Решение № 813 от 19.06.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. Велико Търново, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110102777 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Г. Х., чрез адв.

М. М. – ПАК, срещу "Неткредит" ООД - град София. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 201908130935560070 от 13.08.2019 година, по силата на който ответното дружество е предоставило кредитна линия на ищеца в максимален размер на 1 000.00 лева, при ГПР 49.72 %, ГЛП – 41.05 % и с общо дължима сума в размер на 1 236.00 лева. Посочва, че в чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено, че до края на следващия ден заемополучателят следва да предостави банкова гаранция в размер на 1 236.00 лева, като при непредоставянето на такава на основание чл. 6 от договора, същият дължи неустойка в размер на 1 080.00 лева. Твърди, че клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от договора са нищожни, като противоречащи на добрите нрави и поради противоречието им с чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 33 ЗПК, както и на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено между страните, че клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 201908130935560070 от 13.08.2019 година са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и на закона.

Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, който в срока по чл.

131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Процесуалният представител на дружеството не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните 1 по така посочения договор за кредит, отпусната с него сума, както и размер на ГПР и ГЛП, но развива съображения за неоснователност на предявения иск, като оспорва твърденията, изложени в исковата молба за нищожност на посочените клаузи от договора. Посочва, че договорът е сключен в съответствие с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, регламентираща свобода на договарянето. Навежда доводи, че посредством договорената неустойка, кредиторът цели да обезпечи именно задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение и евентуално вредите от потенциално неизпълнение, като изборът на самото обезпечение е оставен на волята на самия потребител. Посочва, че клаузата на чл. 6 от договора е формулирана по ясен и разбираем начин, съответно не противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК. Твърди, че комисията за защита на потребителите се е произнесла, като в решението й изрично е посочено, че ОУ на ответното дружество не съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. На следващо място посочва, че неустойката се начислява само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция, респективно – не се начислява неограничено във времето, т.е. начисляването й зависи от поведението на длъжника. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

С отговора на исковата молба ответното дружество е предявило срещу М. Г. Х. обективно, кумулативно съединени насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Процесуалният представител на дружеството посочва, че на 31.10.2022 година Х. е направил доброволно плащане в размер на 1 236.00 лева, с което е погасил 334.93 лева – обезщетение за забава; 216.00 лева – възнаградителна лихва и 685.07 лева – главница.

Посочва, че е настъпил крайният падеж за изпълнение на задължението по договора, като по договора за кредит са останали дължими следните суми: 314.93 лева – непогасена главница; 20.00 лева – непогасена възнаградителна лихва за периода от 14.06.2020 година до 14.08.2020 година и 4.29 лева – обезщетение за забава за периода от 01.11.2022 година до 19.12.2022 година. Направено искане ответникът по насрещния иск да бъде осъден да заплати на дружеството посочените суми. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Процесуалният представител на ответника по насрещни иск развива съображения, че процесният договор е недействителен, поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора не е предвидено дали какви са условията за прилагане на лихвения процент, както и дали е фиксиран или плаващ. Освен това посочва, че в договора не е посочено какви разходи са включени в ГПР, което представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. На следващо място навежда доводи за нищожност на уговорената възнаградителна лихва, доколкото размерът на същата противоречи на добрите нрави. С отговора по насрещния иск е направено възражения 2 за прихващане на заплатените от ответника по него суми, с претендираните с насрещната исковата молба такива.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а и видно от приложеното заверено копие на Договор за потребителски кредит № 201908130935560070 от 13.08.2019 година /л. 4-6 от гр.д. № 1750/2022 година на ГОРС/, между страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1 000.00 лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва в общ размер на 236.00 лева в срок 14.08.2020 година, когато е падежът на последната 12 погасителна вноска. Видно от съдържанието на договора уговореният между страните лихвен процент на кредита е в размер на 41.05%, а ГПР в размер на 49.72 %. В чл. 4, ал. 3 от договора страните са договорили до края на следващия ден от сключване на договора кредитополучателят да предостави на кредитора банкова гаранция в размер на 1 236.00 лева, със срок на валидност до 15.08.2020 година, като при непредоставянето на такава на основание чл.

6, ал. 1 от договора, същият дължи неустойка в размер на 1 080.00 лева.

Няма спор между страните по делото, че отпуснатата в заем сума е усвоена от ищеца, както и че на 31.10.2022 година същият е извършил доброволно плащане по договора за кредит в размер на 1 236.00 лева.

По делото са приложени и Информация за заявка, Справка за подадени уведомления по ЕГН от Регистър на трудовите договори, Извлечение от ЦКР, ОУ към договорите за потребителски кредит на „Неткредит“ ООД, Писмо, изх. № У-03-4121 от 10.05.2016 година, Стандартен европейски формуляр и Дневно извлечение № 154 от 13.08.2019 година /л. 30-69/.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.

126-128/ се установява, че отпуснатият, съгласно Договор № 201908130935560070/ 13.08.2019г., потребителски кредит в общ размер на 1 000.00 лв. е усвоен на 13.08.2019г., на която дата кредиторът „Неткредит“ ООД е превел по банкова сметка с титуляр М. Г. Х. и IBAN: *** при „Банка ДСК“ сума в размер на 1 000.00 лева. По договора е получено само едно плащане - на 31.10.2022г. на сума в размер на 1 236.00 лева. С внесените по кредита на 31.10.2022г. средства в размер на 1 236.00 лв., от страна на кредитора „Неткредит“ ООД са погасени: главница в общ размер на 685.07 лв.; договорна (възнаградителна) лихва в общ размер на 216.00 лв.; обезщетение за забава (законна лихва за просрочие) в общ размер на 334.93 лв. Към 19.12.2022г. непогасените задължения по договора за потребителски кредит са в общ размер на 339.22 лв., като в това число по пера, както следва: главница в размер на 314.93 лв.; договорна (възнаградителна) лихва в размер на 20.00 лв. и обезщетение за забава в 3 размер на 4.29 лв., начислено за периода от 01.11.2022г. до 19.12.2022г. върху неплатената главница в размер на 314.93 лева. Годишният процент на разходите (ГПР) по Договор за потребителски кредит е в размер на 49.72 %, като същият е изчислен при следните параметри: размер на кредита - 1 000.00 лв., срок за погасяване 12 месеца (анюитетни месечни погасителни вноски в размер на 103.00 лв., с включени в нея главница и договорна лихва) и годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 41.05 %.

ГПР е изчислен в съответствие с чл. 19 от Закона за потребителския кредит.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 201908130935560070 от 13.08.2019 година /л. 4-6 от гр.д. № 1750/2022 година на ГОРС/, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1 000.00 лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 236.00 лева в срок до 14.08.2020 година. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Предявеният по делото първоначален иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, като ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от договора са нищожни поради противоречието им с добрите нрави и с императивни разпоредби на закона. С първата кредиторът е въвел изискване за предоставяне от страна на кредитополучателя на банкова гаранция, и то в размер на цялата дължима сума по кредита – главница и възнаградителна лихва, а при неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 6 от договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1 080.00 лева. Настоящият съдебен състав намира, че така уговорените с договора клаузи за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция, както и за самото задължение за нея, са неравноправни, респективно - такива, които противоречат на закона и добрите нрави, поради което. Неустойката, предвидена в чл. 6 от договора за потребителски кредит за 4 неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 3 от същия е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въведените с договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на кредитополучателя при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Уговорена по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената цел за начисляването й. Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока - в размер по-голям от този на главницата по договора.

Размерът й е фиксиран отнапред и с оглед вторичния характер на задължението, което обезпечава - неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение по договора, чрез банкова гаранция, безспорно създава значително неравновесие между търговеца и потребителя. Самата банкова гаранция пък е в размер на дължимата по договора сума от 1 236.00 лева, включваща главница или договорна лихва, т.е. ако кредитополучателят е разполагал с тази сума, за да предостави на кредитора банкова гаранция в този размер, същият не би имал нужда от заемни средства.