Определение № 2504 от 21.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2504 гр. Варна, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20263100500982 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№19647/11.03.2026г., подадена от ЗК „Уника“ ЕИК 040451865, със седалище гр.София, чрез юк. И. М. срещу решение №471/10.02.26г., постановено по гр.д.№3267/25г. на ВРС, с което дружеството е осъдено да заплати на

Д.

И.

С.,

ЕГН

**********, с адрес:

************************************, сумата от 3 609,96 EUR /три хиляди шестстотин и девет евро и деветдесет и шест евроцента/ - левовата равностойност по курс на БНБ в деня на плащането – 7 060,46 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „Ауди А6", с рег. № *******, вследствие на ПТП, настъпило на 06.03.2025 г. в ******************************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно съдът е преценил, че увредата по автомобила покрива хипотезата на „тотална щета“. В хода на предхождаща исковото производство рекламационна процедура застрахователят не се е позовала на тотална щета.

Ищцовата страна не е навела твърдения за тотална щета в исковото производство. Счита, че присъждане на обезщетение за тотална щета на автомобила се отклонява от принципа за диспозитивното начало, а освен това такава щета не е доказана, тъй като автомобилът е в движение. Намира, че съдът не е отчел липсата на издадено удостоверение за прекратяване на регистрацията на автомобила. Неправилно съдът е приспаднал от пазарната стойност на автомобила разноските за скрап, доколкото няма данни автомобилът да е разкомплектован. Намира, че запазените части следва да се изчислят като процент от действителната стойност на МПС-то. За определяне 1 пазарната стойност на автомобила съдът е кредитирал заключението по експертиза, което заключение намира за необосновано. Съдът не е съпоставил заплатеното вече от застрахователя обезщетение с действителната вреда, а е съпоставил действителна с остатъчната стойност. Не е отчел методиката за възстановителната стойност.

Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Д. И. С., чрез адв. А., е депозирала писмен отговор. Счита постановеното решение за правилно и обосновано. Счита, че при определяне размера на обезщетението съдът правилно е зачел действителната стойност към датата на застрахователното събитие. Не споделя аргумента на въззивника, че запазените части следва да се изчислят като процент от действителната стойност на МПС-то. Размерът на запазените части застрахователят не е доказал по делото, макар да е извършил оглед на автомобила. Счита, че действителната стойност на МПС следва да се намали само със стойността за предаване на автомобила за скрап. Акцентира, че автомобилът не може да бъде дерегистриран без съдействие на застрахователя. Настоява за потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

По доказателствата:

С въззивната жалба въззивникът е поискал приемане на ново доказателство- удостоверение, издадено от ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“. С посоченото доказателство страната цели да докаже, че и понастоящем застрахованото имущество не е дерегистрирано.

Съдът намира, че се касае за относимо към спора ново доказателство.

Удостоверението е издадено на 11.03.2026г., тоест след приключване на производството пред първата инстанция, поради което и на осн.чл. 266, ал.3 от ГПК същото следва да се допусне до приемане.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№19647/11.03.2026г., подадена от ЗК „Уника“ ЕИК 040451865, със седалище гр.София, чрез юк. И.

2

М. срещу решение №471/10.02.26г., постановено по гр.д.№3267/25г. на ВРС, с което дружеството е осъдено да заплати на Д. И. С., ЕГН **********, с адрес:

************************************, сумата от 3 609,96 EUR /три хиляди шестстотин и девет евро и деветдесет и шест евроцента/ - левовата равностойност по курс на БНБ в деня на плащането – 7 060,46 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „Ауди А6", с рег. № *******, вследствие на ПТП, настъпило на 06.03.2025 г. в ******************************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 24.06.2026г. от 13.30 часа.

ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ като писмено доказателство удостоверение № 819000-1271/11.03.2026г., издадено от ОД на МВР-гр.Варна, на осн.чл. 266, ал. 3 от ГПК.

На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните. Въззивникът да се призове чрез ЕПЕП, на осн.чл. 38а, ал. 3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3