Определение № 856 от 25.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 856 гр. София, 23.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Баева

Членове:

Зорница Хайдукова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20238002901352 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на кредиторите Н. И. Д. и Р. Г. Д. срещу решение № 211 от 30.03.2023г. по т.д. № 208/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 39 от 14.12.2021г., постановено по т. д. № 53/2021г. по описа на Окръжен съд – Перник, в частта, с която съдът е постановил прекратяване дейността на „Медиком“ ООД, и е потвърдено решението в останалата му част, с която съдът е обявил неплатежоспособността на „Медиком“ ООД; определил е за начална нейна дата 31.08.2021г.; открил е производството по несъстоятелност на дружеството; назначил е временен синдик; постановил е обща възбрана и запор върху имуществото му и е свикал първо общо събрание на кредиторите.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е нищожно, защото страда от сериозен порок, изразяващ се в липса на същински мотиви. При условията на евентуалност излагат, че решението е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Сочат, че съдебният акт е постановен в нарушение на чл. 608 ТЗ, като въззивният съд в нарушение на последната правна норма е приел, че установените вземания са такива, произтичащи от търговска сделка, както и че презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ е самостоятелна материалноправна предпоставка за обявяване на неплатежоспособност. Поддържат, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд се е отклонил от сезиралото го искане, като не е отчел волята по сезиралата го молба да е да бъде открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност/свръхзадълженост при алтернативност на основанията, а не както е счел при евентуалност. Излагат, че последното е 1 довело до необсъждане от съда на свръхзадължеността на „Медиком“ ООД, която твърдят да е настъпила по-рано от неплатежоспособността. Оспорват като необосновано въззивното решение и в частта за определена начална дата на неплатежоспособността, като сочат, че в мотивите на съдебния акт е възприета една дата, а е потвърдено първоинстанционното решение с посочена друга начална дата, като липсват мотиви и за двете дати. Поддържат постановяване на решението и при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение на законово вменените задължения на съда по несъстоятелността с нормата на чл. 621а, ал. 1 ТЗ; в необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност; в кредитиране на оспорени от насрещната страна частни документи; в неизпълнение на задължението за излагане на собствени мотиви и за обсъждане на възраженията и доводите на страните. Считат, че въззивното решение е неправилно и в частта му, с която частично е отменен първоинстанционния акт, тъй като не е съобразено със сезиралото съда искане, както и със служебните задължения на съда по несъстоятелността. По тези доводи молят обжалваното решение да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулират следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:

1. Отправеното от съдружник едностранно писмено предизвестие за напускане на търговско дружество по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, в резултат на което участието му в дружеството е прекратено автоматично (ipso facto) с изтичането на срока на предизвестието и за дружеството е възникнало задължение да изплати на съдружника паричната равностойност на полагащия му се дружествен дял от имуществото на дружеството съгласно чл. 127 от ТЗ, представлява ли търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 286, ал. 1 и 2 и чл. 1, ал. 1 от ТЗ?

2. Вземането на напусналия съдружник за полагащия му се дружествен дял от имуществото на дружество, представлява ли парично задължение на дружеството, произтичащо от или отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 286, ал. 1 и 2 и чл. 1, ал. 1 от ТЗ?

3. Смъртта на съдружник, с чието настъпване се прекратява автоматично (ipso facto) членственото му правоотношение с търговското дружество съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ и за дружеството възниква задължение да изплати на наследниците на починалия съдружник паричната равностойност на дела му от имуществото на дружеството, представлява ли търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 286, ал. 1 и 2 и чл. 1, ал. 1 от ТЗ?

4. Вземанията на наследниците на починалия съдружник за дружествения му дял от имуществото на дружеството, представляват ли парични задължения на дружеството, произтичащи от или отнасящи се до търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 286, ал. 1 и 2 и 2 чл. 1, ал. 1 от ТЗ?

5. Представлява ли изплащането на дружествен дял по чл. 127 от ТЗ на напуснал съдружник или на наследниците на починал съдружник осъществяване на дейност по занятие от търговското дружество, което изплаща дела?

6. Длъжен ли е съдът да проучи и да установи дали задължението за изплащане на дружествен дял на напуснал или починал съдружник е свързано с упражняваното от търговеца занятие съобразно оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 от ТЗ, за да приеме, че е налице задължение, произтичащо от или отнасящо се до търговска сделка, или на задължение с „търговски характер“?

7. Следва ли състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и съответната начална дата да се определят чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства?

8. Спирането на плащанията от страна на дружество на задълженията към неговите кредитори за паричната равностойност на дружествените дялове на напусналия съдружник и на починалия съдружник може ли да представлява самостоятелно основание за неплатежоспособност на дружеството съгласно оборимата презумпция по чл. 608, ал. 3 от ТЗ, в случай че тези задължения не представляват задължения, произтичащи от или отнасящи се до търговска сделка и не попадат в приложното поле на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ?

9. За да приложи презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ, длъжен ли е съдът да установи дали спирането на плащанията се дължи на субективни причини – съзнателни, волеви действия и/или бездействия на дружеството, съответно на изразена от органите му на управление воля, или представлява обективно състояние на невъзможност за длъжника да погасява изискуеми и ликвидни парични задължения, произтичащи от търговска сделка?

10. В случай че едновременно са изпълнени условията за „свръхзадълженост“ и „неплатежоспособност“, но свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност и продължава да е налице към датата на постановяване на решението, задължен ли е съдът да съобрази по-ранната дата на свръхзадължеността и да обяви търговеца в несъстоятелност на това основание, независимо от това кое от двете основания е посочено в молбата по чл. 625 от ТЗ като главно и кое като евентуално?

11. Дължи ли съдът служебна проверка и произнасяне за наличието и на двете основания за несъстоятелност на търговеца („неплатежоспособност“ и „свръхзадълженост“) и за началната дата на несъстоятелността при всяко от двете основания с оглед на по-силно застъпеното служебното начало по делата за несъстоятелност и защитата на обществения интерес?

12. Ограничена ли е служебната проверка от страна на съда за наличие на състояние на „свръхзадълженост“, когато „неплатежоспособността“ е заявена в молбата за открИ.е на производството по несъстоятелност като 3 главно основание, а „свръхзадълженост“ – като евентуално основание за обявяване на дружеството в несъстоятелност?

13. При установени в процеса данни за настъпила свръхзадълженост на по-ранна дата от началната дата на неплатежоспособността, длъжен ли е съдът да се произнесе налице ли е състояние на свръхзадълженост на дружеството, дори да е приел за доказано, че е налице състояние на неплатежоспособност и да е определил началната ѝ дата?

Поддържат, че съдът се е произнесъл по въпроси от 1 до 6 в противоречие със съдебната практика по решение № 602 от 4.11.2005г. на ВКС по т. д. № 115/2005г., I ТО, ТК, решение № 70 от 25.08.2014г. на ВКС по т. д. № 3560/2013г., I ТО, ТК, решение № 177 от 26.03.2008г. на ВКС по т. д. № 701/2007г., I ТО, ТК, решение № 127 от 5.10.2011г. на ВКС по т. д. № 1027/2010г., II ТО, ТК, решение № 664 от 23.11.2007г. на ВКС по т. д. № 406/2007г., I ТО, ТК, решение № 391 от 27.05.2008г. на ВКС по т. д. № 150/2008г., I ТО, ТК, и Тълкувателно решение № 3/22.02.2022г. по тълк. д. № 2/2019г. на ОСГТК на ВКС.

По въпрос 7 твърдят произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 159 от 2.11.2009г. на ВКС по т. д. № 154/2009г., II ТО, ТК, решение № 225 от 8.12.2016г. на ВКС по т. д. № 2572/2015г., I ТО, ТК, решение № 33/07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, II ТО, ТК, решение № 115/25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, II ТО, ТК, решение № 90/20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, I ТО, ТК, решение № 44/04.07.2012г. по т.д. № 983/2011г. на ВКС, I ТО, ТК, решение № 202/10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, II ТО, ТК, решение № 80/08.10.2015г. по т.д. № 1565/2014г. на ВКС, I ТО, ТК, и решение № 96 от 6.07.2022г. по т.д. № 2738/2019г. на ВКС, I ТО, ТК.

Твърдят произнасяне на въззивния съд по въпроси 8 и 9 в противоречие с практиката на ВКС по решение № 33 от 07.09.2010г. на ВКС по т. д. № 915/2009г., II ТО, ТК, ВКС, решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, I ТО, ТК, решение № 54/08.09.2014г. на ВКС по т. д. № 3035/2013г., ІІ ТО, ТК, решение № 80 от 8.10.2015г. на ВКС по т. д. № 1565/2014г., I ТО, ТК, решение № 46 от 20.04.2021г. на ВКС по т. д. № 1267/2020г., II ТО, ТК, решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, II ТО, ТК, решение № 44/04.07.2012г. по т. д. № 983/2011г. на ВКС, I ТО, ТК, решение № 202/10.01.2014г. по т. д. № 1453/2013г. на ВКС, II ТО, ТК, и решение № 139 от 29.11.2019г. на ВКС по т. д. № 653/2019г., II ТО, ТК ВКС.

По въпроси от 10 до 13 твърдят произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 201 от 11.12.2014г. на ВКС по т. д. № 659/2014г., I ТО, ТК, решение № 152 от 13.07.2018г. на ВКС по т. д. № 2205/2017г., I ТО, ТК, решение № 71 на ВКС по т. д. № 4254/2013г., I ТО, ТК, решение № 140 от 28.12.2015г. на ВКС по т. д. № 3682/2014г., II ТО, ТК, решение № 56 от 10.09.2014 г. по т. д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 44 от 4.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО.

4

С горното касаторите обосновават допълнителната предпоставка по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Сочат, че е налице и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – отговорът на въпросите е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Излагат доводи, че решението е очевидно неправилно, с което обосновават допускането му до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.

Ответникът по касация, „Медиком“ ООД – в несъстоятелност, излага, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационните жалби като неоснователни. Поддържа, че въззивното решение е правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че съгласно константната съдебна практика неплатежоспособността и свръхзадължеността като основания за открИ.е на производство по несъстоятелност са самостоятелни и могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност. В тази насока се е позовал на съдебната практика по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 201 от 11.12.2014г. по т. д. № 659/2019г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. Приел е, че с молбата за открИ.е на производството по несъстоятелност спрямо „Медиком“ ООД законният представител на същото дружество е поискал това да бъде сторено поради установило се състояние на неплатежоспособност, а в условията на евентуалност – поради настъпила свръхзадълженост, поради което е изследвал предпоставките за настъпила неплатежоспособност.