Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265542 от 26.08.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5253/2020
Вид
Решение № 265542
Подписан
26.08.2021
В сила
22.10.2021
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РАЙНА ПЕТРОВА МАРТИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 31, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 35а и сл. · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35а, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35а, ал. 2 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за нормативните актове
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 149, ал. 1, т. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 151, ал. 2, изр. 3 · Конституция на Република България
  • чл. 4, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 5, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 67, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 7 · Конституция на Република България

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 26.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА

МАРТИНОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 5253 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 142582/16.06.2019 г. по гр. д. № 80868/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 27 състав, допълнено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 43568/18.02.2020 г., е осъдено на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 22, ал. 4 ЗКС Народното събрание на Република България, представлявано от Председателя, с адрес: пл. „******, да заплати на „АПК - П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 11361,17 лв., представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в неполучения от ищеца размер на цената за електроенергия от слънчева енергия по Договор № 263/19.12.2011 г. за изкупуване на електрическа енергия от независим продавач с „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, за която са издадени фактура № **********/31.01.2014 г., фактура № **********/28.02.2014 г., фактура № **********/31.05.2015 г., фактура № **********/30.04.2014 г., фактура № **********/31.05.2014 г., фактура № **********/30.06.2014 г., фактура № **********/31.07.2014 г. и фактура № **********/31.08.2014 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъдено е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Народното събрание на Република България да заплати на „АПК - П.“ ЕООД сумата от общо 2 101,68 лв. - разноски по делото, осъдено е на основание чл. 78, ал. 4 ГПК АПК - П.“ ЕООД да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, разноски по делото в размер на 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 190815/13.08.2019 г. по гр. д. № 80868/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 27 състав, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Народното събрание на Република България, обективирана във въззивната жалба вх. № 5120084/12.07.2019 г. за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх. № 5120084/12.07.2019 г. от ответника Народно събрание на Република България, чрез юрисконсулт Л.Г.-Ч., в която се излагат съображения за недопустимост, неправилност - поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения и необоснованост на решението. На първо място жалбоподателят поддържа, че първостепенният съд е постановил съдебен акт срещу ответник, който не притежава пасивна процесуална легитимация, доколкото по иск срещу държавата за вреди, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ГПК, последната се представлява от министъра на финансите, а Народното събрание не е пасивно легитимирана страна и не може да отговаря по предявения иск, вкл. за дейността си от законотворчество. Сочи се, че действията на Народното събрание във връзка със законодателната дейност не подлежат на контрол от съдебната власт, а контролът върху законосъобразността на актовете на Народното събрание е предоставен на Конституционния съд. Произнасянето на национална юрисдикция, различна от Конституционния съд, по законодателни въпроси, въпреки липсата на предвидиен ред, би означавало грубо погазване на принципите на демократичната държава и би създало хаос и несигурност в упражняването на държавната власт и функционирането на правната система. Няма правно основание Народното събрание да отговаря за липсата на законодателна промяна, тъй като инициативата принадлежи на други лица. Поддържа се, че исковата претенция спрямо Народното събрание както като юридическо лице - субект на частното право, така и в качеството му на орган на власт, е недопустима. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е нарушил диспозитивното начало, като не е разгледал исковете по предявените основания и петитум в поредността, посочена от ищеца и срещу предпочитания от ищеца ответника - Държавата, представлявана от министъра на финансите, а е разгледал иска срещу евентуалния ответник - Народното събрание, поради което решението е недопустимо. Подмяната на поредноста на разглеждането на исковете, определянето на главния иск от съда, извършената от съда правна квалификация и избор на предпочитан ответник, отразяват поведение на съда, което поставя под съмнение неговата обективност. На следващо място и във връзка с неправилността на съдебния акт се сочи, че първоинстанционният съд не е изследвал наличието на всички елементи на фактическия състав за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД, като в случая липсва обосноваване както на елемента „възлагане на работата“, така и противоправно поведение от страна на Народното събрание на Република България /доколкото последното няма право на законодателна инициатива, то не е налице и бездействие/, респективно изключена е и възможността да бъде обоснован и елементът вина. Твърди се недоказаност на вредата, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява плащане от страна на ищеца за произведена енергия след 10.08.2014 г. Изчислената по реда на чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ до 09.08.2014 г. вкл. такса подлежи на удържане и внасяне на валидно правно основание. Навеждат се доводи, че съобразно чл. 41 от договор № 263/19.12.2011 г. „АПК - П.“ ЕООД се е съгласил изрично с промяна в условията по договора, произтичащи от нормативен или административен акт, респективно и съобразно чл. 20а ЗЗД клаузата е задължителна между страните по силата на сключения договор и наличието ѝ изключва отговорността на което и да е трето лице, в това число и на Народното събрание. Сочи се, че липсва и причинна връзка между вредите и възложената работа. Неизследването на материално - правните предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД прави решението немотивирано. По изложените съображения се моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството срещу Народното събрание на Република България да бъде прекратено с всички произтичащи от това правни последици. В условията на евентуалност се моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен и предявеният иск срещу Народното събрание на Република България /НС/ да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 5134699/13.08.2019 г. от ищеца - „АПК - П.“ ЕООД, чрез адвокат Я.Н., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди се, че законодателната дейност може да се упражнява противоправно, с което да се стигне до неправомерно засягане на имуществените права на гражданите и юридическите лица, като вредите от това засягане подлежат на обезщетяване по гражданскоправен ред - чл. 49 ЗЗД, с позоваване на практика на ЕСПЧ. Сочи се, че в случая не е заявено искане за упражняване на контрол за законосъобразност или конституционосъобразност на чл. 35а и сл. ЗЕВИ и не се претендира преуреждане на обществени отношения, както твърди НС, а се претендира именно обезщетение за вреди. Приемането на чл. 35а ЗЕВИ не преследва никаква легитимна цел и не защитава конкретен обществен интерес, а представлява произволна мярка на законодателя - изземване на средства от производителите на енергия, като компетентен да защити имуществените права на гражданите и юридическите лица е единствено гражданският съд. Това, че чл. 35а ЗЕВИ не се прилага за в бъдеще и че за в бъдеще от адресатите на тази разпоредба няма да бъдат събирани такси, по никакъв начин не обезщетява ищеца за събраните вече такива такси в противоречие с КРБ. Сочи се за неоснователно и възражението на въззивника, че НС не разполагало с право на законодателна инициатива и не можело на основание чл. 22, ал. 4 ЗКС да уреди правните последици от прогласения за противоконституционен чл. 35а и сл. ЗЕВИ, с доводи, че самите народни представители разполагат с това право, а твърдението на ищеца е, че именно последните са бездействали противоправно, което обосновава отговорността на Народното събрание по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. Не се споделя разбирането, че решението било недопустимо, тъй като съдът разгледал иска срещу Народното събрание, а не срещу Държавата, евентуално се моли исковете да бъдат разгледани в заявената в исковата молба поредност - главен иск срещу Държавата и евентуален иск срещу Народното събрание. Поддържа се, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 49 ЗЗД: народните представители са извършили законодателна дейност противоправно - от една страна те са допуснали противоправно действие, като са приели противоконституционните чл. 35а и сл. ЗЕВИ, с което са упражнили служебните си правомощия в нарушение на чл. 67, ал. 2 КРБ и на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 КРБ, а от друга страна са допуснали и противоправно бездействие и не са уредили правните последици от прогласения за противоконституционен акт - чл. 22, ал. 4 ЗКС, включително до настоящия момент. Народните представители на 42 - рото Народно събрание са направили законодателните промени в нарушение и на принципите на законодателния процес, установени в чл. 26, ал. 1 ЗНА - въпросът за изменение на ЗЕВИ не е разглеждан в някоя от специализираните комисии в областта на енергетиката или от правна комисия, не е проведено обществено обсъждане и дебати в ранките на гласуването. Нарушено е правото на Европейския съюз - чл. 107 ДФЕС, доколкото въведената такса създава финансови утежнения за определена група производители на енергия - слънчева и вятърна, от възобновяеми източници, а за друга група производители таксата не се прилага, а същевременно такава помощ не е обоснована нито на национално, нито на европейско ниво, което нарушава свободната конкуренция. Твърди се и нарушение на Директива 2009/28/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и на Директива 2009/72/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Противоправното поведение на народните представители е причинило вреди на ищеца - в периода от 01.01.2014 г.

(влизането в сила на чл. 35а - 35в ЗЕВИ) до 10.08.2014 г. (влизането в сила на Решение № 13/31.07.2014 г. по конст. д. № 1/2014 г. на КС) за ищеца са възникнали вреди в размер на сумите, удържани от него на основание чл. 35а - 35в ЗЕВИ, като е пропуснал да реализира приход в размер на пълната цена на произведената от него електрическа енергия, сумата, с която ищецът е пропуснал да увеличи своя патримониум възлиза на исковата сума - 11 361,17 лв., която сума е била удържана и внесена в полза на Държавата. Налице е и пряка причинна връзка между противоправното поведение на народните представители и вредите. В случая няма изменение на условията на договора между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, тъй като цената на електренергията, изкупувана по този договор е останала непроменена, разликата е в това, че част от нея се удържа от Държавата, а не се изплаща на ищеца. Предвид изложеното се моли за потвърждаване на решението, а в случай, че въззивният съд приеме, че исковете е следвало да се разгледат първо срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, а срещу Народното събрание - при условията на евентуалност, се моли за осъждане на Държавата да заплати на ищеца претендираното обезщетение.

Претендират се разноски.

По делото е депозирано становище вх. №

5132438/07.08.2019 г. на ответника в първоинстанционното производство - Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт Деница Кръстева, в което се поддържа неоснователност на доводите, изложени във въззивната жалба. За несъстоятелни се считат оплакванията, че е предявен иск единствено срещу Държавата, не и срещу Народното събрание на Република България. Освен това се сочи, че не е налице нарушение на диспозитивното начало, тъй като СРС правилно е приел, че начинът на съединяване на исковете зависи от волята на ищеца само когато съотношението между исковете не се определя от естеството на материалните правоотношения, предмет на делото, с позоваване на решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. по описа на ВКС, I т. о. и решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о. Сочи се, че съдът не е обвързан от предложената от ищеца правна квалификация на исковете и от евентуални изявления на ищеца относно начина на съединяване на исковете. Държавата, представлявана от министъра на финансите, не разполага с материалноправна легитимация да отговаря по предявените деликтни искове за вреди от дейността на Народното събрание. Твърди се, в случай на разглеждане на исковете срещу Държавата, че законодателната дейност на Народното събрание не попада в обхвата на „незаконните актове или действия“ по смисъла на чл. 7 КРБ, за които Държавата може да отговаря имуществено - чл. 149, ал. 1, т.