Решение № 12 от 19.02.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. гр.Велинград, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200169 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-0367-000161/16.03.2023г., издадено от Началник РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Я. Н. С. са наложени административни наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на разпоредбата на „чл. 123, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗДвП“.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление - при съображения, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, че наказаният не е извършил нарушението, като освен това се твърди неспазване на принципа non bis in idem, предвид паралелно водено досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“а“ от НК относно същото деяние.

В писмено становище въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние и няма основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Моли наказтелното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.03.2023г. в гр. Велинград, на път II-84, км 0,400, при управление на МПС – л.а.

„Мерцедес-Г63“ с рег. № СВ1111ВС водачът Я. Н. С. застига и блъска в задната част л.а. с рег. № РВ8877НС, управляван от Гергана К.. С. предлага на К. да възстанови щетите, които е нанесъл по автомобила й, без да уведомяват органите на реда за настъпилото ПТП, но тя не се чувства добре вследствие на катастрофата и на място не постигат такова съгласие. Тъй като двамата се познават Я. С. решава да напусне местопроизшествието без да уведоми органите на МВР и без да чака пристигането им. Последните получават сигнал за случилото се и пристигналия на място полицейски екип в състав – А. Д. и В. Ч. заварва К. до блъснатия й автомобил – да се оплаква, че й е зле. Тя им съобщава данни за автомобила и водача, който я е блъснал, след което е откарана с линейка във ФСМП. Същия ден Я. С. е поканен от служителите на реда в сградата на РУ-Велинград, където признава, че е причинил въпросното ПТП и напуснал мястото, след като предложил на К. да й заплати щетите, но тя го обиждала. За така установеното му поведение полицаят Д. съставил на С.

АУАН Серия GA бл. № 899755/08.03.2023г. за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗДвП, на база на който акт е издадено и обжалваното НП. Същевременно на 05.12.2023г. по случая било образувано и ДП № 121/2023г. по описа на РУ-Велинград, водено за извърпено престъпление по чл. 343, ал.1, буква „а“ от НК вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: НП № 23-0367-000161/16.03.2023г.; АУАН сер.GA № 899755 от 08.03.2023 г., Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Справка за нарушител/водач, писмо с вх. № 6912/12.12.2023 година от Районна прокуратура – Пазарджик – ТО – Велинград с информация, че е образувано ДП с вх. № 1317/2023 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО – Велинград и № ЗМ 121/2023 г. по описа на РУ – Велинград, за престъпление по чл. 343, ал.

1, б. „а“ на НК, вр. чл. 343, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като делото е висящо и не е приключило и Постановление за образуване на досъдебно производство № 1317/23 от 02.04.2023 г., показанията на свидетелите А. Д. и В. Ч..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.

С обжалваното наказателно постановление е санкционирано нарушение с правна квалификация по чл. 123, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗДвП, чийто състав предвижда: т.2 - „когато при произшествието са пострадали хора:“ буква б) - водачът на ППС, участник в ПТП „ да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи“.

2

В акта за установяване на административното нарушение и в самото постановление не са посочени нито обстоятелства относно наличие на пострадал при произшествието човек, нито данни за самоличността и качеството на такова лице. С това е допуснато съществено процесуално нарушение, което засяга правото на жалбоподателя да узнае въз основа на кои обективно проявили се обстоятелства е прието, че е извършил нарушението, в което е обвинен и така е възпрепятстван да организира защитата си от самото начало наказателното производство. Съставения акт за установяване на административно нарушение има сходна правна природа с обвинителния акт в наказателното производство, а издаденото въз основа на него наказателно постановление с присъда, поради което в тях волята на актосъставителя и на административнонаказващия орган по отношение на фактите и правото следва да бъде ясно изразена и надлежно обективирана. Неописването на съществени елементи от обективната страна на нарушението не може да бъде компенсирано от цифровата квалификация на същото. Недопустимо е в производството по обжалване на наказателното постановление решението на съда да бъде основано на обстоятелства, които не се съдържат в тях. Ето защо основателни са възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Не така стои обаче въпросът за нарушаване принципа ne bis in idem. Съгласно ТР 3/22.12.2015г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСНК правилото ne bis in idem забранява дадено лице да бъде преследвано, съдено или наказвано повторно за същото деяние, ако вече спрямо него има приключила наказателна процедура с влязъл в сила акт. Дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт.

Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на властите възниква състояние на нарушение на правилото. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол. Съгласно чл. 33 от ЗАНН, въвеждащ принципа на приоритета на наказателната над административната отговорност, изначално опасността от дублиране на административнонаказателната и наказателната отговорност е изключена. Когато обаче въпреки, предвидените в чл. 33 ЗАНН процесуални гаранции за едно деяние има паралелно провеждащи се административнонаказателно и наказателно производство, наказателното постановление не следва да се отмени само на това основание.

В този случай допуснатото нарушение може да бъде преодоляно по реда чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗАНН.

Предвид гореизложеното наказателно постановление № 23-0367-000161/16.03.2023г., издадено от Началник РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик следва да бъде изцяло отменено.

3

При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 500лв. адвокатски хонорар, която сума е изплатена в брой от жалбоподателя на 22.05.2023г., според представеното по делото пълномощно.

Възражението за прекомерността му е неоснователно, тъй като той не надвишава значително минималния – съгласно разпоредбите на чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.3, т.1, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0367-000161/16.03.2023г., издадено от Началник РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пазарджик, да заплати на Я. Н. С. с ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/лева - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

4