Решение № 42 от 03.04.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Етрополе, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20251830100003 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от страна на Г. С. В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. ********* - чрез неговия пълномощник адв. Р.В. Б. от АК - М. против Ц. В. Н., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в гр. *********, с искане ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 4000,00 лева, представляващо неизпълнено от нейна страна задължение по сключен между страните устен договор за заем от 26.02.2024 г., с падеж 26.06.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане.

В молбата се твърди, че страните по делото са живеели на съпружески начала в продължение на 18 месеца, в дома на ищеца в с. ************.

Посочва се, че през пролетта на 2024 г. ответницата се е прибрала да живее в гр. *., като периодично е пътувала до с. *., за да се вижда с ищеца и обратно – той пътувал до гр. *, за да се виждат. Твърди се, че при провежданите между двамата телефонни разговори, ответницата е споделила с ищеца, че майка й има здравословни проблеми, поради което се налага често да й бъдат 1 извършвани прегледи в болница, до която тя трябвало да я транспортира, я нямала кола. Посочва се, че с оглед на това, ответницата е поискала от ищеца да й помогне с пари за закупуването на автомобил. Навеждате се доводи, че на 26.02.2024 г. ищецът и ответницата и още трима „джамбази“ са посетили няколко автокъщи в гр. *, където, в едно от тях, ответницата е харесала лек автомобил марка „Т.“ модел „Я.“, черен на цвят, който е бил с обявена продажна цена от 2200,00 лева с ДДС. Твърди, че с оглед необходимостта от допълнителни разходи за застраховка, регистрация и екотакси, ищецът е предоставил в заем на ответницата сумата от 4000,00 за закупуването на автомобила и обслужването му след това. Посочва се, че двамата са се разбрали тя да му върне парите в рамките на 3-4 месеца след предаването им.

Навеждат се доводи, че през месец юни 2024 г. отношенията между страните рязко са се влошили, като ответницата категорично е отказала да върне на ищеца посочената парична сума и не е сторила това и към настоящия момент.

Предвид гореизложеното ищецът е депозирал молба до РС – Етрополе, с горепосочените основание и петитум. Прави се и искане за присъждане на разноските, сторени от ищеца в хода на производството.

В срока на отговор ответницата е депозирала такъв – чрез своите пълномощници. С него оспорва предявения срещу нея иск като неоснователен и недоказан, като заявява, че паричната сума от 4000,00 лева й е била предадена от дъщеря й И. Н. И., на 26.02.2024 г., в гр. *. Ответницата твърди, че същия ден е предала посочената парична сума на ищеца по време на пътуването им към автокъщата, от където е закупен автомобила. Заявява, че между нея и ответникът не е постигана устна договорка за предаването на такава парична сума в заем; че тя не е получавала такава парична във вид на заем от ответника и не е поемала ангажимент да му я връща. Прави се искане за присъждане на разноските, сторени от ответницата в хода на делото.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован си явява лично и с пълномощника си адв. Р. Б., като поддържа исковата молба, по изложените в нея факти и доразвива своите аргументи относно основателността й.

Претендира разноски и моли да му бъде даден срок за представяне на писмени бележки, които са представени в указания от съда срок.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована се явява лично и с пълномощника си адв. А.Г., като оспорва предявения срещу нея иск по 2 аргументите, визирани в отговора и доразвива своите доводи относно неоснователността му. Претендира разноски и моли да му бъде даден срок за представяне на писмени бележки, каквито не са представени в указания от съда срок.

Като писмени доказателства по делото са приложени следните документи:заверено копие на фактура с № 1284/26.02.2024 г. ; заверено копие на договор за покупко – продажба на МПС с № 0000001284/26.02.2024 г.; две копия на удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответницата , издадени от Община Етрополе с номера, съответно № ГР – 507/20.08.2024 г. и № ГР- 508/20.08.2024 г.; справка от ТД „НАП“ – София обл. С вх. № 453/21.02.2025 г., съдържаща данъчна и осигурителна информация за ответницата по делото, по смисъла на чл. 74 ДОПК, ведно с приложения – общо 13 бр. листа; заверено копие на писмо от ОД МВР – София, сектор „Пътна полиция“ с изх. № 120400-4129/27.02.2025 г. и приложени към него договор за покупко – продажба от 10.07.2024 г. и справка от АИС „КАТ“ – МВР с история на регистрацията на лек автомобил марка „Т.“ модел „Я.“ с рег.

№ ********. квитанция за платена държавна такса за образуване на делото; адвокатски пълномощни и списъци на разноските по чл. 80 ГПК.

В съдебното заседание по делото са допуснати до разпит трима свидетели, при режим на довеждане от страна на ищеца – Л. В.Г., Д. Г. С.

/дъщеря на ищеца/ и А. И. А.

В показанията си св. Л. Г. посочва, че познава страните поделото покрай работата си в хотелски комплекс „П.“ /конната база/ в гр. * и най – вече във връзка с това, че една от колежките й там – св. Ц. Х. Й. е близка приятелка на ответницата Ц. Н.; че последната и ищеца че сто са нощували в хотела; че през месец февруари 2024 г. също са ищецът и ответницата също са нощували там, като обикновено са сядали на служебната маса в ресторанта; че тогава ги е чула да разговарят по повод това, че ищецът ще купува кола на ответницата, като са разглеждали обяви за продажби на коли; че на следващата сутрин двамата са тръгнали към В., за да купят такава и че е разбрала, че Г. В. е купил тази кола на Ц. Н., но не е разбрала за каква точно парична сума, но е чула ответницата да казва на ищеца, че ще му върне парите до 2-3 месеца, когато брат й й изпрати пари.

Свидетелите Д.С. и А. А. излагат почти еднопосочни показания относно 3 това как са станали свидетели на предаването на паричната сума в размер на 4000,00 лева от страна на ищеца на ответницата, като заявяват, че пред тях те двамата са се разбрали, че тези пари се дават на последната като заем и тя е поела ангажимент да ги върне до два – три месеца, когато брат й й прати пари от чужбина. В показанията си св. С.а допълва, че ответницата не е върнала парите на баща й.

В съдебното заседание по делото са допуснати до разпит и двама свидетели, при режим на довеждане от страна на ответницата – И.Н. И. /нейна дъщеря/ и Ц.Х. Й.. В показанията си и двете, излагат почти еднопосочни твърдения относно това, че паричната сума за закупуването на процесния автомобил в размер на 4000,00 лева е била лична собственост на ответницата /нейни лични спестявания/, които тя е била предоставила на дъщеря си за съхранение преди да се разведе със съпруга си /баща на св. И./; че тези пари св. И. е предала на майка си – ответницата в деня, в който заедно с ищеца са отишли до гр. В. да купят колата, като в тяхно присъствие /и на двете свидетелки/ ответницата е предала тази сума на ищеца.

В съдебното заседание по делото, във връзка с уважено доказателствено искане на ищеца, ответницата е дала обяснения по реда на чл. 176 ГПК, в хода на които заявява, че на 26.02.2024 г. е предала сумата от 4000,00 лева на ищеца; че тези пари са й били дадени от дъщеря й пред казиното в кв. „Осем“ в гр. Етрополе; че тези пари са били нейни лични, които е спестявала в продължение на години от празници, рождени и именни дни; че сумата е била в дребни банкноти по 20,00 и 50,00 лева; че дъщеря й не е броила парите пред нея и ищеца; че в периода 2023 – 2024 г. се е водила на работа във фирмата – собственост на бащата на ищеца; че в същия период от време е живеела на съпружески начала с ищеца; че той често е идвал в гр. Е., за да се виждат, като е нощувал на конната база /хотелски комплекс „П.“/; че няма спомен дали вечерта на 25.02.2024 г. срещу 26.02.2024 г. ищецът отново е преспивал там и че, докато двамата са обикаляли автокъщите с тях не е имало други лица.

Във връзка с всичко гореизложено, ръководен от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

За неустановен период от време в периода 2023 г. – 2024 г. ответницата и ищецът имали връзка, като за кратко живеели заедно на съпружески начала в 4 дома на последния, находящ се в с. С********.

През останалото време двамата се виждали в гр. ****, където по принцип живеела ответницата, като често наемали стая в хотелски комплекс „П.“,където имало изградена и конна база. По същото време там работела св.

Ц.Х. Й. – близка приятелка на ответницата, с която тя поддържала почти ежедневни контакти и често я посещавала на работното й място. При тези посещения ответницата започнала да общува и с други работници и служители от персонала на комплекса, сред които и св. Л. В. Г..

На 25.02.2024 г. /неделя/ ищецът и ответницата отново наели стая за една нощ в хотелски комплекс „П.“ в гр. Е.. Вечерта двамата вечеряли в ресторанта на комплекса, където, както обикновено, седели на служебната маса. На работа там по това време била св. Г., която също седяла на служебната маса, когато не обслужвала клиентите в заведението. В хода на вечерта ищецът и ответницата разговаряли за възможността той да й купи кола, като започнали да разглеждат различни обяви за продажба на такива в интернет. Така се спрели на обява за продажба на автомобил в автокъща в гр. Враца.

Ответницата заявила, че колата й харесва, при което ищецът й предложил да й даде пари да я купи. Този техен разговор се развил в присъствието на св. Г. и бил чут от нея. После ищецът се обадил по телефона на дъщеря си – св. Д. С., обяснил й, че има намерение да купи кола на ответницата от гр. Враца и я помолил да се свърже със св. А.А. /който по принцип се занимавал с покупко – продажба на автомобили – внос от Европа/ и да говори с него дали може на следващия ден да отиде до там с личния му специализиран автомобил – репатрак, за да огледа и той колата, а при нужда – и да я транспортира до гр.

Е.. Св. С.а се свързала по телефона със св. А.и двамата се разбрали на следващия ден сутринта да пътуват до гр. Враца. След това се обадила и на баща си – ищеца и го уведомила за договорката им.

На 26.02.2024 г., сутринта ищецът и ответницата пили кафе в ресторанта на комплекс „П.“, след което тръгнали към гр. В.. Пътували с лек автомобил марка „А.“ модел „*“, с неустановен по делото регистрационен номер, черен на цвят, управляван от ищеца. Междувременно същата сутрин свидетелите Д.

С. и А. А. тръгнали от с. * към гр. Враца, със репатрака, управляван от последния.

Наближавайки града, св. А. се чул по телефона с ищеца, като последният 5 му обяснил коя е автокъщата, която продава въпросната кола. Около 11,00 часа същия ден всички /ищецът, ответницата, св. С. и св. А/ пристигнали там. На място св. А огледал въпросния автомобил – марка „Тойота“ модел „Ярис“, черен на цвят и се качил да го управлява, за да изпробва как работи. След като се уверил, че автомобилът е изправен, казал на ищеца, че същият е добър и няма проблеми. Тогава ищецът попитал ответницата дали колата й харесва и дали иска той да й я купи. Тя му отговорила, че много й харесва и видимо се зарадвала от предложението му. След това четиримата се насочили към офиса на автокъщата, където служителят в нея започнал да оформя документите за покупко – продажбата на автомобила. Там, в присъствието на този служител, както и на свидетелите С. и А, ищецът предал паричната сума в размер на 4000,00 лева на ответницата, с която да плати колата. Тя взела парите, като му казала, че ще му ги върне след около два - три месеца, когато брат й, който е в чужбина, й прати пари. След съставянето на документите за закупуването на автомобила и издаването на транзитни номера на същия от КАТ, ответницата си тръгнала с него към гр. *. Св. А. тръгнал обратно към с. *, както и ищецът и дъщеря му. През месец юни 2024 г. отношенията на ответницата и ищеца рязко се влошили и двамата се разделили. Малко след това тя продала автомобила на трето лице. Наред с това не изпълнила поетия към ответника ангажимент и не му върнала парите в уговорения срок, като окончателно преустановила всякаква връзка с него, включително и по телефона.