На 30.03.2017г. е входирана молба от предходния взискател с искане да бъдат наложени запори на банкови сметки по изп.дело №531/2015г. по отношение на длъжника. На 30.03.2017г. са изведени, отново запорни съобщения до „Банка ДСК" АД и до „Банка Пиреос България“ АД. От горните обстоятелства е видно, че не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар."перемция".

Всяко едно от предприетите действия е в интервал от време по-малък от две години.

Следователно изпълнителното дело не се е прекратило ех lege на 23.03.2017г., на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както всъщност твърди ищеца. На 04.12.2018г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател от „*" ЕАД, което действие също прекъсва течащата относно вземането погасителна давност. С нея на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, като е направено и искане за насрочване и извършване на опис на движими вещи, което отново прекъсва погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрира активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване интересите си. На 07.01.2019г. е подадена молба от новия взискателя с искане за извършване на справка в електронния регистър на БНБ за налични банкови сметки на името на длъжника. През юни 2019г. са извършвани и справки за имущественото състояние на името на същия. На 19.06.2019г. е изведено запорно съобщение до работодателя спортен клуб ОРИНДЖ ФИТНЕС. На 26.03.2021г. е заведена молба от взискателя с искане за извършване на справка в електронния регистър на БНБ за наличието на разкрити банкови сметки, с искане да бъде наложен запор върху откритите такива. На 06.04.2021г. е изведено запорно съобщение до „Айкарт" АД. На 22.04.2021г. по делото е постъпила сума в размер на 71.18лв. в резултат на запор на вземания. На 17.06.2021г. по делото е подаденя справка за актуално състояние на действащите трудови договори към посочената дата, не са били открити данни за трудови договори. През октомври 2021г. по делото е подадена справка НАП за трудови договори, както и справка имотен регистър. През 2022г. отново са извършвани справки НАП за трудови договори. На 15.09.2022г. по делото е подадена молба с искане за извършване на справка в електронния регистър на БНБ за разкрити банкови сметки, като в случай че не се стигне до налагане на запори, каквото е искането на взискателя, се иска насрочване на опис на движими вещи. Счита, че предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод следва от задължителната практика на ВКС, като в случая погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният взискател „*" ЕООД, настоящия взискател „*" ЕАД, ЧСИ *, не е бездействала, а напротив, е предприемал необходимите действия в хода на образуваното изп.д.№531/2015г. което доказва активността за удовлетворяване интересите на взискателя. Твърди, че от образуване на изп.д.№531/2015г. по описа на ЧСИ * на 06.03.2015г. до 26.06.2015г. намира приложение ППВС №3/18.11.1980г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началния момент, от който е започнала да тече погасителна давност е датата 26.06.2015г. - постановяване на TP №2/26.06.2015г. Сочи, че датата, на която вземането би се погасило по давност би била 26.06.2020г. В настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015г., във връзка с изп.д.№531/2015г. по описа на ЧСИ Б.*, има извършени изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен срок, като по процесното вземане срещу Г.Н. не е изтекла погасителната давност.

Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли в цялост искът, като неоснователен и недоказан. Иска присъждане на разноски и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.439 от ГПК.

След запознаване с твърденията на страните и събраните по делото доказателства и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна 3 следното:

По искане на ищцовата страна по настоящото дело е приложено копие от изп.д.

№20158560400531 на ЧСИ Б* с район на действия СГС. От същото е видно, че е образувано по молба на „*“ ЕООД от 6.03.2015г. за събиране на вземане обективирано в изп.л. от 5.12.2014г. издаден по т.д.№8254/2014г. на СГС срещу настоящия ищец за сумите от 7 108.62лв. дължими по договор за потребителски кредит, законната лихва върху нея от 31.07.2014г. до окончателното изплащане, 534.34лв. юрисконсултско възнаграждение, 80лв. разноски по арбитражно производство и 50лв. разноски за водене на дело пред СГС.

Съгласно приложените по изп.д. запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД и „Алианц банк България“ АД връчени на съответните длъжностни лица от банките на 19.03.2015г., на посочената дата се извършени действия от страна на ЧСИ по събиране на вземането. Съгласно писмо от ЦКБ АД от 23.03.2015г. л.29 от изп.д. в изпълнение на искане на ЧСИ е блокирана сметка на длъжника за сумата от 9 694.58лв., а от писмо на „Банка Пиреос България“ АД се уведомява ЧСИ, че на 31.03.2015г. му е преведена сумата от 87.65лв., като изпълнение по запорно съобщение по изп.д. №20158560400531, което се потвърждава и от приложената по изп.д. вносна бележка от същата дата л.44. Представени са и доказателства, че в периода от 19 до 25 март 2015г. са правени неуспешни опити да се връчи на длъжника покана за доброволно изпълнение. Взискателят „Профи кредит България“ ЕООД на 30.03.2017г. е подал молба за налагане на запори на банковите сметки на длъжника в следствие на което до Н. е изпратено съобщение от ЧСИ за наложен запор, което също не е могло да бъде връчено.